Той остава в историята като виден български проектант, строител и реставратор на културни ценности
Автор: Атанас Коев
На 17 март се навършват 140 години от рождението на Леон Филипов – виден български проектант, строител и реставратор на културни ценности, както и голям майстор на макети на стари сгради, църкви, порти, чешми и др. Той полага големи грижи за опазването и съхранението на нашите исторически архитектурни паметници.
Земният път на бъдещият майстор започва на 17 март 1880 г. в Търново, в семейството на Мария и Филип Хараламбиеви, като дядото и бащата на момчето са прочути майстори златари от този период.
През 1900 г. Леон Филипов завършва търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“. Още като ученик той се изявява като добър художник и чертожник и поради тази причина заминава за София, където се записва в шестмесечен курс за архитектурен техник.
След като се завръща в старопрестолния град, Филипов започва работа като техник в Търновското окръжно инженерство, проявявайки завидни умения, вкус и усет към фасадното оформление на новостроящите се сгради. Същевременно взема участие при тяхното проектиране и изпълнение.
Той се включва активно в строежа на най-монументалната за времето си сграда в Търново, намираща си срещу хълма Царевец, която дълги години е Окръжен народен съвет. След това по негов проект са построени казармите на 18-ти Етърски пехотен полк. Дело на видния проектант е мавзолеят „Отец Матей Преображенски“, изграден край Ново село, Търновско, родното място на изявения наш духовник.
През 1922 г. под вещото ръководство на Леон Филипов е възстановена камбанарията на историческия Дряновски манастир. Впоследствие той проектира и Паметника на незнайния воин в Сухиндол.
Търновският проектант участва активно в обществения живот на старопрестолния град, като се включва в изявите на туристическото дружество „Трапезица“. Там той се грижи за опазването и съхранението на историческите архитектурни паметници в Търново и в близкото село Арбанаси. В продължение на 32 години Филипов е избиран в ръководството на организацията и участва като делегат на туристическите събори в Пловдив, Враца, Брацигово, Стара Загора и Търново.
По време на Търновските събори от 1908 и 1925 г. е включен в Комисията отговаряща за украсата и програмата в старопрестолния град. След това по поръчение на туристическото дружество изработва голяма карта на Търново, в която включва важни архитектурни, археологически и исторически паметници.
Проектира и изпълнява построяването на туристическата хижа на хълма Царевец. По негово предложение през 1909 г. се прави Списък на важните исторически и архитектурни обекти в старопрестолния град, с цел те да бъдат запазени и проучени.
След земетресението през 1913 г., разрушените средновековни църкви „Св. Петър и Павел“ и „Св. 40 мъченици“ в Търново са реставрирани под ръководството на Леон Филипов. Любовта му към паметниците на културата го кара да отдели от оскъдните си средства, за да купи и реставрира полусъборената Констанцалиева къща в село Арбанаси, след което я дарява на Историческия музей в старопрестолно Търново.
През 1906 г. видният наш проектант и реставратор започва да изработва гипсови макети на средновековни търновски къщи, църкви, порти, чешми и други обекти. Много от пресъздадените от него паметници днес обаче не са запазени.
През 1983 г. в къщата на Леон Филипов е открита специална експозиция от гипсовите творби на търновския майстор на макети, която съществува и до днес.
Целият творчески път на видния проектант и реставратор е посветен на проучването, подобряването и пресъздаването на най-характерното от богатото архитектурно и историческо наследство в Търново и на съседно Арбанаси.
Леон Филипов умира на 9 март 1976 г., като е погребан по подобаващ начин заради големите му заслуги за запазването и реставрирането на културното наследство в старопрестолния град. Още преживе той получава признание за труда си, като е награден със „Златен орден на труда“.