В памет на Христо Татарчев, свързал съдбата си с освобождението на Македония


В памет на Христо Татарчев, свързал съдбата си с освобождението на Македония
06 Януари 2017, Петък


Видният деец и съучредител на ВМОРО умира на 5 януари 1952 г. в Торино. През 2010 г. костите му са положени с тържествена церемония в Централните софийски гробища.

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Христо Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в Ресен. Първоначално учи в родния си град, а от 1882 до 1887 г. - в Брацигово и в Пловдив. През 1885 г., като гимназист в Пловдив, участва в подготовката на Съединението.

Завършва гимназия в Пловдив през 1887 г. и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 г. учи в Университета „Фридрих Вилхелм” в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 г.
От средата на септември 1892 г. Христо Татарчев е назначен за лекар в българската мъжка гимназия в Солун.

През лятната ваканция на 1893 г. обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес, за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и „положението на страната и главно на българщината“. През август в Солун се запознава с Даме Груев.

На 23 октомври 1893 г. Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев създават в Солун ВМОРО. За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

На 27 август 1894 г. Христо Татарчев председателства Ресенския конгрес на ВМОРО. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90% от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста.

Христо Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 г. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринска революционен окръг и се изпраща Задгранично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и политическите партии. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров.

Христо Татарчев е заточен от турската власт в Подрум кале в Анадола, заедно с другите ръководители на ВМОРО след аферите от 1901 г.. Заедно с Христо Матов и Пере Тошев е помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана.

На 30 август в Гърция е затворен по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на правителството на Княжество България е освободен. Заминава за София, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.

Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда втория Солунския конгрес на организацията, който взича решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. 

Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създалото се в началото на 1903 г. благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация" на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население.

Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща чрез посредник.

Татарчев влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 г., където е избран за съветник на задграничното представителство.

След Младотурската революция 1907 г. открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. През 1910 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. През Балканската война 1912-1913 г. е лекар в Българската армия.

За 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание изнася реч в Крушево. След двете национални катастрофи на България Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност.

През есента на 1920 г. участва в създаването на Македонската федеративна организация.
Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино.

Пише мемоари и статии за вестниците „Македония“, „Заря“, „Вардар“.
Става близък приятел на Иван Михайлов. Заселва се временно в родния си Ресен след анексията на Македония през април 1941 г. от България. По късно се връща в София, но през 1943 г. след бомбардировките се мести в Нова Загора. През 1944 г. Иван Михайлов му предлага поста на президент на Независима република Македония, но той отказва.

След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии към дейците на ВМРО и македонизация заминава за Торино и умира там на 5 януари 1952 г. На 23 октомври 2010 г. костите на Христо Татарчев са положени с тържествена церемония в Централните софийски гробища.


В категории: Новини , Войни за освобождение , Епопея на забравените , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки