Как един американски президент свърза завинаги името си с България


Как един американски президент свърза завинаги името си с България
Удроу Уилсън
29 Декември 2016, Четвъртък


На 28 декември 1856 г. е роден Удроу Уилсън, който ще бъда запомнен с това, че след края на Първата световна война се опитва да защити границите на победените държави и да постигне справедлив мир в света. Малцина обаче знаят, че всъщност прочутите 14 точки на Уилсън са заимствани от книгата на българския инженер Никола Димков (и вуйчо на Лечителя Петър Димков) „Звезда на съгласието”...

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Двадесет и осмият президент на САЩ / 1913-1921 г./ Удроу Уилсън ще бъде запомнен с това, че след края на Първата световна война, се опитва да защити границите на победените държави и да постигне справедлив мир в света.

На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „14-те точки” като предлага създаването на Обществото на народите, световна миротворческа организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

Уилсън се надява, че предложените „четиринадесет точки” означават край на войната и постигане на справедлив мир.

На Парижката мирна конференция през 1919 г., след края на Първата световна война, той представя своя план за следвоенното устройство на света. Разумната му политическа програма среща обаче яростния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са победители във войната, вследствие на което по-голямата част от 14-те му точки не са приети.

Удроу Уилсън категорично се противопоставя на това

България да бъде жестоко наказана,


заради участието си във войната, както иска Великобритания. Той защитава позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини трябва да останат в границите на българската държава.

В оформянето на тази позиция участва и американския шарже д'афер в София Мърфи - известен българофил, който представя на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония.

Британците скланят на "компромис" с автономна тракийска квази държава, но в границите на гръцката държава. Предложението обаче е отхвърлено от американските дипломати.

Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българското етническо малцинство. Това решение получава подкрепата на САЩ от техния дипломатически представител Полк, но гръцкият премиер Венизелос яростно се противопоставя на тази идея с аргумента, че Гърция няма да има пряка сухопътна връзка с Одринска Тракия, която държавите от Антантата са решили да й дадат.

Уилъсн осуетява реализирането на

плана за ликвидирането на българската държава


и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран от нашите съседи на мирните преговори в Париж.

Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика на европейските си съюзници от Антантата, спрямо победените във войната държави от Централните сили, той напуска конференцията и се завръща в САЩ. За своята упорита борба за справедлив и траен мир Уилсън е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда.

Малцина обаче знаят, че всъщност прочутите 14 точки на Уилсън са заимствани от книгата на

българския инженер Никола Димков

„Звезда на съгласието”.
Той е роден в 1859 г. в село Горно Броди в Серско, в семейството на Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на видния български лечител Петър Димков. Никола учи в началното училище в родното си село и в Пловдивската гимназия, която завършва с отличие.



В 1880 г. е изпратен да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр марн, край Париж. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени. В 1883 г. завършва института за три години, вместо стандартните пет.

Работи в българското министерство на пътищата и съобщенията. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена-Цариград между Вакарел и Белово. В 1909 г. е назначен за мирски съветник при Българската екзархия и се установява в Цариград.

Участва активно в живота на българската колония в града. Придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови.

В разгара на Първата световна война, в началото на 1917 г. инженер Никола Димков написва книгата “Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.

Той отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Уидро Уилсън.

Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата Световна война и все още не са създадени прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите. Дори биографът на американския президент - Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана от други.

САЩ никога не влизат като член в ОН, но целият свят свързва Обществото на народите с името на Уидроу Уилсън, а не с това на българина Никола Димков.

Такива са понякога парадоксите на съдбата!

Няколко месеца след създаването на Обществото на народите или Лигата на нациите, със седалище в Женева, на 16 декември 1920 г. към него се присъединява и България. Това много ни помага при възникването на Петричкия граничен инцидент през есента на 1925г., когато в пределите на България нахлуват вероломно гръцки войски, по заповед на диктатора, генерал Пангалос.

По молба на българското правителство ОН изпраща свои дипломатически представители да проучат причините и вината за възникналия инцидент и да опишат в доклад нанесените щети от гръцките войски на българската държава. То наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиони лева, като обезщетение, тъй като гръцкото нахлуване в българската територия е непредизвикано и не е имало достатъчно основания за него.

В книгата си „Звезда на съгласието” инженер Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света. В интервю за гръцкия вестник Фарос, отпечатано като притурка към второто издание на книгата «Звезда на съгласието», Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.

Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи: вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просвета и култура, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и тъй нататък.

Съпоставянето на тия формулировки на инженер Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно да открием редица сходства.

Димков създава идеалния прототип на онова, което по-късно се осъществява с Организацията на обединените нации. Това се постига от други хора, които несправедливо „забравят" вдъхновителя на тази идея и автор на хартата за човечност и прогрес.

Проектът на инженер Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност. Идеята му за Постоянен световен съвет, който да поддържа човечеството в хармония и общо добруване става факт след Втората световна война.

Сбъдват се

пророческите му думи, изречени през 1918 г.:


"Убеден съм, че Постоянният световен съвет, събран единствено за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята свята цел преди края на този ХХ век."


На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско 50 държави подписват Устава на Организацията на обединените народи с постоянно седалище в Ню Йорк.

Нейните основни принципи са удивително сходни с предложените през 1917 г. принципи в проекта на Димков: да поддържа международния мир и безопасност; да развива дружески отношения между нациите върху основата на уважаване принципите на равенството и самоопределението на народите; да осъществява международно сътрудничество при решаване на проблемите от икономически, социален, културен и хуманен характер; да поощрява уважение към правата на човека и основните свободи за всички хора, без разлика на раса, пол, език и религия.

Инженер Никола Димков умира в Цариград в 1937 г. при автомобилна катастрофа.

В категории: Новини , История , Българските родове , И ний сме дали нещо ...

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки