Завещанието – как и при какви условия


21 Юли 2016, Четвъртък


При какви условия мога да завещая имуществото си?
Петко Панайотов, София


Автор: Христиан Митев юрисконсулт

Нормативната уредба се съдържа в Закона за наследството /ЗН/. Завещанието е едностранен личен и отменим безвъзмезден акт, с който едно лице в установената от закона форма се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или няколко лица.
Чрез завещание наследодателят може да измени реда на наследяването по закон, за да внесе изменение в наследствените части на наследниците или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на завещателя и произвежда действие за след смъртта му като изразява последната негова воля. Ето защо до смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.
Законът за наследството не допуска извършването на т.нар. съвместни завещания. Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
Смисълът на тази забрана е, че при подобно общо завещание ще се ограничи свободата на разпореждане за след смъртта, тъй като един от завещателите не би могъл сам да отмени завещанието, което пък влиза в разрез с основата, върху която е изграден институтът на завещанието – зачитане последната воля на завещателя.

Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя, защото отразява неговата воля.
Недопустимо е извършването на завещание чрез друго лице – представител (пълномощник, настойник) с участие на попечител и други подобни.
Завещанието може да съдържа няколко разпореждания, които могат да бъдат независими едно от друго. В този случай, ако някое от тези разпореждания е недействително, то не опорочава останалите.

Способността за извършване на завещание се покрива с общата гражданскоправна дееспособност - с навършването на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и могат да разполагат с имуществото си по всички предвидени в закона начини, включително и със завещание.
Неспособни да се разпореждат с имуществото си чрез завещание са лицата, които, макар и пълнолетни, са ограничени в тяхната дееспособност. Според Закона за наследството това са лицата, които са поставени под пълно запрещение поради слабоумие и не са способни да действат разумно.

Завещателят трябва да е имал завещателна дееспособност в момента на извършване на завещанието. Когато при съставянето му той не е бил способен да прави разпореждания, завещанието е унищожаемо. То не става действително само по себе си, ако по-късно завещателят придобие дееспособност. И обратното: изгубването на завещателна дееспособност след извършване на завещанието не оказва никакво въздействие върху последното.
Физическият недостатък на едно лице, което например е глухо, нямо, глухонямо, сляпо и пр., сам по себе си не оказва никакво влияние върху завещателната дееспособност и то може да направи завещание.

Завещанието трябва да бъде извършено преди всичко в писмена форма, като Законът за наследството предвижда два вида завещания: нотариално и саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, а в градовете, където няма нотариус, нотариалното завещание се извършва от районния съд.
Компетентен да извърши завещанието е всеки нотариус без оглед на района на неговото действие.
При извършване на завещанието нотариусът е длъжен преди всичко да се увери в самоличността на завещателя и в неговата дееспособност.

Нотариалното завещание се извършва в присъствието на двама свидетели.
При извършване на завещанията не могат да бъдат свидетели: недееспособните, неграмотните на български език лица, тези, които се намират със завещателя, с лицата, в полза на които се извършва завещанието, и др. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена.
При записване на завещанието нотариусът може да прави единствено стилистични поправки, като заменя нелитературни думи в изявленията на завещателя със съответни изрази, които обаче да не изменят смисъла на разпорежданията.

След като запише изявлението на завещателя, нотариусът прочита завещанието на последния в присъствието на свидетелите и отбелязва това в завещателния акт. В акта нотариусът означава също така мястото и датата на съставянето му.
След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.
Законът за наследството предвижда, че когато завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това, като същата се отбелязва от  нотариуса в завещателния акт преди прочитането му. Това изявление на завещателя замества неговия подпис под завещанието.

Саморъчното завещание е другата форма, която е по-лесна и достъпна за извършване на завещателни разпореждания. Законът изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя.
От изложеното е видно, че само грамотно лице може да направи саморъчно завещание. Написването му може да бъде извършено на обикновена хартия с мастило или обикновен молив. То може да бъде написано на български или на чужд език. Неозначаването на мястото, където е съставено завещанието, няма значение, когато е ясно, че то е съставено в страната от български гражданин.

