Заради активната му дейност, свързана с независима българска църква, той е заточен на два пъти по искане на Цариградската патриаршия
Автор: Янко Георгиев
На днешния ден - 25 май, през 1872 г., Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит. Същия ден на тържествена служба Антим І ръкополага Доситей за самоковски митрополит.
Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски.
Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново).
През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина.
През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост.
За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение.
Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.
В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта.
На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски отказва да спомене името на цариградския патриарх в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост.
За тази си смела постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.
След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.
През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.
Украинците сами смятат белоруски език за единствения приемственик и на старо-източно-славянски език (общо-източно-славянски език; на руски наименован "Древнерусский язык), и на по-късния му облик рутенски език (на руски: Западнорусский язык).
Защо:
"белоруски език" се казва на укр. "білоРУСЬКА мова"
"Староруски език" (тоест староизточнославянският/общоизточнославянския) се казва на укр. "давньоРУСЬКА мова" (тоест някак си "давно-руски език")
"Рутенски език" се казва на укр. "староукраїнська мова" (или "РУСЬКА мова")
"руски език" се казва на укр. "російська мова"
"русински език" се казва на укр. "русинська мова"
Тоест, номенклатурно/терминологично на украински език думата "руська" присъства само в "білоРУСЬКА, давньоРУСЬКА и РУСЬКА мова", тоест за украинците белорусите са единствените които са запазили прилагателното "руська" в името на езика им (като са добавили "бело-" напред). Всичките други: руснаците, русините и самите украинци нямат име на език и народ които да има пряка връзка с общоизточнославяните и общоизточнославянски език.
Това важи и за полската номенклатура с едно изключение: вместо "староукраїнська мова" (употребена от украинците), те използват "jezyk ruski", а вместо "давньоРУСЬКА мова" имат "jezyk staroruski".
Като се има предвид wiki-редовете по-долу:
"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."
може да се стигне до извода че украински език е само диалект на белоруския.
Горе-долу украински и белоруски по речников състав са като български и "македонски" (северномакедонски). А и по другите критерии: фонетичния инвентар, граматиката.
Защо не може да се каже че белоруски език бил украински диалект само обратното важи? Защото белоруски език е единствения запазил "-руська" в името си (изразен и на украински, и на полски, и на белоруски).
Също така и немците са наричали Беларус "Weissruthenien" (тоест "Бяла Украйна", "Белоукрайна") като под съществителното "Ruthenen" те имаха предвид украинците, а не руснаците като "Weissrussland" (тоест Бяла Русия) е по-ново име, а "Belarus" е най-новото и единствения политически коректен. "Weiss" = "бял" на немски.
"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."
"Old East Slavic (traditionally also: Old Russian,[3] Belarusian: старажытнаруская мова; Russian: древнерусский язык; Ukrainian: давньоруська мова) was a language used during the 10th–15th centuries by East Slavs[4] in Kievan Rus' and its successor states, from which the Belarusian, Russian, Rusyn, and Ukrainian languages later evolved."
[...]
Some scholars replaced the anachronistic “Russian” with an adjective for Rus', using the name Rus'ian, Rusian (with one "s"), or Rus' language (Ukrainian: давньоруська мова, romanized: davn’orus’ka mova),[7][3][6] although these are less commonly used forms.
"Староукраінська мова — українська мова XIV—XVIII ст. Тогочасна назва — руська мова (мова Русі). Спадкоємниця давньоруської (давньоукраїнської) мови. Побутувала на українських теренах Литви, Польщі, Молдови та Війська Запорозького (сучасні Україна, Білорусь, Польща, Молдова)."
"Рутенският език, известен също като старобеларуски, староукраински или западноруски, е бил източнославянски език с историческо значение. Той се е говорел след 1569 г. в източните славянски територии на Полско-литовската държава."
Западнорусский язык [...]белор. старабеларуская мова, укр. староукраїнська мова, польск. jezyk ruski) — восточнославянский язык, имевший распространение в Западной Руси и Молдавском княжестве.
[...]
