Как българите извадиха от строя най-известния турски крайцер

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

Две събития от морската летопис на България заемат централно място в историята на военноморския ни флот. Несъмнено двата най-значими акцента в нея са торпилирането на крайцера „Хамидие” през Балканската война и морският бой при Балчик през Първата световна война.

И докато изваждането от строя на най-известния турски военен кораб на ХХ век вече сто лета се радва на заслужена популярност, то морската битка, разразила се край Балчик, стана обществено достояние едва през последните петнайсетина години.

Все пак, тъй като в началото на ноември се навършиха 100 години от торпилирането на крайцера „Хамидие”, ще съсредоточим вниманието си повече върху подробностите от тази славна страница в нашата военна история.

На 30 октомври 1912 г. началникът на флота подполковник Руси Лудогоров донася в Щаба на действащата армия (ЩДА), че в Кюстенджа (дн. Констанца) се товарят 80 оръдия за Турция. Той иска разрешение да действа с миноносците. Генерал Иван Фичев му разрешава и го окуражава с напомнянето, че флотът ще извърши велико и героично дело.

На 7 ноември 1912 г. българското морско командване е известено, че египетските кораби „Акдениз” и „Карадениз”, натоварени с военни материали, потеглят от  пристанището в Кюстенджа за Цариград. Около 22,30 ч миноносците „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки”, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, излизат от военноморска база Варна, за да ги пресрещнат.

Веднага е обявена бойна тревога. Моряците от екипажите заемат бойните си постове. Малко след полунощ, в района на нос Калиакра, те забелязват силует на военен кораб, който се оказва крайцерът „Хамидие”.

Между 43 и 45 минути след полунощ „Летящи”, „Смели” и  „Строги” изстрелват последователно по едно торпедо срещу противника. Първите два миноносеца нанасят ударите си, без да са заели най-удобната  позиция за стрелба. Третият стреля преждевременно под остър ъгъл. Неприятелят остава невредим.

Последен за нанасяне на торпеден удар се насочва „Дръзки”. Противникът е вляво от него. Под остър ъгъл българският миноносец с две последователни пресичания на курса на “Хамидие” ляга на контракурс на десен борд и сближавайки се с турския крайцер, от 50-60 метра, почти в упор, изстрелва торпедо в него, улучвайки го в носовата част.

Противниковият боен кораб получава пробойна с размер около 10 кв. м и е закаран на буксир до Цариград. Убити са 8 души от екипажа му, а 32 са ранени. От българските моряци е ранен само един артилерист от „Смели”. А материалните ни щети се изчерпват с пробиването от един шрапнел на димохода на „Дръзки”.

Още същия ден цар Фердинанд, впечатлен от успешната торпедна атака, телеграфически награждава началника на отряда миноносци – капитан ІI ранг Димитър Добрев, с военен орден за храброст III степен. Това отличие се дава един-единствен път на офицер от флота през цялата Балканска война.

Според спомени на очевидец от „Хамидие”, по време на атаката на борда му се намира  командирът на отряда турски кораби с щаба си. Веднага след торпилирането на крайцера те се качват на спасителни лодки и се прехвърлят на други турски кораби. Преди това посъветват командира на „Хамидие”, капитан I ранг Хюсеин Рауф, също да го напусне, тъй като морският съд потъва. Той обаче не се съгласява, а успокоява екипажа и с изкусни маневри, на заден ход, успява да се добере до Босфора. Според същия очевидец убитите на борда на крайцера са деветнадесет.

Към мястото на атаката се приближават турски бойни кораби, които влизат в артилерийски двубой с оттеглящите се български миноносци. Стреля се от всички страни. Очертават се силуетите на ескадрените миноносци „Самсун” и „Ядигер Миллет”. Артилерийската стрелба става безредна. Нашите миноносци губят ориентировка. Те се разбъркват с неприятелските кораби. Отвсякъде се мяркат движещи се силуети.

Морето като че ли гъмжи от кораби.

Стрелбата на корабната артилерия се води хаотично по всички посоки. Между дългите силуети на турските есминци сноват българските миноносци. За торпеден изстрел не може да се мисли. Корабите бързо се появяват и изчезват по най-различни направления. Създалата се бойна обстановка – загуба на фактора тактическа внезапност, разбъркване на строя на атакуващия отряд и пристигане на нови неприятелски сили към мястото на сблъсъка, възпрепятства организирането на повторна торпедна атака.

