Една възможност да се реши спорът за гроба на Паисий


27 Юли 2016, Сряда


От 2 години предлагам да се направи радиовъглеродно датиране на останките, които ще бъдат установени в гроба,

Автор: Любчо Луков

находящ се от източната страна на църквата „Свети Никола" в Самоков, където считам, че се намира гробът на Паисий. Ако се установят кости на човек, починал около 20 юни 1798 г., то това може да се окажат тленните останки на видния възрожденец, тъй като в Хилендарската хроника от 3 юли 1798 г. безспорно е записано, че на тази дата дякон Марко е донесъл от Самоков последните грошове, събрани от Паисий преди да почине и да бъде погребан в гроба на поп Никола в двора на цитираната църква – „на харно място“.

Вероятността в гроба да са и останките на друг човек, починал точно тогава, практически е нулева, но допълнително може да се направи и ДНК сравнение на биологичен материал от зъбите с биологичен материал от живи представители на Зографския род от с. Доспей, от който Паисий произхожда. Разбира се, може да се направи сравнение и с други доспейски и самоковски родове, в т.ч. този на самоковския поп Никола, чиито потомци са известни – като неговия внук поп Никола Гушльов (лелин и духовен наставник на Чакър войвода), сина му поп Михал – дядо на учителя Михал Николов Попмихайлов, както и днешните им потомци.

А защо да не се направи и ДНК сравнение с биологичен материал от настоящи жители на другите селища, претендиращи за родно място на Паисий – Кралев дол, Банско, кв. Амбелино и т.н. Пък каквото сабя покаже!
Трябва да се знае и това, че населението на Самоков в голямата си част е с македонски произход. Поради бурното си икономическо развитие след падането на България под турска власт Самоков привлича хиляди преселници от Пиринския край и Беломорието, така както в София сега живеят преселници от цялата страна. Градът е бил толкова мощен в икономическо отношение, че самоковски търговци създават Самоковска Джумая – днешния Благоевград.

Почти цялото желязо, оръжие и оборудване за турската армия са произвеждани в Самоков. Икономическото развитие обуславя и надстройката – много повече хора имат възможност да се занимават с умствен труд, вместо само да тичат подир овцете.
До Самоков са водени последните героични сражения на българската армия под командването на цар Иван Шишман против турците. Те са останали в самоковския епос и в младостта си Паисий е слушал много за тях. По времето на хилендарския монах Самоковска епархия е включвала само Самоковска и Дупнишка околия, а Банско е представлявало няколко овчарски колиби в състава на друга епархия.

Народният говор в Самоков е почти чист македонски диалект, „к“-то е най-малката прилика. Тук от стотици години се знаят и пеят на същия говор и диалект до буква и звук всички македонски песни както в Скопие и Ресен – без никакво изменение, а никой не ни е учил на тях насила.
Множество експерименти пред очите ми показаха, че няма македонска песен, която знаят във Вардарско и която да не е известна на самоковци! Това са просто наши родни самоковски песни.

По-голямата част от Самоков – западно от Искъра, от време оно се нарича Македонскийо квартал. Наистина в него се заселват хиляди бежанци от заграбените от сърби и гърци наши земи в Македонския край, но те се заселват именно тук, защото имат много роднини и съседи от родните си места, защото населението е македонско и много войнствено настроено против поробителите.
В самоковските средни училища са събирани средства за закупуване на оръжие и са организирани чети, които са преминавали в поробените все още български земи. Голяма част и от другите чети, в т.ч. на Гоце Делчев, Черньо Пеев, Сандански и много др., също са набирали хора от града и са отсядали в Самоков за подготовка, почивка и лечение на ранените, преминавали са в турско през Самоков и Рила, най-често по пътя през с. Бели Искър и Демир капия.

Проучих над 500 източника, прекарах с месеци в библиотеките и архивите. От Хилендарските хроники, писанията на Иречек, Добри Войников, Петко Славейков, Иван Орманджиев, Иван Снегаров, Стилян Чилингиров, Христо Семерджиев, стотици други изследователи на Паисий, БАН, Министерството на народното просвещение, Марин Дринов, до сегашните учебници по История и цивилизация за средния курс е видно едно – именитият монах е роден в с. Доспей и е починал в Самоков през 1798 г. Името на Банско в този казус има конюнктурен характер.

Аналогично е и наскоро изразеното становище на проф. Божидар Димитров – че Самоков е родното място на възрожденеца, като е несериозно селища като гръцкото село Амбелино, сега квартал на Асеновград, да твърдят, че той е починал там, като се има предвид огромната му неприязън към двойните поробители – турци и гърци.
Ще цитирам и последните редове от становището относно несъстоятелността на Кралевдолската, Банската и др. версии за рожденото място на Паисий на Мария Деянова, виден български историк с много публикации у нас и в чужбина, директор на Историческия музей в Карлово, което получих преди няколко дни: „И нека се запитаме дали тая голяма близост (на Доспей със Самоков) не е неволната или волна причина В. Друмев, М. Дринов и др. да заменят малкото и неизвестно село Доспей с известния Самоков, когато са го посочвали за родно място на Хилендареца!

Нали М. Дринов е писал през февруари 1878 г. на самоковци: „...от вашето място се роди йеромонах Паисий", а „място“ има по-широко значение от „град“. И основателят на Самоковската художествена школа Христо Димитров е роден в Доспей, но освен самоковци само биографите му знаят това.
А ето какво видях случайно в книгата на Фани Попова-Мутафова „Доктор Петър Берон" (Попова-Мутафова 1972: 297): „Кондика на Българското книжовно дружество. Одеса, 11 декември 1868 г. Предизвестителните звезди, тъй да кажем, за душевното наше възрождение появиха се вече в другата половина на миналото столетие, като приснопаметний наш отец Паисий от Самоков, Софроний, Врачански владика от Котел, и други".

По-прецизен е бил Константин Иречек, който в своята „История на българите“ пише за „патриота Паисия, родом из околностите на Самоков" (Иречек 1929: 269). Един чех, без съмнение, не може да бъде подозиран в локален патриотизъм. Има над какво да се замислим".
В „Чакър войвода" ген.-лейтенант Тодор Катранджиев преди 80 години, ползвайки безспорни литературни източници от XIX век, възторжено описва как на празника в деня на Св.Троица в Самоков през 1854 г., първият братовчед на войводата – поп Михал, син на поп Никола (духовния наставник на четата), чете ръкописен брой от великото творение на Паисий – неговата История, и призовава самоковци и всички българи на въоръжена борба за свобода против двойното турско и гръцко робство.

Този поп Михал е дядото на моя дядо – учителя Михаил Николов Попмихайлов, който, въпреки че бил сиромашко дете, навремето седял на един чин с бъдещия цар Борис Трети в Първа мъжка гимназия в София.
През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев обяви национален конкурс за установяване гроба на великия родоначалник на българското национално Възраждане – Паисий Хилендарски. Нашето предложение е с номер №94-00-3227-/1/ от 24 октомври 2014 г. Друго предложение няма. Ред е държавата да финансира това изследване, за да получи Самоковската община поне лавровия венец на Истината.

В категории: Възраждане , История , Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки