Тази длъжност често е заемана от черногорци, предпочитани за този пост заради своя професионализъм, представителния си ръст
Автор: Десант
По повод 6 февруари, денят, в който преди 144 години Бургас посреща отряда на полковник Лермонтов, възвестил края на Руско-турската война и дългоочакваната свобода, Историческият музей в морския град представя в тематичната си експозиция в сградата на ул. Лермонтов №31, посветена на преломните събития, черногорска униформа, принадлежала на охранител на руското вицеконсулство в града след Освобождението.
Длъжността охранител или „гавазин“ често е заемана от черногорци, предпочитани за този пост заради своя професионализъм, представителния си ръст, а от руснаците заради православието и славянството.
От архивни документи е известно, че първи вицеконсул на Русия в Бургас, след Освобождението, е Николай Хартвиг, руски дворянин от немски произход. През 1884 г. той е предложен за „Почетен бургаски гражданин" заради създаването на търговски дружества, развитието на търговията между Руската империя и Източна Румелия, за старанието му за развитие на просвещението и образованието в този край.
Експонираните елементи от облеклото са от горната част на дрехата. Комплектуват се с панталон, пояс и шапка, които не са запазени.
Националният черногорски костюм е едно от най-красивите и скъпоструващи национални облекла в Европа заради висококачествените материали и златни обшивки, вложени в него.
В празничния за Бургас 6 февруари Историческият музей ще посреща посетители по случай Освобождението и в неделя от 10:00 до 14:00 часа.
Иначе работното време на четирите експозиции на РИМ-Бургас е: От вторник до събота включително от 9:00-17:00 часа.
1.
29 ianuarie 1947 / URSS semna tratatul de pace cu Romania. Incepe, practic, inrobirea Romaniei de catre sovietici
January 29, 1947 / USSR signs the peace treaty with Romania. The enslavement of Romania practically begins
Pentru Romania, tratatul de pace a insemnat debutul unei lungi epoci in care tara noastra a fost aruncata in sfera de influenta a URSS. Tratatul impunea cedarea Basarabiei, a Bucovinei de Nord si a Tinutului Herta in favoarea Rusiei Sovietice. Cadrilaterul era cedat Bulgariei, desi acest stat fusese, la randul sau, aliat al Germaniei naziste.
For Romania, the peace treaty marked the beginning of a long era in which our country was thrown into the sphere of influence of the USSR. The treaty required the surrender of Bessarabia, Northern Bukovina, and Hertah to the Soviet Union. The quadrilateral was ceded to Bulgaria, although the state had also been an ally of Nazi Germany.
although Bulgaria had also been an ally of Nazi Germany.
Според румънката "журналистка" "румънците цивилизовали българите в Южна Добруджа" когато тази земя беше част от Румъния.
По някои критерии наистина румънците бяха по-напреднати от бг., обаче по други те изоставаха, например процентът неграмотни в Румъния беше твърде по-голям от бълг., така че определено не може да се твърди подобна тъпотия.
Това обаче е мнението на голямото болшинство румънци.
Aici e buna expresia cu paharul jumatate plin si jumatate gol. Intr-adevar, se vorbea de o misiune civilizatoare, adica sa aducem civilizatia apuseana unei populatii inapoiate si inculte.
Romaniei ii reusise asta, intr-o oarecare masura, in Cadrilater, in teritoriul cedat ulterior Bulgariei.
Sunt aspecte legate între ele, dar diferite in esenta.
Atitudinea civilizatoare cu care Romania a intrat in Transnistria a fost una care s-a manifestat cu aroganta fata de populatia ucraineana, pe care o privea ca inapoiata și lenesa.
[...]
Dar cand au intrat in Odessa au ramas surprinsi de caracterul sofisticat al culturii rusofone din Odessa.
[...]
Privind Dobrogea de Sud, acolo era o alta perspectiva a Romaniei, la fel, de altfel, ca si Dobrogea de Nord. Acolo s-a dus o politica de schimbare a compozitiei etnice, de romanizare, au fost adusi etnici din Romania si din Balcani.
Si in Transnistria voiau sa faca acelasi lucru, in perspectiva. Adica, pe de o parte, sa educe populatia, sa o faca mai culta si mai civilizata, iar, pe de alta parte, pregateau planurile de expulzare a acestora.
Гугъл превод:
Antonescu's stake, as mentioned in the book, was an almost personal one, the decision to cross the Dniester had been made in terms of a civilizing vocation, out of a frustration that Romania was always seen as a small culture and a small nation. He wanted to prove that Romania is in fact a civilizing power, but it did not work out.
Here is a good expression with the glass half full and half empty. Indeed, there was talk of a civilizing mission, that is, to bring Western civilization to a backward and uneducated population.
Romania had succeeded in this, to a certain extent, in the Quadrilater, in the territory later ceded to Bulgaria.
There are related issues, but they are essentially different.
The civilizing attitude with which Romania entered Transnistria was one that manifested itself arrogantly towards the Ukrainian population, which it regarded as backward and lazy.
[...]
But when they entered Odessa, they were amazed by the sophisticated nature of Russian-speaking culture in Odessa.
[...]
Looking at South Dobrogea, there was a different perspective of Romania, as well as North Dobrogea. There was a policy of changing the ethnic composition, of Romanianization, ethnicities were brought from Romania and the Balkans.
In Transnistria, they wanted to do the same in the future. That is, on the one hand, to educate the population, to make it more cultured and civilized, and, on the other hand, to prepare their expulsion plans.
3.
С такива хора ли искате вие да се сътрудничите в Черноморския еврорегион?
Вижте какви думи кметицата на община Михаил Когълничану/Когалничану има да каже за българите.
Тя се казва Анкуца Даниела Белу, е аромънка (тоест влахиня от Албания, Гърция, РСМ или Южна България) като аромъните, без разлика дали са с аромунско или румънско етническо/национално самоопределение са най-големите мразители на българите от всичките жители/граждани на Румъния (редом до турците и татарите или чак по-големи от тях, като и румънците обикновено или ненавиждат Бг. или са безралични).
"Acest personaj luminat, nationalist si bogat, al carui destin a atins un dramatism coplesitor, si-a pierdut patru frati si toate proprietatile, fiind vanat de ucigasii bulgari aflati in solda grecilor. Refugiat in tara mama, Celea si familia sa numeroasa s-au stabilit in anul 1925 in Cadrilater, unde a primit 300 de hectare in folosinta. In anul tragic 1940, cand Romania a pierdut Ardealul, Basarabia si Cadrilaterul, bulgarii l-au izgonit din nou pe batranul aroman, care ajunsese iarasi bogat, cu sute de animale, caserii, cinci case si nenumarate acareturi."
Гугъл превод:
This enlightened, nationalist and rich character, whose destiny reached an overwhelming drama, lost four brothers and all his property, being hunted by the Bulgarian killers on the Greek payroll. Refugee in the mother country, Celea and her large family settled in 1925 in Cadrilater, where she received 300 hectares in use. In the tragic year of 1940, when Romania lost Transylvania, Bessarabia and the Quadrilateral, the Bulgarians again drove out the old Aromanian, who had become rich again, with hundreds of animals, barracks, five houses and countless mites.
Според румънката "журналистка" "румънците цивилизовали българите в Южна Добруджа" когато тази земя беше част от Румъния.
По някои критерии наистина румънците бяха по-напреднати от бг., обаче по други те изоставаха, например процентът неграмотни в Румъния беше твърде по-голям от бълг., така че определено не може да се твърди подобна тъпотия.
Това обаче е мнението на голямото болшинство румънци.
Aici e buna expresia cu paharul jumatate plin si jumatate gol. Intr-adevar, se vorbea de o misiune civilizatoare, adica sa aducem civilizatia apuseana unei populatii inapoiate si inculte.
