Магическите ритуали в родните традиции: Да хвърлим поглед в бъдещето с пръстен


Магическите ритуали в родните традиции: Да хвърлим поглед в бъдещето с пръстен
10 Януари 2017, Вторник


В различните краища на България народният обичай е познат като Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени. Извършва се на 13 и 14 януари, около Васильовден по стар стил

Автор: Светлана Николова

Сбирайте се, малки моми,
Малки моми и големи.
Да пееме пръстените.
Девер булка през мост води.
Мостовете се разлюляват
От хубости ведестини,
От радости деверови.




Магията на живота е в основата на почти всички народни обичаи, дошли до нас от древни времена, много преди раждането на Христос. Старите българи са почитали природата, разчитали са нейните знаци, вярвали са в поличбите, много е възможно и да са хвърляли поглед в бъдещето.

След магията на Водици (5,6 и 7 януари), за който ритуал подробно ви разказахме, идва ред на гадаенето с пръстен. Тук отваряме една скоба, за да припомним, че този накит е изпълнявал ролята на амулет и е бил задължителен атрибут в окултните практики още от времето на Соломон (според една легенда, мощта му идвала от магически пръстен, с който той държал в подчинение демоните).

Битуват много суеверия, според които пръстенът помни тревогите и радостите на своя притежател, в същото време служи и като щит срещу злото, поради което трябва да се пази като очите. Не случайно и някои обредни практики по нашите земи се коренят именно в мистерията, обгръщаща това украшение за ръката. 

Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени, Еня, Мартифа – в различните краища на Бългаия празникът си има свое име. И далеч не се организира само веднъж в годината. Този ритуал, с леки вариации, сме виждали на Васильовден, Гергьовден, Лазаровден, Еньовден.
Етрополе е едно от населените места, където почитат традицията „пеене и топене на пръстени” и стриктно я спазват всяка година на 13 и 14 януари.

Изпълнявана още от славяни и прабългари, идеята ѝ е да се направят гадания и предсказания за предстоящата година. Всъщност, това е колективно гадаене за женитба.

На 13 януари, срещу празника, момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китки от бръшлян и чемшир, с привързан на тях белег ¬- гривна, обеца, мънисто и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта “на звездите”.

Сутринта на 14 януари една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (Ще се омъжи за сирак) и пр.


В категории: Традиции , Добри Вести , Обичаи , Фолклор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки