140 години от рождението на „честния син на Македония“ Павел Шатев – ловецът на химери и конспиратор

Автор: Борислав Гърдев

Животът и съдбата на Павел Шатев удивително точно напомнят прочутия сериал на Мишел Фавар от 2005 г. „Последният господар на Балканите“ и най-вече неговия горестен финал. Това е сага за едно будно и талантливо дете, родено в Кратово на 15 юли 1882 г. в голяма къща на три ката, учило в родния си град, след това в Скопие и завършило солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ през 1900 г.

Шатев е можел да бъде много добър учител – такъв е в Лесново през 1901 – 1902 г., за кратко в солунската гимназия през 1908 г. и малко по-късно – след завършване на право в Софийския университет  през 1911 – 1912 г., след което специализира правни науки в Брюксел през 1912 г.

Можел е да стане и влиятелен журналист – през 1912 г. участва в списването на вестник „Беломорец“, както и при излизането на единствения брой на вестник „Българин“ в Солун през същата година.

Без проблеми е щял да се интегрира в българския обществено-политически живот през 1920 г., когато заради добрите си връзки със Стамболийски става управител на Мъстанлийска околия, а три години по-късно е вече в редовете на новата партия на доктор Никола Генадиев „Народно единство“.

Но Шатев избира пътя на революционната борба. Ще участва в дръзки акции, ще се лута, ще допуска грешки, ще създава организации, ще ги напуска,ще се предлага на комунистите, докато през 1941 – 45 г. изцяло се поставя в техните услуги.

За да направи кратка и главоломна кариера в НР Македония и след това да бъде свален от всички постове като враг на народа и държавата, да преживее унижението в Битоля да е под домашен арест в последните си дни , за да умре на градското сметище на 30 януари 1951 г. Финал, достоен за края на шедьовъра на Вайда „Пепел и диамант“ от 1958 г.

На непълни 21 години е, когато участва в прочутите солунски атентати от 15 – 17 април 1903 г., подвиг, достоен да бъде обезсмъртен в героичен епос. Колцина са успявали да взривят френския кораб „Гвадалкивир“ на брега на втория по важност град в Османската империя!



Заловен, осъден на смърт от султанското правителство на 24 май 1903 г. след това присъдата му е заменена  на  23 април 1906 г. със заточение в либийската област Фезан – спомнете си финала на епоса на Димитър Талев от 1930 г.  „Усилни години“, където престоява две години, за да получи амнистия след младотурската революция от 11 юли 1908 г.

Той се връща да преподава в солунската мъжка гимназия, след което завършва и висшето си образование. Става свидетел на триумфа и трагедията на България през Балканските войни, като най-тягостно впечатление в него оставя разрушаването на солунската гимназия от гръцките войски на 18 юни 1913 г. Именно заради това по време на Първата световна война изпълнява задачи на военното контраразузнаване на българската армия в Ниш.

След краха на обединителния ни идеал, настъпил със Солунското примирие от 29 септември 1918 г., е виден деец на македонската емиграция в България, участвайки в Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, поведен в София от 22 до 25 ноември 1918 г. А на 4 декември 1921 г. на Първия конгрес на Македонската  емигрантска  федеративна организация е избран за неин председател.

Започват лупингите и заиграванията с потенциални съюзници вляво – най-вече с  Коминтерна.

През 1922 г. се жени за Вера, сестра на Петър Мъмрев, която му ражда две дъщери, живели дълги години в Загреб, а чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО с Коминтерна, като на 8 юни 1923 г. Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с болшевишките лидери Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.



Логична е и емиграцията на Шатев във Виена , където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.

На 1 октомври 1925 г. Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), на която настоява организацията да работи сред населението и сред емиграцията в България и чужбина. През 1926 г. в Цариград прави опит да създаде комитет на ВМРО (обединена), под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но опитът му е провален от дейци на самата организация.

На първата обща редовна конференция, свикана на 24октомври 1929 г.в Берлин, става официалното разцепление между комунисти и националреволюционери във ВМРО. Част от дейците на ВМРО (обединена), между които и Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград на 17 ноември правят опит за създаване на нова такава.