Romaniei ii reusise asta, intr-o oarecare masura, in Cadrilater, in teritoriul cedat ulterior Bulgariei.
Sunt aspecte legate între ele, dar diferite in esenta.
Atitudinea civilizatoare cu care Romania a intrat in Transnistria a fost una care s-a manifestat cu aroganta fata de populatia ucraineana, pe care o privea ca inapoiata și lenesa.
[...]
Dar cand au intrat in Odessa au ramas surprinsi de caracterul sofisticat al culturii rusofone din Odessa.
[...]
Privind Dobrogea de Sud, acolo era o alta perspectiva a Romaniei, la fel, de altfel, ca si Dobrogea de Nord. Acolo s-a dus o politica de schimbare a compozitiei etnice, de romanizare, au fost adusi etnici din Romania si din Balcani.
Si in Transnistria voiau sa faca acelasi lucru, in perspectiva. Adica, pe de o parte, sa educe populatia, sa o faca mai culta si mai civilizata, iar, pe de alta parte, pregateau planurile de expulzare a acestora.
Гугъл превод:
Antonescu's stake, as mentioned in the book, was an almost personal one, the decision to cross the Dniester had been made in terms of a civilizing vocation, out of a frustration that Romania was always seen as a small culture and a small nation. He wanted to prove that Romania is in fact a civilizing power, but it did not work out.
Here is a good expression with the glass half full and half empty. Indeed, there was talk of a civilizing mission, that is, to bring Western civilization to a backward and uneducated population.
Romania had succeeded in this, to a certain extent, in the Quadrilater, in the territory later ceded to Bulgaria.
There are related issues, but they are essentially different.
The civilizing attitude with which Romania entered Transnistria was one that manifested itself arrogantly towards the Ukrainian population, which it regarded as backward and lazy.
[...]
But when they entered Odessa, they were amazed by the sophisticated nature of Russian-speaking culture in Odessa.
[...]
Looking at South Dobrogea, there was a different perspective of Romania, as well as North Dobrogea. There was a policy of changing the ethnic composition, of Romanianization, ethnicities were brought from Romania and the Balkans.
In Transnistria, they wanted to do the same in the future. That is, on the one hand, to educate the population, to make it more cultured and civilized, and, on the other hand, to prepare their expulsion plans.
2.
С такива хора ли искате вие да се сътрудничите в Черноморския еврорегион?
Вижте какви думи кметицата на община Михаил Когълничану/Когалничану има да каже за българите.
Тя се казва Анкуца Даниела Белу, е аромънка (тоест влахиня от Албания, Гърция, РСМ или Южна България) като аромъните, без разлика дали са с аромунско или румънско етническо/национално самоопределение са най-големите мразители на българите от всичките жители/граждани на Румъния (редом до турците и татарите или чак по-големи от тях, като и румънците обикновено или ненавиждат Бг. или са безралични).
"Acest personaj luminat, nationalist si bogat, al carui destin a atins un dramatism coplesitor, si-a pierdut patru frati si toate proprietatile, fiind vanat de ucigasii bulgari aflati in solda grecilor. Refugiat in tara mama, Celea si familia sa numeroasa s-au stabilit in anul 1925 in Cadrilater, unde a primit 300 de hectare in folosinta. In anul tragic 1940, cand Romania a pierdut Ardealul, Basarabia si Cadrilaterul, bulgarii l-au izgonit din nou pe batranul aroman, care ajunsese iarasi bogat, cu sute de animale, caserii, cinci case si nenumarate acareturi."
Гугъл превод:
This enlightened, nationalist and rich character, whose destiny reached an overwhelming drama, lost four brothers and all his property, being hunted by the Bulgarian killers on the Greek payroll. Refugee in the mother country, Celea and her large family settled in 1925 in Cadrilater, where she received 300 hectares in use. In the tragic year of 1940, when Romania lost Transylvania, Bessarabia and the Quadrilateral, the Bulgarians again drove out the old Aromanian, who had become rich again, with hundreds of animals, barracks, five houses and countless mites.
