При откриването й ще бъде представена и монографията „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири)
Автор: Десант
На 14 март от 17 и от 18 ч. в залите на Историческия музей в Русе предстои официално откриване на постерна изложба „Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век“ и представяне на монографията „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири) с автор проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Тези събития ще върнат посетителите векове назад в края на Античността, представяйки част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г. В рамките на този проект, през 2022 г. екипът работи и в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата разкрива различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав – реката, отделяща римския подреден свят от „варварското“ безредие-и-беззаконие. Тази представа за реда против хаоса е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация.
Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно „пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.).
През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, „заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация.
Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не „стартира” с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят.
Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в.
Непосредствено след това ще усети зарядът на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища.
Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство.
В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.
Ioan-Aurel Pop: „Anglo-americanii vor ca toți oamenii să fie otova, să folosească doar engleza, să mănânce hamburgeri și să poarte blugi!”
13 Mar 2025
https://jurnalul.ro/cultura/ioan-aurel-pop-anglo-americani-engleza-hamburgeri-blugi-992111.html
Google превод:
Йоан-Аурел Поп: "Англо-американците искат всички хора да са такива, да използват само английски, да ядат хамбургери и да носят дънки!"
Според румънския "историк" Йоан Аурел Поп, председател на Румънската "Академия", "македонците" били стара народност или стар народ.
Този "историк" професионален ли е или аматьор?
În sud-estul Europei, Imperiul Otoman storcea venituri din partea provinciilor și popoarelor în mare majoritate creștine (greci, bulgari, sârbi, albanezi, macedoneni).”
Превод:
В югоизтока на Европа, Османската Империя стискаше доходи из областите и народите които бяха в голямото си мнозинство християнски: гърци, българи, сърби, албанци, македонци.
По времето на Османското Царство нямаше македонци, различни/отделни от българите.
Също така, ако не сгреша, още тогава болшинството от албанците беше мюсюлманско. Например, през 19. век. Не знам за 18. век обаче през целия 19. век албанските земи бяха в състав на Османската Империя като повечето от тях вече бяха (станали) мюсюлмани.
„Marile descoperiri geografice au îmbogățit rapid și masiv țările (regatele) maritime, cele cu ieșire spre Oceanul Atlantic: Anglia, Spania, Portugalia, Franța, Țările de Jos, Flandra, Danemarca etc. Bogățiile au venit prin jefuirea coloniilor”.
Превод:
Големите географски открития са забогатили бързо и масово страните/кралства които имаха излез към Атлантически Океан: Англия, Спания, Португал, Франция, Нидерландия, Фландрия, Данимарка. Богатствата са идвали чрез ограбването на колониите.
От кога и до кога Фландрия е имала колонии? Белгия да, обаче Фландрия е само част от Белгия.