В началото на 30-те години на миналия век у Павел Шатев настъпва отрезвяване. През 1931 г. се завръща в България, където работи като адвокат от 1934 г., изявява се като публицист, свидетел е на процеса срещу ВМРО (обединена) между 8 и 21 юли 1936 г., с който на практика се преустановява активната дейност на организацията.

На 1 ноември 1938 г. отново напомня за себе си с шумно коментираното „Изложение на македонската общественост до световното обществено мнение“, в което настоява за създаване на „свободна и независима Македония с равни права на всички македонци,без разлика на вяра и народност“.

В годините на Втората световна война конспираторът – комунист отново се възражда в Шатев. На 19 април 1941 г. българските войски влизат в Македония, докато той е интерниран, след като през ноември 1941 г. е заловен от властта. Хванат е да идва с файтон в Докторската градина, където получава английска пратка с пари , за която след това ще твърди в полицията, че е от руснаците.

Симеон Радев в спомените си „Лица и събития от моето време“, том 3, пише, че  в дома на Шатев е открит  радиопредавател, получен от съветския военен аташе у нас. Същевременно  той изгражда съпротивителна ядка в Прилеп, присъствайки на Радева сказка за Македония , без да му се обади.

Смъртната  присъда на Павел Шатев е заменена с 15 години затвор. Намесва се Симеон Радев, който стига до среща с военния министър Никола Михов, с когото лично се познава. Да не забравяме, че все още е пълномощен министър на разположение на външно министерство. „Султанът го помилва, цар Борис го обеси. Генерале, това не може да стане. Аз ви познавам. Вие няма да позволите.“

Разчувстван от думите на Радев, министърът вдига телефона и вика при себе си началника на военно-съдебната част. Слага своята ръка върху Радевата и казва – „Бъдете спокоен.“

Радев свидетелства на големия процес срещу ЦК на БРП, провел се от 6 до 23 юли 1942 г. Когато председателят на съда го пита какво е мнението на македонската организация за Павел Шатев, той отговаря: „Македонската организация смята Павел Шатев за национален герой“, а за личните им взаимоотношения посочва – „От четиридесет и две години живеем в сърдечно приятелство и постоянно разногласие.“

„Ще мине малко повече от година, Шатев ще стане делегат в Народното събрание на Македония от 27 октомври 1944 г. Този път Симеон Радев ще се чуди как да помогне  за спасяването на ген. Михов, нарочен да бъде съден от Народния съд у нас.

Шатев тогава е отговорен фактор и често идва в София. Дискутира по казуса с Радев пред Военния клуб – „Генерал Михов спаси не само мен, но и мои другари в Македония, когато беше в Скопие като командуващ армия. Ние разисквахме помежду си как да му се отплатим. Да беше някой друг, щяхме да се опитаме да го измъкнем от затвора и да го скрием някъде у нас, в Македония. Но регент? Разбрахме, че не може да се направи нищо за него.“

На 1 февруари 1945 г. ген.- лейтенант Никола Михов е екзекутиран. Павел Шатев излиза на свобода на 8 септември 1944 г. , когато е освободен от кюстендилския затвор поради амнистия. Два дни по-късно подписва в София „Апела към македонците в България“ заедно с още 28 дейци от БРП (к) , ВМРО (обединена) и ВМРО (протогеровисти).

Дребната подробност е, че обръщението към македонците в България е публикувано на току-що създадения македонски език.

Започва последният етап от изпълнения с превратности живот на Павел Шатев. Той получава  почит и уважение едновременно в България и Македония.

У нас на 17 януари 1945 г. става член на Македонския научен институт – да не забравяме, че той е автор на ценните книги  „Заточението в Сахара – Фезан“ (1910), „Солунският атентат и заточениците във Фезан“ (1927), „Бележки върху българската просвета в Македония“ (1934), „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“(1934), „Националните малцинства и самоопределението на народите“ (1936) и стигнем до прочутото му „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ от 1938 г.



