Колко сме далеч от истинските държавници

Автор: Стефан Солаков

Едно е да си политик, друго – лидер, а най-трудна и, разбира се, рядко срещана е появата на истинския държавник. За съжаление у нас, в България, армията на политиците неудържимо расте, лидерите са от кол и въже, а за държавници, поне засега, можем само да мечтаем.

Липсата на истински народни водачи се усеща особено силно в трудни за държавата и нацията моменти. Днес България е изправена пред задължението да се утвърди като забележим и авторитетен член на Европейския съюз и НАТО, с когото се съобразяват и най-могъщите партньори. Особено когато от нас пряко зависят някои от важните фундаменти на тези върховни институции на Европа.

Сега и ние, и цяла Европа тръпнем пред проблем номер едно, който постепенно се превръща в катастрофична заплаха за Стария континент и неговата вековна цивилизация. Щурмът на новите „варвари“ от Африка и Азия и безпомощното отношение на бюрократите в Брюксел налага спешния извод, че всяка една държава, членка на ЕС и НАТО, трябва да поеме кормилото на своята бъдеща съдба със собствените си ръце и заедно с това – да помогне със съвет или активни действия и на „началницити“ в Европейската комисия.

Нашият премиер Борисов се опита да се сниши и да прехвърли топката към Брюксел, но подобно заравяне на главата в пясъка може да ни изиграе лоша шега и да ни лиши от правото да участваме пряко в създаването на стратегия за борба с преселението на цели народи, устремени към европейските стандарти на живот.
Особено опасна е идеята за подялба на квотите за прием на бежанци, за която настоява Брюксел. Защото това е явен сигнал за трайно заселване на чужденци във всяка страна членка на ЕС и съответно допълнителни тежести за икономиката и социалните програми на приемащата държава.

Нахлуването на друговерци е допълнителен дразнител за нас, българите, поради силно изнервената религиозно-етническа обстановка, създадена от протурската партия ДПС под диктовката на тайните служби в Анкара.

Както подчертах в началото, сега са необходими политически ръководители с изострено чувство за отговорност спрямо бъдещето на българската нация. Министрите в кабинета на премиера Борисов дори не се доближават до тъй желания образ на модерния държавник.
Вицепремиерите Бъчварова и Кунева изобщо не са в час и това пролича при представянето на българската позиция по бежанския проблем. Опитаха се да подскажат, че ще отстояваме твърдо своите интереси пред Брюксел и почти светкавично се отметнаха с излишната декларация, че ще бъдем солидарни с решенията на „големите началници“.

Още по-смущаващо беше поведението на външния министър Митов, който от известно време упорито повтаря, че събитията в Близкия изток и Северна Африка били „последствия“ от политики, с които днес Европа и НАТО трябвало да се преборят решително.
Само че този нашенски умник премълчава чии бяха тези провалили се политики и срещу кого точно сега ще трябва да се бори.

Неговите бивши, а вероятно и сегашни работодатели във Вашингтон забъркаха тази взривоопасна каша в Ориента, а техният питомник Митов ни зове да гоним Михаля из чукарите на „дивия Кюрдистан“, където още от детските романи на Карл Май добре знаем, че никой нашественик не е прокопсал.
Да събираме горещите картофи на американските и европейски генерали, разрушили цветущи някога държави, и да плащаме солените сметки на днешните ни партньори – това предлагат политически пигмеи като Даниел Митов и някои други членове на кабинета „Борисов“.

Нека се върнем пак на силно амбициозната Меглена Кунева, която напоследък се държи като лейди Макбет и позира в различни трагични пози, за да демонстрира колко дълбоко е емоционална от бламирането на проектозакона за борба с корупцията.
Въпросната госпожа има богато политическо минало, голяма част от което бе употребено в ущърб на българските национални интереси.
Именно Меглена Кунева е главната причина днес, девет години след приемането ни в ЕС, да куцаме на опашката на тази могъща и богата организация и да живеем по-мизерно от всички останали партньори.

Точно тя „договори“ убийствени квоти за нашите селскостопански производители и днес сме принудени да ядем плодове и зеленчуци от цял свят, но не и от плодородната българска земя. Същото се случи и с леката ни промишленост, съзнателно унищожена от брюкселските палачи с активното участие на другарката Кунева.
Казах „другарката“, защото трудно се забравя нейното „червено“ минало в Комисията за човешките права, създадена от ЦК на БКП за заблуда на българското население, че Партията майка се грижи за нашите граждански свободи.

Проектозаконът „Кунева“ е подобен параван, зад който ще бъдат скрити „големите риби“ на българската корупция, а на преследване и дискриминация ще се подложат близо десет хиляди държавни и политически активисти, които в даден момент биха се осмелили да не се съгласят с дейността на управляващите велможи.
Пред очите ни се възражда онзи политически Олимп, добре познат от годините на развития социализъм. Създава се недосегаем управленчески елит, начело с новия Бащица, който собственоръчно ще раздава съответните благинки и индулгенции за невинност на най-верните си клакьори.

Останалите извън богопомазания кръг непрекъснато ще бъдат проверявани за лоялност към „олимпийците“ и естествено със зъби и нокти ще се борят да проникнат в тяхната мафиотска крепост.
За да докаже, че не се стреми да възкреси духа на Живков и на неговия тоталитаризъм, Меглена Кунева незабавно трябва да впише като точка първа в нейния законопроект следната постановка: „Висшите представители на властта – президент, председател на НС, премиер, вицепремиер, министри, членове на КС, главен прокурор, шефове на съдилища, депутати и т. н. – задължително и регулярно се проверяват от новото звено за борба с корупцията чрез полиграф (детектор на лъжата)“.

Едва след жестоки проверки на най-личните политици може да се премине към наблюдение и санкции спрямо по-ниските етажи на властта.
И нещо много важно – почти всекидневно от медиите научаваме многобройни съобщения за корупция във всички сегменти на държавата. Ефектът е нулев, а сега Кунева ни предлага незабавна реакция на анонимни сигнали. На първо място трябва да бъде поставена т. нар. „четвърта власт“ и всяка нейна публикация да има приоритет пред доносите, които ще завалят като порой към „борците“ срещу корупцията.

И нека почнем проверките със самата Кунева, имат какво да си поговорят с нея блюстителите за чиста власт. Как бяха затворени малките блокове на „Козлодуй“, защо и срещу какво отстъпихме на Брюксел за пагубните квоти, за какви заслуги бе наградена госпожа Кунева с най-високия френски орден, за прословутите акции, подарени й от голяма френска банка, и т. н., и т. н.

Нека тези, които ни приканват да се борим срещу многоглавата корупционна ламя, да дадат личен пример и да насочат първите проверки към собствените си персони. Чак тогава ще повярваме, че в България се ражда нещо ново и че тръгваме по нормалния път на европейските ценности.
Дотогава не ни остава друго освен да размахваме фенера на Диоген и неуморно да издирваме истинските държавници на България.

В категории: Коментари , Горещи новини