Удобна отправна точка е село Кърпачево в община Летница, Централен Предбалкан
Автор: Севдалина Пенева
Село Кърпачево в община Летница е идеалното място за нощувка, ако сте решили да се отдадете на пещерен туризъм. На еднакво отстояние от населеното място са Гарваницата и Деветашката пещера. Проходна, известна още като Очите на Бога, също не е чак толкова далеч. Само на три километра пък се намира Стълбицата. При добро желание и предварителна организация, четирите обекта могат да се посетят за един ден, особено ако няма да правите задълбочени спелеоложки проучвания.
За Стълбицата бяхме чели повече. За разлика от Деветашката пещера и Проходна, тя не е толкова известна, затова искахме да знаем къде отиваме. В интернет могат да се намерят различни описания. Най-много ни допадна това, че отвътре пещерата прилича на летяща чиния. Особено по обяд, когато единствен слънчев лъч огрее отвесния вход на „дупката“.
Бяхме подготвени, че ще видим пропастна пещера, със сравнително тесен вход с размер 5-7 м, откъдето следва 7,5 м вертикален кладенец по опасна стълба, който пък стига до полукръгла зала с диаметър 62 метра. Както и, че там има куполни сталагмити и синтрови езера.
Започнахме пътешествието от Стълбицата.
Лесна е за откриване. Началото на маршрута е селският площад с читалище „Христо Кърпачев“. Ако имате колебания, винаги можете да попитате някой от местните жители. Много са мили и любезни.
Следват три километра горски път. Ако не сте с високопроходима кола, по-добре се разходете пеша. На всеки разклон има указателна табела. Последната отбивка води към тревист път с дължина не повече от стотина метра.
Някога, не толкова отдавна, до входа на пещерата е имало навес с пейки и маси, беседка, барбекю. Сега дървенията е изгнила и е толкова тягостно като гледка, че дори не снимахме.
Входът на пещерата е обрасъл с храсти, чиито клони явно спират този единствен лъч, който искахме да хванем. Стълбата не е никак страшна, метална е и доста стабилна. Но това, че е обрасла с мъх подсказва, че там рядко стъпват хора.
За капак не носехме и фенерчета, затова не можахме да видим много. Но пък си направихме приятна разходка сред красотите на Централния Предбалкан. Най-важното, вече знаехме какво означава „пропастна пещера“ от личен опит и това ни беше нещо като подготовка за Голямата Гарваница.
Пещерата Голяма Гарваница се намира
между селата Горско сливово и Кърпачево. Ориентър е кратка отбивка в южна посока към изоставена кариера-варница, която се вижда от пътя. Има и информационни табели.
Районът е разработен от община Летница като туристическа дестинация. Около внушителният отвор на пещерата е издигната дървена ограда, която следва очертанията по ръба на пропастта, а наоколо са направени кътове за пикник с навеси, маси, пейки и условия за барбекю.
Голяма Гарваница наистина е уникална - спира ти дъха, не само защото спускането в 60-метровото скалисто гърло си е сериозно преживяване, а и защото там долу сякаш си се потопил в отвъдното.
Пещерата е проучена за първи път през 1966 г., по време на Републиканска пещерна експедиция. През 80-те години тук са монтирани съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи.
Преди няколко години от общината са покрили целия вход – от първото стъпало до дъното на пещерата, с обезопасителна мрежа, като допълнителна мярка в случай на свличащи камъни.
Местните жители разказват, че земните ядра на Гарваницата водят до другите пещери в Деветашкото плато, а някои даже разказват за своите подвизи из пещерните недра и излазът на другите забележителности в района.
В галериите обаче не е препоръчително да се влиза без придружител спелеолог и без предварителна елементарна подготовка, тъй като са изпълнени с наноси (глина и кал).
По централната галерия от лявата страна е “Чешмата” - естествено оформено образувание, от което блика единствената питейна вода в пещерата. Голяма Гарваница завършва с кален сифон от чакъл и глина.
След като отдадохме нужното уважение на този уникален природен феномен, поседнахме на кътчетата за отдих, за да се полюбуваме на пейзажа. Гледката на това място е впечатляваща. Равнина, а в равнината – път към отвъдното.
Входът на Деветашката пещера
След което се отправихме към Деветашката пещера. Проходна оставихме за „десерт“. За тях има стотици статии в интернет, включително и в Десант, затова няма да се спирам на подробни описания. Ако вие разполагате с повече от един ден за обиколки в района, отделете повече време на Очите на Бога. Изходът на пещерата е отправна точка за приятен маршрут до скалния манастир „Света Марина“, който също си струва да се види.
