На днешния ден: Иларион Макариополски е утвърден за търновски митрополит
25 Май 2019, Събота
Заради активната му дейност, свързана с независима българска църква, той е заточен на два пъти по искане на Цариградската патриаршия
Автор: Янко Георгиев
На днешния ден - 25 май, през 1872 г., Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит. Същия ден на тържествена служба Антим І ръкополага Доситей за самоковски митрополит.
Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски.
Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново).
През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина.
През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост.
За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение.
Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.
В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта.
На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски отказва да спомене името на цариградския патриарх в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост.
За тази си смела постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.
След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.
През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.
В категории:
История
,
Добри Вести
,
Възраждане
