Тя е известна като «Кометата на дявола» или още като «Хилядолетният сокол»
Автор: Десант
Още от началото на март любителите астрономи по нашите ширини имат възможност да наблюдават кометата Понс-Брукс (12P/Pons-Brooks) и явлението, известно като зодиакална светлина.
По думите на Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, цитиран от БТА, от нашите географски ширини тя ще може да се наблюдава до вечерите на 17-18 април, но вече много ниско над западния хоризонт и за кратко след залез-слънце, до около 21,35 ч. за София".
Той съветва любителите да изберат наблюдателно място с нисък западен хоризонт и достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете, за да има тъмно небе. Очакваната яркост на кометата тогава е около 4,3 звездна величина. Във вечерите на тези дати 12P/Pons-Brooks ще бъде на около 5 градуса вляво и под клонящия към залез Юпитер.
Ярката планета ще бъде удобен ориентир за намирането на кометата и преди това – във вечерите около 13 април, ще можем да открием 12P с бинокъл на около 3 градуса под Юпитер. Тогава кометата ще бъде с яркост около 4,4 звездна величина.
Маркишки уточнява, че теоретично би следвало да можем да забележим кометата и с невъоръжено око, но поради нейното ниско разположение над хоризонта бинокълът ще си остане ценен помощник. Луната също ще затруднява до известна степен наблюденията, тъй като на 15 април тя ще бъде във фаза първа четвърт и във вечерите около тази дата ще повишава леко осветеността на нощното небе.
Кометата е наблюдавана още през 1385 и 1457 г. Първото й официално откриване прави френският астроном Жан Луи Понс през 1812 г., след което тя бива преоткрита от англичанина Уйлям Брукс през 1883 г.
Любопитно е, че тя е известна като «Кометата на дявола» или още като «Хилядолетният сокол» заради специфичните емисии, които се отделят от нея.
Докато се приближава до Слънцето, летливите вещества, съдържащи се в дълбините на тази по същество мръсна снежна топка, се топят и водят до експлозивни изригвания. Това е един вид леден вулкан.
Отделно оормата и структурата на ядрото й се оказаха такива, че за известно време емисиите изглеждат като рога, което е причина за нейния прякор.
Кометата кръстосва земното небе на всеки 71 години, след което „отлита“ към орбитата на Нептун. Тя ще премине през перихелия си на 21 април 2024 г., на разстояние 116,82 млн. километра от Слънцето. Най-близо до Земята небесната гостенка ще бъде на 2 юни, на разстояние около 231,28 млн километра, но тогава вече няма да бъде достъпна за наблюдение.
Докато все още обаче може да се види, това ще е и най-удобното време от годината за наблюдение и фотографиране на т.нар. зодиакална светлина, която е видима след залез слънце, в посока запад-югозапад, посочва още Маркишки пред БТА.
Нужно е в същата посока да не бъде разположен град, чиито нощни светлини да озаряват небето и така да влошават видимостта ниско над западния хоризонт.
Във вечери с ясно небе зодиакалната светлина се наблюдава във формата на светъл клин, наклонен наляво (към юг), на фона на съзвездията Риби и Овен. Ако фотографираме феномена в безлунна вечер с много ясно небе, можем да видим на кадрите си, че върхът на този „клин“ достига видимо недалеч от двата звездни купа Плеяди и Хиади в съзвездието Бик, уточнява Маркишки. Тази пролет до върха на зодиакалната светлина ще се проектира и ярката планета Юпитер, добавя още физикът.
Причината за сиянието на зодиакалната светлина е наличието на прахов диск, лежащ в плоскостта на еклиптиката и заемащ известно пространство около Слънцето, с радиус почти до орбитата на Венера. Слънцето осветява този прах и вечер, около час и половина след залеза, част от праховия диск е видима над хоризонта.
Зодиакалната светлина не бива да се бърка с вечерното сияние след залеза, подчертава Маркишки и отново препоръчва, за да се наблюдава ефективно този феномен, това да става в ясна безлунна вечер и да се стои далеч от светлините на градовете.
