Софлу незаслужено не намерило място в туристическите справочници за региона
Автор: Диана Славчева
Софлу е малко градче в Беломорска Тракия, сгушено в подножието на източните склонове на един от последните хълмове на Родопите – Свети Илия, на територията на Североизточна Гърция. Само на 500 м западно от него минава река Марица по пътя си към Егейско море, където се влива чрез просторна делта. Недалеч е и границата с България при Свиленград – на някакви си едва 105 км. Самият граничен пункт не е натоварен и през него се минава буквално за минути.
През средните векове на това място е съществувало село Софис, което е заличено при падането му под турска власт. Доста по-късно се появява българското селище Софлу, което е заселено от околните български села Голям и Малък Дервент (откъдето е родом и моят прадядо, б.а.), Каяджик, Башклисе и Янорен.
С Ньойския договор е предадено на Гърция. За няколко години – от април 1941 до ноември 1944 г. то попада в буферната зона на Беломорието под между България и Турция под германска окупация, но отново минава в гръцки ръце с Парижкия мирен договор от 1947 г.
„Споходихъ Софлу в края на ноември 1913 г., като минах по железницата през Одрин—Димотика, и втори път през юни 1915 г., като пътувах направо по българска територия от Хебибчево през Ортакьой—Деведере—Малък Дервент... Градецът бе изпълнен с българи бежанци от няколкото близки български села, които останаха под Турция, и от Софлийските български села, голяма част от които бяха разорени, съсипани“ – разказва Любомир Милетич в „Разорението на тракийските българи“.
Градчето от столетия е прочуто с производството си на коприна. Тук е бил най-големият пазар на коприна в Османската империя. Днес за тези времена напомня Музеят на изкуството от коприна, който се помещава в красива неокласическа сграда, построена през 1886 г. в центъра му. Целта му е да съхрани спомена за богатата традиция на областта в копринената индустрия.
В неговите зали са представени различните етапи от производството на коприна и бубарството. Тук може да се видят стари машини, с които коприната се е обработвала, като може да се проследи целия производствен процес от източването на конеца до изтъкаването на готовия плат и неговото десениране.
Място е намерено и за отглеждането на копринените буби, като на живо може да се види как растат малките гъсеници и се превръщат в пеперуди, оставяйки след себе си ценните пашкули, от които се получава ценната суровина.
Музеят на коприната е обзаведен с уникална електронна система. Посещението му е безплатно, като на входа посетителят получава таблет, с който да сканира QR-кодовете на експонатите и на избран от него език може да прочете подробна информация за тяхното предназначение и използване.
За спомен от тази уникална разходка в миналото се предлага голяма колекция от изделия на местната копринена индустрия – копринени шалове, обеци от пашкули, тишлайфери, сувенири. В повечето магазинчета в Софлу стоките също са изработени от качествена коприна.
Самото градче е очарователно с десетките си кафенета, чиито масички са разположени под алея от черничеви дървета с гъсти корони. Туристите могат да се насладят на спокойствието и пъстроцветието по тесните му улички, откривайки в него една неочаквано приятна дестинация, незаслужено не намерила място в туристическите справочници за региона.
