Тогава учащите се оправдавали, че „имали много писмена работа и понеже бързали да пишат, затова си развалили почерка“
Автор: Диана Славчева
Много се коментира лошият правопис на днешните ученици. Вярно е, че българите от по-старото поколение са значително по-грамотни, но ако се върнем назад в годините, ще видим, че проблемът не е от вчера.
Още преди цял век в дописка в един от първите броеве на вестник „Казанлъшка искра“ от 1924 г. се отбелязва:
„За правописа на казанлъшките ученици и ученички няма да говорим – те не са виновни. Нашите филолози от Българската академия на науките да берат греха на учащата се младеж по правописа. Какво е това чудо – всяка година имаме нов правопис“.
Е, сега не толкова често се сменят нормативните правила, но всуе – резултатът продължава да е плачевен по отношение на правилното изписване на думите.
Всъщност, дописката в старата газета е по-скоро посветена на краснописа.
„Ако вземем тетрадките на кой да е ученик или ученичка, ще видим изложени хубави мисли, а основните елементи на буквите и цифрите изгубени – изкълчени и изедени и с мъка се четата тетрадките“ – отбелязва статията.
В нея се припомня, че в миналото се е обръщало в училище повече внимание на краснописа. Такава учебна дисциплина е имало в нашите училища до 70-те години на миналия век. До 1968 г. учениците са писали с перо, а след това – с модерните вече химикалки. В часовете по този предмет подрастващите упражнявали старателно изграждането на хармоничен почерк.
Преди сто години, както обяснява казанлъшкият вестник, учащите се оправдавали за лошия си краснопис с това, че „имали много писмена работа и понеже бързали да пишат, затова си развалили почерка“.
Трябва да признаем, че днес се пише много по-малко от преди, но все така буквите се изписват криво и нечетливо.
Ще завършим с обобщението на журналистите отпреди век, който изчерпва всичко по въпроса: „Молим да се има предвид, че лошият почерк зле препоръчка когото и да било“!
