При откриването й ще бъде представена и монографията „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири)
Автор: Десант
На 14 март от 17 и от 18 ч. в залите на Историческия музей в Русе предстои официално откриване на постерна изложба „Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век“ и представяне на монографията „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири) с автор проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Тези събития ще върнат посетителите векове назад в края на Античността, представяйки част от резултатите на научен колектив от България и Румъния, който работи по проект на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН по договор № КП-06-Н60/10 от 17.11.2021 г. В рамките на този проект, през 2022 г. екипът работи и в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата разкрива различни страни от живота на хората около границата по Долния Дунав – реката, отделяща римския подреден свят от „варварското“ безредие-и-беззаконие. Тази представа за реда против хаоса е с универсални измерения, но е изключително добре разработена в много текстове от епохата на Римската (елино-римската) цивилизация.
Границата/граничната зона е по презумпция сложно пространство, защото там се срещат, конфронтират или сливат стари и нови култури, местни и мигриращи общности. Тези процеси стават още по-трудни за проучване и осмисляне, когато се случват в период на пълно „пренастройване“ на обществената система. Точно такова време е това на прехода между Античността и Средновековието (IV–VII в.).
През този период в земите между долното течение на р. Дунав и Черно море се наблюдават съществени трансформации вследствие на Великото преселение на народите и на ускорената християнизация в региона, „заплели“ – като последица – дори общите корени на нашата европейска християнска цивилизация.
Двете долнодунавски римски провинции Скития и Втора Мизия първи поемат ударите на вълните на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи). Успоредно с това процесът на християнизация в тези две провинции протича с рядък драматизъм: никъде другаде християнството не „стартира” с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, обхват без аналог в Югоизточна Европа и рядко явление в тогавашния християнски свят.
Забележително е, че и последвалите процеси на дехристиянизация в течение на VII-то столетие протичат с почти същия интензитет и са съпроводени от не по-малко фундаментални етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на Аспарух.
Краткият картинно-словесен разказ, поместен върху 12 постерни табла, улавя неравния пулс на живота в земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII в. Тръгвайки от идеята за границата, зрителят ще се „разходи“ из големите градски центрове и пътищата, които ги свързват. Те ще го отведат до древни храмове и светилища, за да съпреживее настъпващия край на отмиращите езически култове през целия IV в.
Непосредствено след това ще усети зарядът на налагащото се християнство през V–VI в. в неговите две лица: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) – с великолепните монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, но и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища.
Освен това зрителят ще открие новите импулси в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство.
В края на предложената разходка ще се запознае с родени в тези земи личности, които са влияли върху съдбата на Римската империя и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в тези пана.