Датата е необходим елемент за действителността на саморъчното завещание и има значение, за да се определи дали завещанието е извършено по време, когато завещателят е имал дееспособност да прави завещателни разпореждания, както и при конкуренция между две завещания, извършени от един и същ завещател на различни лица за един и същ имот.
Датата трябва да е пълна, да са означени денят, месецът и годината на съставяне на завещанието. В случай че датата е изписана от друго лице, а не от завещателя, макар и с негово съгласие, завещанието е нищожно.

Саморъчното завещание може да бъде запазено у завещателя или да се предаде на нотариуса, респ. на районния съдия, който извършва нотариални дела, или на трето лице. Саморъчното завещание, предадено за пазене в нотариата, може да бъде взето обратно само лично от завещателя, но не и от друго лице, дори ако това лице е упълномощено. В този случай, ако завещателят не може да се яви в нотариалната кантора, нотариусът е длъжен да отиде при него, за да му предаде завещанието.
Когато саморъчното завещание е било предадено на трето лице, последното трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да поиска обявяване на завещанието от нотариуса по мястото, където е открито наследството.

Ако лицето, у което се намира завещанието, не го представи за обявяване, заинтересуваните лица могат да искат от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
С оглед съдържанието на завещателните разпоредби, те биват общи и частни завещания.
Общото завещание съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, без да се конкретизират отделните предмети от имуществото.

Ако наследодателят е определил със завещанието за наследник само едно лице, без да му е определил дела, счита се, че в полза на същия е завещано цялото имущество.
Когато завещателят е завещал имуществото си на няколко лица, без да укаже техните части, последните се считат за равни. Частното завещание се отнася до единично определено имущество, представлява завет и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е извършено. Предмет на завета обикновено е едно определено право вещно (право на собственост, ползване и пр.) върху конкретно определена вещ.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, със срок или с тежест.

В случай че завещателните разпореждания бъдат направени под условие, действието на тия разпореждания, т.е. проявяването или погасяването на правните последици, се поставя в зависимост от настъпването или ненастъпването на едно бъдещо и несигурно събитие.
Условието може да бъде отлагателно или прекратително.
Правните последици на завещанието с отлагателно условие настъпват след сбъдване на събитието. Това значи, че завещателното разпореждане, направено под отлагателно условие, което се е сбъднало, се смята за безусловно от откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.

Що се отнася до завещанието, направено под прекратително условие, то проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на условието. Ако условието се сбъдне, завещанието прекратява своето действие и всичко се възстановява в предишното състояние, като че завещателното разпореждане никога не е съществувало.
Когато прекратителното условие не се сбъдне, завещанието става действително като напълно безусловен акт. На практика условните завещания у нас са рядкост.
Както условието, така и срокът е едно бъдещо събитие: само че докато условието е бъдещо несигурно събитие, срокът е бъдещо събитие, което непременно ще настъпи.
И срокът бива отлагателен и прекратителен.

Отлагателният срок отлага изпълнението на завещанието. Последното може да се изпълни само след като настъпи срокът.
Прекратителният срок действа прекратително. Докато той е висящ, завещанието се изпълнява. Но с настъпването на крайния срок завещанието престава по право да проявява всякакви правни последици.
Тежестта е клауза, с която завещателят налага на лицето, в полза на което е направено едно завещателно разпореждане, да извърши нещо, някакви действия. Със завещание могат да се възложат само тежести, които трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе.

Тежестта може да бъде наложена на облагодетелствания в интерес на завещателя. Тежест може да бъде установена и в полза на трето лице. Обикновено тежестта в полза на трети лица се извършва с общополезна цел.
Завещанието произвежда действие само ако лицето, в полза на което е направено то, преживее наследодателя. При недостойнство за наследяване или отказ от наследство завещателното разпореждане не произвежда действие.

Завещателят обаче може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета.
Ако лицето, в полза на което е направено завещанието, почине преди завещателя или е недостойно, или се откаже от завещаното имущество, последното не преминава към низходящите на облагодетелствания, то може да бъде заместено само от лицето, което завещателят е посочил и тук заместването спира.

Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.

В категории: Горещи новини , Кантора Десант

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Snowy
07.08.2016 21:32:06
0
0
Thanks Willa, and yes indeed, we have had extensive discussions on achieving just that, a “socially eqaibutle” admissions process that proactively addresses the issues you raised.Richard
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки