В късна есен, когато започваха да падат сланите, прибирахме царевицата от полето. Първо чупехме с ръце кочаните (на някои места наричани гълъби, клас или чукелеци) от царевичните стебла, а после изрязвахме със сърп ниско до корена самите стебла заради шумата по тях. Връзвахме ги стегнато на снопчета с въже, усукано от трева, и с каруца ги откарвахме у дома. Там ги сушахме из двора на слънце, а после качвахме под покрива на сайванта за храна на добитъка през зимата.
Царевичните кочани също грижливо събирахме и отнасяхме у дома с каруцата на комшиите срещу заплащане. Стоварвахме ги на голяма купчина в двора – под черниците, като веднага сядахме до тях да ги почистим от листата и навържем на дълги низи. Тях окачвахме под стрехата или из двора, за доизсушаване на слънце.
Отделената от кочаните шума завръзвахме на снопчета наречени „кукли“, които ползвахме за тъкане и плетене на рогозки.
Когато мама привършеше работата си по двора и приберяхме грижливо реколтата оттам, тя ще сложи разбоя (стана) в новата недовършена стая, за да изтъче нови рогозки за постелка на пода.
Понякога караше и мен да сядам, че да се уча да тъка, макар краката ми още да не достигаха до педалите. Това ме караше да се въртя и пъшкам, докато ги стигна, което се oтразяваше и на качеството ми на тъкане. Мама не харесваше изтъканата част от мен, защото била рядка или неравно груба, с издатини по нея и я разплиташе, докато аз, посрамена от неуспеха си, плачех край нея. За да ме успокои тя се смееше и казваше, че като порасна, няма да е така несполучливо тъкането ми.
Основата на рогозката бе от много здрави, памучни гранчета „тире“ или от канап, а вътъкът, материалът за тъкане, бяха снопчетата подбрана шума от обелените царевични кочани, предварително накиснати в кофа с вода, за да омекнат и по-лесно да се тъкат на разбоя.
Помня, че взела подходящо за тъкане листо от кофата, го разкъсвах с пръсти до неoбходимата еднаквост за ширина, а после го усуквах леко като фитил. Мушках края на листото надолу между нишките на основата, където е опъковата страна на рогозката, и плътно го зачуквах към тъканта, хванала с две ръце ваталото на бърдото. Удряше се два три пъти последователно върху всеки пореден преплетен от листа ред на рогозката, като и задният край на листото пак беше скрит, мушнат надолу между нишките накъм опъката страна на тъканта.
Така рогозката ставаше гладка, хубава от горната страна, а от опаковата бе рошава, пълна с бодливи и грапави краища на листата.Те доизсъхваха и се стягаха в самата рогозка.Изтъканата част се навиваше на предното кросно на разбоя, докато на задното бе навита основата за тъкане. Тъчеше се без совалка и масури, защото нямаше нужда от такива. Листата се усукваха и поставяха на ръка между нишките на основата.
Доста време мина, докато моята изтъкана рогозка стана равна и гладка като мамината. Тя бе от няколко дълги пътеки, наредени една до друга, върху замазания с хума и конски фъшкии под на стаята ни. Тогава нямахме нужните средства и дървен материал за дюшеме, което се състоеше от плътно наредени дървени дъски върху пласт от сгурия. Бе хигиеничен и топъл под, върху който се застилаха килими или домашно тъкани шарени черги.
А така изтъкани, на няколко дълги пътеки, рогозките се вдигаха по-лесно и изнасяха навън да се проветрят и почистят, докато подът се замазваше наново и дупките от мишки старателно се запълваха с бодливия трън „чичък“ или начупено на дребно стъкло, следхкоето и те грижливо се замазваха отгоре.
Мама обичаше да пълни възглавниците ни за спане с дребно накъсани, добре изсушени листа от куклите, които по цяла нощ меко шумоляха под главите ни и ухаеха приятно на нива и простор.
Помня, че понякога тя слагаше и вертикален стан за тъкане на рогозка. Аз нямах успех и на него.Тогава тъкачката на рогозка заставаше права или на колене срещу вертикално подпрения разбой до стената, който представляваше една голяма, висока дървена рамка с опънати по нея нишки на основата.
Тъкачката вземаше от мокрите листа, поставени в кофата до нея и като ги накъсваше и удължаваше внимателно пъхаше краищата им към обратната, рошаво-бодлива страна на рогозката и ги зачукваше последователно, нееднократно, плътно и гладко към тъканта с малко дървено гребенче.
Ала много по-весело ставаше, когато мама поканеше на седянка комшиите, за да оплетат голяма рогозка за стаята на ръка. Изплиташе се тя само за една вечер – сред закачки, песни, веселие и надпревара за пъргавина в работата. За по-голямо удобство и за да се отвори повече място,че да насядат на земята плетачите на рогозка, столовете се вдигаха и поставяха върху леглата, а масата за хранене и другите по-дребни предмети се изнасяха вън от стаята.
Млади и стари сядаха направо на земята върху чистата, застлана обичайна рогозка в стаята ни, като придърпваха по-близо до себе си кофа с вода и няколко снопчета беленка. Вадеха накиснатите листа от хладката вода в кофите и като разкъсваха листата до необходимата дебелина, ги усукваха и удължаваха, после вплитаха старателно и умело в кръг за рогозка, поставена пред прага като изтривалка за краката или като голяма правоъгълна рогозка за целия под на стаята.
Понякога рогозката се препъстряше с красиво боядисани шарки, а друг път самата плетка бе причудливо и интересно преплетена, тъй че будеше у всички завист и възхищение.
Мама ще поднесе за кратка почивка малко похапване от кочани с варена цареица, печено сладко цвекло или варена тиква, с дренки поръсена и счукани на дребно орехови ядки. Ако плетачите бяха много гладни, мама ще изсипе пред тях и една купчина печени на жар ароматни, силно уханни и горещи цели картофи и цели глави печен кромид лук. Беше вкусно, засищащо и шеговито – с духане, смехове, олелия.
Една вечер комшийката Нада пристана на Цветан у дома, точно на една такава седянка за плетене на рогозка. Харесвала си много тя хубавеца, че бе строен и вакъл момък. Кротък и тих, ала работен и пъргав като мравчица. Чудила се дълго време какво да стори и какво да каже, че да я забележи той, да й обърне внимание.
Затова все сядала до него, все му помагала, докато една вечер Цваетан я запитал как така се озовавала все тя до него, нямало ли място къде другаде да седне. Тихо я запитал той, за да разбере дали случайно ставало така или наистина го харесва тя и иска да е до него?
Засегната от неблагодарността и прямотата на думите му, Нада се провикнала силно, зада чуят всички:
- Абе Цветане, я си прибери бърните (устните), че да мога да си поминем спокойно и лесно край тебе, без да се спъвам и запирам у них!
Докачил се Цветан, засегнал се, станал и посрамен си тръгнал от седянката, защото наистина имал въздебели, добродушно отпуснати устни.
А когато рогозката се изплела и всички започнали да се разотиват един по един, станала и Нада да си ходи. Тогава Цветан я причакал и като я грабнал през кръста, метнал я на рамото си и поел към дома си.
- Чекай, чекай черо да видиш ти на кого се смееш! – говорел ядосано той, но гальовно я държал в ръцете си.
Тя мълчала, едно защото го харесвала, а друго, щом се чуело, че една мома била влачена, крадена, никой повече нямало да поиска да се ожени за нея.
Разбрали се те, вдигнали сватба и заживели сговорно и кротко дълги години, като отчували здрава и умна челяд.
Нижат се годините една след друга, светът се променя, промени се и битът ни. Спряха да се тъкат и плетат рогозки, подът стана с дървен или ламиниран паркет, застлан с дебели вълнени черги или килими.
Спряха и седянките. Спряха момите и ергените да се хвалят с трудолюбие и таланти. Вече се срещаха на танци в кварталните клубове или в дискотеките, там се и запознаваха. Затова и браковете вече са кратки – като в дискотека.
