Четиво за размисъл как се видоизменя първоначалната идея за „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място, гдето он славно биде повесен"
Автор: Георги Савов, Фейсбук
Предложението за изграждане паметник на Васил Левски постъпва през лятото на 1878 г. и е дело на първия софийски кмет - Димитър Хаджикоцев. Общинарите вземат решение да се изгради „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място, гдето он славно биде повесен".
Идеята е прегърната от губернатора на София Пьотр Алабин и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар - чех.
Тук идват два много интересни момента:
1. Чехът предвиждал гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя;
2. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида!
От тук следва една цяла епопея!
След многото напомняне, общинарите най-накрая разпоредили докарването на няколко коли камъни – прости, от стари сгради, а всички други материали били плащани от Алабин.
Малкото доброволно събрани пари бързо свършили. Столичната община изпратила писма до всички български градове с покорна молба за събиране на пари за това народно дело.
Става ясно, че парите щели да стигнат само за темела и строежът е забравен. С течение на времето градежът започнал да се руши.
Константин Иречек пише по това време:„груба каменна основа, без живопис"! Захари Стоянов коментира: „Под купчина камъни почива скромно славата на България"! Константин Величков възкликва: „Защо минувате с презрение? Защо отвръщате глава? За нашто самоунищожение е грозен паметник това!"
Породило се най-накрая обществено недоволство и през февруари 1884 г. се създала специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. В тази комисия влизали - Иван Грозев, Колар, Сава Ничов, Бойко Нешев, Димитър Съселов, Христо Ковачев и Георги Вълчанов.
Какво решили те - паметникът да се премести с 10-15 метра от мястото, където е започнат! Тъй като от там се образувало кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни...
Колар преработил проекта, като удължил паметника, за да изглежда по-внушителен. Имало голямо желание да се издигне над паметника статуя на Левски в цял ръст, но затова трябвали 150 000 лв. Това останало да сторят „бъдещите патриотични поколения"!
Водели се преговори с пражкия скулптор Йозеф Страховски за изработването на релефен портрет на Левски в рамка от бронзов лавров венец, но той поискал 1350 лв. и разговорите били прекратени.
Така през пролетта на 1884 г. строителството на паметника започнало отново. Столичната община отпуснала 7500 лв., но те стигнали само за подготвителни и изкопни работи.
Четвъртото народно събрание се оказало благосклонно и в началото на 1885 г. отпуснало 20 000 лв. и строителните дейност се усилили.
През август се сключва договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Той изпълнявал съвестно работата си, но постоянно се разправял за пари - за две години получил само две заплати!
Със съдействието на председателя на Петото народно събрание Захари Стоянов били отпуснати нови 20 000 лв. В края на 1888 г. Столична община отпуснала 5000 лв. и, недоволна от мудния градеж, отнела пълномощията на комисията и поела нещата в свои ръце.
Към 1891 г. Перукети привършил възложената му работа.
По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза на паметника били изваяни 16 змии и 8 волски глави! Готов бил и берелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф Вейр.
Имах идеята да завърша с няколко мои разбирания и мисли, но ще ви спестя това. Всеки прочел тази почти епопея, може да си направи изводите сам. Фактите показват, че паметникът в София на Апостола на нашата Свобода - Васил Левски е строен цели 17 (седемнадесет!) години! Открит е официално на 22 октомври 1895 г.
