Младите птици трябва да се пазят от заболявания


Младите птици трябва да се пазят от заболявания
09 Август 2016, Вторник


Сред най-често срещаните са хистомонозата и миопатията

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Сред най-опасните заболявания при пернатите в дребните стопанства са кокцидиозата (кървава диария), салмонелозата (бяла диария), кукушинките и капушите, миопатията (клека), черноглавката  и др. Ще се спрем на две от по-често срещаните болести, които нанасят и по-сериозни щети на стопаните.
Хистомонозата (черноглавка) е остро паразитно заболяване по пуйчетата и по-рядко по пилетата. Причинява се  от едноклетъчен паразит, който по време на развитието си придобива две форми – камшичеста и амебовидна.

Той се локализира  в сляпото черво  на кокошката, разпространява се и се запазва във външната среда от няколко месеца до 2-3 години. Най-честите  му преносители са земните червеи, които представляват любимо лакомство за  кокошките. Птиците се заразяват като поемат яйцата му, обикновено при непълноценно хранене.
Боледуват пуйчета от 2-седмична до 2-3 – месечна възраст. Не са застраховани от заразата и пилета, гъсета, патета и други видове птици.
Хистомонозата е типично лятно страдание – явява се през горещите месеци на годината. Може да боледуват и по-възрастни екземпляри през есента и зимата, но това е по-скоро изключение и се явява при  влошаване на зоохигиенните условия във фермата и при недоимъчно хранене.

Попаднали в организма, паразитите се локализират в лигавицата на сляпото черво, където причиняват възпалителни и впоследствие деструктивни промени в по-дълбоките слоеве на чревната стена до мускулестия и серозния слой. По-късно попадат в черния дроб, където водят до възпалителни процеси и некрози.
Увреждането на черния дроб  е свързано с  нарушаване обмяната на веществата и развитието на интоксикация. Нарушеният метаболизъм от развилите се порочни кръгове в организма е причината за поява на ентерохепатален синдром и масова смъртност сред пуйчетата.

Най-характерните признаци са диария, отслабване, оцветяване кожата на главата. С развитието на болестта тя придобива тъмносин до черен цвят (откъдето идва и названието черноглавка) или става анемична и бледа. При малките пуйчета протича остро и драматично с много висока смъртност, докато при възрастните птици болестта е хронична, като се редуват периоди на подобряване с периоди на изостряне. Смъртността настъпва след 1-2 месеца. При пилетата и другите домашни птици хистомонозата протича по-благоприятно.

Ако се направи аутопсия на пуйче, ще се установи следната типична картина: слепите черва са уголемени, възпалени, с удебелени стени, а луменът е изпълнен с казеозна маса (подобна на извара), след отделянето на която по чревната лигавица се откриват язви, фибринозен перитонит, черният дроб е  уголемен с кръгли некрози под повърхността.
За лечение се използват някои от следните препарати: ESB3, Baycox 2,5 %, Trichomonacid  tabl., Sulfochlorpirazin, Optiprim oral и др.
Профилактиката включва изолирано отглеждане на пуйчетата от възрастните кокошки       и пуйки. Добре е помещенията и дворчетата да се поддържат  винаги сухи и чисти. На птиците не бива да се дават земни червеи за храна. Периодично  малките трябва да се третират срещу хистомоноза. Храната следва да е пълноценна и балансирана, особено по отношение на витамин А.

Миопатията (беломускулната болест, по-широко известна като клека) е сред най-често срещаните заболявания при птиците. При пуйчетата се проявява масово по време на линеенето и бързия растеж на птиците. Паралитичните промени засягат главно крайниците, а по-рядко крилете.
Заболяването е в резултат на недостатъчен прием на витамин Е и  селен. Пуйчетата слабеят, изостават в растежа си, не оползотворяват пълноценно фуража. Подобни промени се наблюдават и при пилетата. Най-тежко болежката протича при водоплаващите птици – младите патета и гъсета.

Ензоотичната мускулна дистрофия се демонстрира със слабост в крайниците, птиците не могат да стоят на краката си и падат. Болните патета стоят в стадото между другите клекнали и когато направят опит да станат, те се клатушкат като пияни, правят по няколко крачки и падат на земята, като остават в гръбно положение и махат безпомощно с крака.
Апетитът е запазен, но птиците не могат да стигнат до храната поради невъзможността да се движат нормално, следствие на което остават дребни. Често слабостта в краката прогресира и преминава в парализа. Смъртността може да достигне до 40 % и повече.

За лечение се използва най-често препаратът Seled с водата за пиене. Същият препарат много успешно профилактира заболяването, затова е необходимо той да бъде неизменна част от профилактичната програма на птиците. Дава се още от 7-я ден след излюпването.
Тъй като селенът кумулира в организма, добре е да се дава с прекъсвания – на един лечебен курс от 5 дни се правят 2 дни почивка. Селеновите препарати не са токсични, нямат противопоказания, когато се прилагат в предписаните дози и могат да се използват през целия период на угояване.

Профилактиката на клеката изисква ежедневно включване в менюто на пернатите на ситно накълцани зелени храни – коприва, люцерна, детелина и др.. Най-голямо е съдържанието на витамин Е в житните кълнове – пшенични, ечемичени, царевични и др.
Недоимъчното и небалансирано хранене предразполага към появата на миопатии, тъй като се нарушава метаболизмът и по-точно обмяната на витамин Е и микроелемента селен. Много често миопийни проблеми възникват при консумиране на стари, гранясали фуражи, с високо съдържание на мазнини.

В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки