Той е брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски
Автор: Атанас Коев
На 15 декември се навършват 130 години от смъртта на един от видните просветни и обществени дейци от периода на нашето Възраждане Никола Михайловски – брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски.
Бъдещият просветител и обществен деец е роден през 1818 г. в Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Атина. Когато се дипломира заминава за Русия и се записва да следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, защитавайки там през 1848 г. докторат по философия.
След като се завръща в България, той учителства с известни прекъсвания в периода 1854-1870 г. в Елена, старопрестолно Търново и в Сливен. Развива активна обществена, просветна и публицистична дейност.
Издава в турската столица Цариград вестник „Съветник“, в който води борба срещу гръцкото фанариотско духовенство. Основава Търновската правописна школа и става неин теоретик, като е привърженик на етимологичния правопис. Съставя учебници, превежда на български език редица книги и сам пише художестени произведения.
Негово дело са „Малка българска читанка“, както и „Малък български писмовник или образци за различни писма“ и „Кратко землеописание“. Превежда на български език „Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии“, няколко романа на историческа тематика, както и две новели за живота в Америка. Книгите си издава в Русе, Цариград и във Виена.
Никола Михайловски се включва дейно и в църковно-националната борба на българския народ. Заради туркофилските му позиции по редица въпроси е нападан и критикуван рязко в печата от нашата революционно настроена емиграция.
След освобождението на България от турско робство видният еленчанин е избран за депутат в провелото се през 1879 г. Учредително събрание в Търново. След това е избран за председател на Търновския окръжен съд, а през 1880 г. е назначен за съдия във Върховния касационен съд.
По време на Режима на пълномощията, въведен от княз Александър Батенберг от 1881 до 1883 г., Михайловски е подпредседател на създадения Държавен съвет. Бил е председател на Вакъфската комисия и член на комисията при Министерството на правосъдието, на която е възложено изготвянето на проект на Закон за задълженията и договорите.
Въпреки големите си обществени и юридически задължения, той намира време и да преподава по старогръцки език и литература във Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1875 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е и негов почетен член.
Никола Михайловски умира на 15 декември 1892 г. в столицата, на 74-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за дейността му като просветен и обществен деец и като книжовник и публицист.
