Дължината му е 14,4 км и се изминава за около 5 часа
Автор: Десант
Странджа е известна с удивителната си природа, древната си история и обаятелния си мистицизъм. Особено популярна е и със своето духовно наследство, чиите материални носитгели са множеството параклиси и свети места, пръснати из пограничната планина.
Проблем за туристите обаче са труднодостъпните локации. За да преодолеят това, от туристическото дружество „Насам-натам“ изградиха нов кръгов маршрут около Малко Търново.
Той свързва трите параклиса около градчето - „Божейме“ („Боже име“), „Св. Богородица“ и „Св. Марина“, като минава през местностите Тагарово и Черногорово.
Дължината му е 14,4 км и се изминава за около 5 часа.
С това всички планирани маршрути около Малко Търново са завършени, посочват от дружеството.
Дейностите по маркировката и поставянето на табелите са реализирани със съдействието на Община Малко Търново и туристическия център в града.
В ефира на БНР-Бургас тези дни Димо Колев, председател на УС на туристическото дружество, сподели:
„Започнахме да възстановяваме маршрутите в Странджа през 2021 г. Абсолютно всички маршрути са маркирани и почистени. На всички има поставени табели, над 1000 на брой. Във всяко населено място има поставено информационно табло и почти навсякъде, до края на годината ще бъде навсякъде, ще има табла с всички забележителности, които могат да се видят до съответното населено място.“
В Странджа има много места, които могат да се посетят през пролетта. Топ локации има, но са от различно естество, тъй като има хора, които отиват единствено заради параклисите, посочва още Колев:
„Има над 150 параклиса в Странджа, има много останки от крепости, така че има за всеки по нещо. Най-привлекателното е зелениката. Май и юни месец е най-посещавана“.
В Странджа параклисите биват наричани манастирчета или още одърчета. „Божейме” е на 3 км югоизточна посока от Малко Търново, в местността Църногорово. Там от старо време е имало манастирче с аязмо. В началото на ХІХ в. тук ставал голям панаир, на който идвали хора от околните села. Днес параклисът е възстановен и се посещава на празника Възнесение Господне (Спасовден).
Наблизо е и „Св. Богородица“. Той е разположен на десния бряг на река Църногоровска, сред една от най-красивите местности в района, любимо място за отдих на малкотърновци и гостите на града.
От незапомнени времена това свято място е на голяма почит сред местните жители. Според преданието тук е имало древен манастир, а изворът – аязмо, от който и днес тече бистра вода, е с целебна сила.
Съществуващият днес храм е изграден над самия извор в началото на XX в. На източната фасада на постройката през 1926 г. е оформена чешма, така че поклонниците да могат свободно да черпят от лечебната вода.
Третият параклис - „Св. Марина“, също е с аязмо. Той се намира в местността Махалата на около 6 км югоизточно от Малко Търново, на десния бряг на река Църногорска, сред гориста девствена местност.
Святото място е известно на местните хора от незапомнени времена. До недалечното миналото, споменът за целебната вода от аязмото „Св.Марина“ често привличал хората на това място. На празника на светицата – 30 юли (стар стил) тук се провеждал събор.
След 1944 г. в продължение на десетилетия достъпът до него е забранен, тъй като се намира на по-малко от километър от границата с Турция. Така свещеният извор потъва в забрава, а впоследствие параклисът над него рухва. Те са възстановени от малкотърновци през 2013 г.