Западнорусский письменный язык — один из официальных[9][10][11] письменно-литературных языков Великого княжества Литовского с XIV века по 1696 год[12][13][14], а также восточнославянских воеводств Королевства Польского (после 1569 г.) и Молдавского княжества, как язык делопроизводства и литературы. Развился на базе письменности Древней Руси. В его основу легли западные (старобелорусский и староукраинский) диалекты восточных славян, а также элементы церковнославянского (преимущественно украинско-белорусского извода) и польского языков[6][15][5]. К концу XVII века на территории ВКЛ как язык делопроизводства был полностью вытеснен польским языком[6].
[...]
Литературный язык Великого княжества Литовского сложился в актовой письменности государства на основе преимущественно белорусских говоров около Вильно и центральных районов современной Белоруссии[30] (согласно Я. Станкевичу — на южно-полоцких говорах, которые одновременно были восточными говорами центрального диалекта[31]). На ранних этапах формирования языка присутствовало влияние южноволынских и северноволынских (или южнобелорусских) говоров ВКЛ.
В актовых записях Великого княжества Литовского XIV−XV веков преобладают диалектные черты украинского типа, но уже к концу XV века они сменяются белорусскими[6]. При короле Сигизмунде Августе южный тип языка исчезает полностью в делопроизводстве ВКЛ. В это время язык литовской канцелярии выступает уже как язык наиболее близкий к белорусским говорам около Вильно. В этом языке растворился и полоцкий тип актового языка, который раньше выступал в виде самостоятельной формы.
veraltete Bezeichnung für das Gebiet des heutigen Weißrussland
Belarus
"Belarus [...] (belarussisch Беларусь bzw. traditionell russisch Белоруссия Belorussija; amtliche Vollform: Рэспубліка Беларусь (belarussisch) bzw. Республика Беларусь (russisch), deutsche Transkription Respublika Belarus [...ʲ], deutsch Republik Belarus), im deutschen Sprachraum auch Weißrussland, ist ein osteuropäischer Binnenstaat mit der Hauptstadt Minsk."
https://de.wikipedia.org/wiki/Belarus
Ruthenien
https://de.wikipedia.org/wiki/Ruthenien
In der Habsburger- und insbesondere der Osterreichisch-Ungarischen Monarchie bezeichnete man 1772–1918 die ostslawischen (ukrainischsprachigen) Reichsangehorigen amtlich als Ruthenen. Davon abgeleitet:
die Sprachbezeichnung ruthenisch fur ukrainisch
gelegentlich die Bezeichnung Ruthenen auch fur die ukrainischsprachige Bevolkerung im Russischen Reich
Spatestens mit dem Ende des Habsburgerreichs definierten sich dessen ostslawische Untertanen zumeist als Ukrainer.
Die ostslawische Mischbevölkerung der Nordkarpaten, verteilt auf die Slowakei, Polen und die Ukraine, zweifellos ein Teil der Ruthenen nach fruheren Definitionen, wird heute zumeist als Russinen bezeichnet.
Най-ранното име за норвежки и шведски език е "датски", тоест "датски" се появява първо в историческите източници и се отнася и за бъдещите шведски и норвежки езици/народи, за всички скандинавци (и за жителите на Исландия и о. Ферое) . Тоест "датски" изпълнява за скандинавските езици същата роля като "руски" за източните славянски езици/народи.
Old Norse
https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Norse
The 12th-century Icelandic Gray Goose Laws state that Swedes, Norwegians, Icelanders, and Danes spoke the same language, donsk tunga ("Danish tongue"; speakers of Old East Norse would have said dansk tunga). [...] Today Old Norse has developed into the modern North Germanic languages Icelandic, Faroese, Norwegian, Danish, and Swedish, of which Norwegian, Danish and Swedish retain considerable mutual intelligibility while Icelandic remains the closest to Old Norse.
[...]
Most of the innovations that appeared in Old Norse spread evenly through the Old Norse area. As a result, the dialects were very similar and considered to be the same language, a language that they sometimes called the Danish tongue (Donsk tunga), sometimes Norse language (Norront mal), as evidenced in the following two quotes from Heimskringla by Snorri Sturluson:
Both Dani and Nordmanni probably derived from terms that could be used in Scandinavia with a more general meaning: later texts in Old Norse used the term donsk tunga, the ‘Danish language’, as a way of referring to the broader Norse world.