За успеха на българските военни моряци допринасят и грешките на неприятелското морско командване. Корабите на противника преминават недалеч от военноморска база Варна през нощта – най-благоприятната част от денонощието за нападение от страна на  миноносците ни.

Крайцерът „Хамидие” и останалите 4 турски бойни кораба, взели участие в стълкновението (според някои данни това са есминците „Яр Хисар”, „Ядигер Миллет” и минният крайцер „Берк и Сатфет”, а според други – ескадрените миноносци „Ядигер Миллет”, „Самсун” и минните крайцери „Пейк и Шефкет”, „Берк и Сатфет” и два неназовани есминеца), разполагат общо с 54 оръдия и 13 торпедни тръби, а българските миноносци – с 8 малокалибрени оръдия и 12 торпедни тръби. Резюмирайки тактико-техническите характеристики на корабите от двете противостоящи сили, може да се обобщи, че по брой на оръдията противникът има почти седемкратен превес.

По отношение на торпедното въоръжение, чиято употреба решава изхода на сблъсъка, като цяло силите са почти равни, а спрямо турския крайцер българското превъзходство е шесткратно. Що се отнася до скоростта, възможностите на миноносците и на 3 от турските кораби („Хамидие”, „Берк и Сатфет” и „Пейк и Шефкет”) са равни, докато другите два кораба на неприятеля, участващи в стълкновението („Ядигер Миллет” и „Самсун”), са по-добри от българските по този показател.

Но в нападението срещу турския крайцер по резултатен начин нашите военноморски сили използват един основен принцип на военното изкуство – внезапността. Атаката е извършена през нощта. Нападателите взимат инициативата. Противникът е изненадан. Той трябва да действа бързо, в неясна обстановка, при което за кратко време търпи сериозни загуби. Сред екипажа на „Хамидие” настъпва смут, който сковава неговите действия.

Любопитно е да се отбележи автентичното свидетелство, което ни е оставил очевидец на атаката от екипажа на миноносец „Дръзки”: „Като излязох по-късно на палубата, ясно видях със собствените си очи, че артилерийската прислуга около оръдията на „Хамидие” е по бели гащи”.

Обстоятелството, че от строя е изваден голям турски боен кораб, морално травматизира личния състав на противника и понижава бойния му дух. Общо от бреговата артилерия преброяват 152 оръдейни изстрела, които са дадени и от двете страни. Неприятелският огън е хаотичен и се води не по една, а по четири цели. Излишно е да коментираме каква е точността на стрелбата, извършвана от психологически деморализирани артилерийски разчети по неясни, движещи се в тъмнината силуети.

Следва да изтъкнем, че до Балканската война българските военни моряци нямат нужния опит в боравенето с материалната част. Проведените учебни плавания, в навечерието й, често са съпътствани от инциденти и аварии.

По време на учебни торпедни стрелби се достига и до непредумишлена злополука, при която загива един подофицер. При плаване на отряда миноносци, седмица преди атаката срещу крайцера „Хамидие”, става ясно, че техническото им състояние не позволява да  развият максималната си скорост.

Поради неумело маневриране се стига и до сблъскването на кораби, което довежда до изваждането им от строя. Предвид  създалата се сложна ситуация назначаването на капитан II ранг Димитър Добрев за неин командир се оказва изключително правилно и добро кадрово решение.

Морски офицер с доказани професионални качества, с натрупан боен опит от Руско-японската война, той се ползва с неоспорим авторитет сред командирите на кораби и моряците от екипажите. Буквално за броени дни той успява да им вдъхне решителност, да повдигне бойния им дух, да ги постави на бойна нога и да ги амбицира до краен предел за извоюване на успех срещу многократно по-силния противник.

Затова и постигането на тази първа и наистина забележителна победа на българското морско оръжие при описаните твърде неблагоприятни обстоятелства, още повече повишава нейната стойност. Торпилирайки „Хамидие”, убедително показва на дело, че високият боен дух и волята за победа са в основата на всеки военен успех и че, както сполучливо се изразява капитан I ранг Рашко Серафимов: „Прашката на Давида е всякога готова в ръката на българина, когато има да се бори със своите Голиати”.




В категории: Войни за освобождение , История , Добри Вести