А в Скопие в първото македонско правителство от 16 април 1945 г. е правосъден министър – малко след кървавата Коледа от 7 януари, когато по заповед на Тито са убити 23 000 българи, през 1946 г. е подпредседател на парламента, като на проведените парламентарни избори в Югославия е избран и за депутат в Скупщината.

Същевременно българското в него не е умряло, напротив – не се примирява с несправедливостите в раждащото се ново общество – през есента на същата 1946 г. пише жалба до българското посолство в Белград, в която алармира, че се прогонва българският език, а македонският се сърбизира, търсейки наивно намесата на Георги Димитров, лидера на българските комунисти.

Павел Шатев си остава българин с комунистическо мислене на неподходящото място и в много лошо време – след предателството на Димитров по Македонския въпрос на 10 пленум на ЦК на БРП (к) на 9 – 10 август 1946 г., неизбежния разрив на ръководителите на Югославия и СССР и амбицията на Йосиф Броз Тито да гради свой тоталитарен социализъм, без съветска опека.

Шатев изпада в немилост след Резолюцията на Информбюрото за ЮКП от 28 юни 1948 г., когато настъпва раздялата на Тито със Сталин, но въпреки това с Панко Бръшнаров на 1 октомври 1948 г. пише изложение до Сталин –  той е негов горещ почитател, и до Димитров относно положението във Вардарска Македония.

В 14 точки той разкрива пълната картина на терора в Македония,обявява се против югославската политика за анексиране на Пиринска и Егейска Македония, против вмешателството на ЮКП във вътрешната политика на Македония и дейността на нейното народно събрание и проявата на краен сръбски национализъм. Отбелязва с болка, че азбуката на македонския език умишлено се сърбизира, македонската компартия действа изцяло в интерес на ЮКП, като са забранени всички песни и вестници – най-вече българските, с изключение на сръбските.

Шатев посочва, че „наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за несъзнателни и българофили.“

На 14 септември 1948 г. информира втория секретар на българското посолство в Белград Тенчо Мечков, че смята за грешка текста в резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к) от 12 – 13 юли 1948 г., в която се говори за българско  малцинство в Македония, тъй като в голямото си мнозинство народът се чувства български. От доклада на Мечков, пратен в София до нашите управници, вкл. и Васил Коларов, става ясно, че Шатев е под наблюдение от югославските власти от началото на август 1948 г., най-вече заради срещата му с чиновник от съветското посолство, която той осъществява през 1947 г. в Белград.

Идва очакваната разправа от Тито. През 1949 г. е свален от всички постове като „потенциален неприятел на държавата“, задържан е за 11 месеца в скопския затвор, след което е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. Приключва живота си, след като е намерен мъртъв на битолското сметище на 30 януари 1951 г., ненавършил 70 години.

Петър Карчев ще напише за него прочувствени думи в книгата си „През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950)“, излязла през 2004 г. – „Павел Шатев, бидейки високо честен човек, стана жертва на своята наивност, като в първите моменти от създаването на сегашната „федеративна“ република Македония, повярва че в идеята за „македонска нация“ не се съдържа никакво коварство. Обаче развитието на нещата отвори очите на Павел Шатев – той с време разбра, че Македония отново е жертва на банда политически аферисти, че нейното „освобождение“ е една фикция. Кулишевци и Димитър Влаховци бяха продали злочестото македонско население, в мнозинството си чисто българско, на сръбския шовинизъм. Павел Шатев нададе тревожен вик, но биде хвърлен в Битолския затвор. Изтерзан морално и физически, този честен син на Македония и доблестен борец падна тежко болен и няколко дни след като го пуснаха от затвора се помина.“

С топли думи се прощава с другаря си и Симеон Радев, който в своите мемоари „Лица и събития от моето време“, том 3, издадени през 2015 г. пише: „Шатев беше даровит. Той имаше силна логика и можеше да стане добър адвокат, владееше перо и щеше да се отличи като журналист. Но той никой път не мечта за кариера и мина през живота се в опасности и лишения, ловец на химери и конспиратор. Семейството му не бе щастливо, защото мислеше повече за Македония и своите идеи, отколкото за него.“

В категории: Новини , История