То е отражение на култа към света Богородица - Дева Мария
Автор: Проф. Пламен Павлов
Днешният празник Осми март буквално ни задължава да припомним каква е ролята на жената в нашата средновековна история. Преди няколко години се опитахме да хвърлим повече светлина върху темата в книгата “Първите дами на средновековна България”.
Знанията ни за съпругите на владетелите на Първото българско царство са оскъдни. От запазените исторически източници е трудно да отговорим дали при езическите владетели е имало многоженство.
Навремето проф. Константин Иречек твърди: „Старите българи имали, ако не много, поне две жени...” Наистина, многоженството е широко срещано в древния свят, особено при владетелите. Има го и при иранските и други индоевропейски народи, каквито в основата са и древните българи. И все пак, в изворите се говори главно за „наложници”, а владетелят е имал една „първа”, законна съпруга, „от Бога владетелка“.
Български канове, приели християнството (например Кубрат и Тервел), е трябвало безусловно да имат моногамно семейство. За владетелките след официалното приемане на християнството имаме сравнително повече сведения. Голяма част от българските царици са чужденки - показателно свидетелство за мястото на Българското царство в международните отношения.
Днес са ни известни имената на 31 владетелки на България от средата на IХ до края на ХIV в., за които имаме поне бегло споменаване в исторически извори. Ако прибавим онези от т. нар. езическа епоха, броят им трябва да бъде увеличен с още двадесетина съпруги на български канове и неизвестно колко техни сестри, дъщери и близки родственици.
От известните ни 31 владетелки 12 са българки, 9 византийки, 2 сръбкини, 2 влахини, 2 унгарки, 1 рускиня (от днешна гледна точка украинка), 1 французойка, 1 куманка, 1 еврейка. В редица случаи, както е обичайно за аристокрацията и владетелските династии, българските владетелки имат и арменска, куманска, татарска, руска, т. е. украинска, немска, френска, италианска и други „кръвни” връзки.
Това е естествено при характерната за Средните векове практика на династични бракове. Ето как изглежда списъкът на владетелките, показвайки тяхната “синя кръв” по линия на техните бащи, майки, в някои случаи и по-далечни предци:
• Анастасия, съпруга (най-вероятно втора) на кан Тервел - византийка, дъщеря на император Юстиниан II от първия му брак
• Мария, съпруга на княз Борис-Михаил - българка
• Неизвестна, съпруга на Владимир Расате - българка
• Неизвестна по име първа съпруга на цар Симеон Велики - българка
• Неизвестна по име втора съпруга на Симеон Велики - българка, представителка на кавханския род
• Мария-Ирина Лакапина, съпруга на цар Петър - византийка, по баща - арменка, майка є София е византийка (гъркиня)
• Неизвестна, съпруга на цар Борис II - най-вероятно българка
• Агата - съпруга на цар Самуил, българка (от Драч) по баща, представителка на видния род Хрисилии
• Ирина, съпруга на цар Гаврил Радомир - византийка от Тесалия, вероятно влахиня (от общността на т. нар. арумъни)
• Мария, съпруга на цар Иван Владислав, българка
• Мария, съпруга на цар Асен I - българка
• Елена, втора съпруга на цар Асен I - българка
• Анна (Анисия), съпруга на царете Калоян и Борил - куманка
• Елисавета (Елизабет дьо Куртене), втора съпруга на цар Борил - французойка
• Анна-Мария Арпад, съпруга на цар Иван Асен II - унгарка
• Ирина Комнина, втора съпруга на Иван Асен II - византийка от Епир
• Елисавета Арпад, съпруга на цар Михаил II Асен - рускиня, от съвременна гледна точка украинка, по майка унгарка, по линия на своите прабаби и с немска кръв
• Мария Асенина Комнина, съпруга на цар Мицо Асен - българка по баща, по майка византийка
• Ирина Ласкарина Асенина, съпруга цар Константин Тих Асен - българка по майка, по баща - византийка, най-вероятно с арменски родови корени
• Мария Кантакузина Палеологина, съпруга на царете Константин Тих Асен и Ивайло - византийка
• Ирина Палеологина, съпруга на цар Иван Асен III - византийка
• Кира-Мария Асенина, втора съпруга на цар Георги I Тертер, но първата с титла на царица - българка по баща, по майка - византийка с арменски корени от Киликия
• Мария Асенина, първа съпруга на Георги I Тертер, но „втора” като царица - българка, по баща може да е рускиня от Черниговското княжество, от днешна гледна точка украинка
• „Смилцена” Палеологина, съпруга на цар Смилец - византийка
• Ефросина, жена на цар Теодор Светослав - византийка, но не от самата империя, а от пристанището Вичина в Дунавската делта или от Крим, като по линия на своя баща е от знатно татарско потекло
• Теодора Палеологина, втора съпруга на царете Теодор Светослав и Михаил III Шишман Асен - византийка, по майка арменка от Киликия в Мала Азия
• Анна-Неда Неманич, първа жена на цар Михаил III Шишман Асен - сръбкиня по баща, унгарка по майка, по линия на своите предци с куманска, френска и италианска кръв
• Теодора Басараб (1331-1347 г.), съпруга на цар Иван Александър - влахиня, по линия на предците си от кумано-български произход
• Теодора - „Сара”, втора съпруга на цар Иван Александър - еврейка, предците є вероятно са от Унгария и са били германоезични
• Мария, първа жена на цар Иван Шишман - българка
• Кира-Мария (Драгана Хребелянович), втора съпруга на Иван Шишман - сръбкиня
• Анна Басараб, съпруга на цар Иван Срацимир - влахиня, по майка унгарка
Интерес будят и личните имена на средновековните български „първи дами”. Най-често срещано е името Мария (самостоятелно или като едно от две имена) - носят го единадесет царици, което отразява изключително силния култ към света Богородица - Дева Мария.
Много „Марии” срещаме и сред принцесите и знатните дами. То е следвано от Анна (както знаем, св. Анна е майката на Света Богородица) и Ирина („Мир”), по пет пъти. Три пъти при владетелките е регистрирано името Теодора („Дарена от Бога”, „Божидара”), носено и от няколко принцеси. Кера („госпожа”, „господарка”) и неговите варианти (Кера, Кераца, Кираца) го има и при цариците, и при другите видни българки.
Останалите имена са на известни светици (Елена, Елисавета, Ефросина и др.), докато двете „народни” имена (Неда и Драгана) са „внесени” от сръбския двор, но в България са заменени с „класически” имена на царици - съответно, Анна и Кира-Мария. Личното еврейско име на Теодора (II) остава неизвестно, а популярното Сара дължим на творческата фантазия на Иван Вазов. Вместо личното име знаем само прозвището на Смилцена - буквално Смилецовица.
Най-често български принцеси се озовават на престола във Византия и Сърбия - по 5 пъти. Първата българка, византийска императрица, е Екатерина, най-голямата дъщеря на цар Иван Владислав, следвана от Мария Асенина (императрица на Солун и Епир), Елена Асенина (императрица на Никея), Кераца-Мария, дъщеря на цар Иван Александър, и Елена Драгаш, дъщеря на владетеля на Велбъжд/Кюстендил и част от Македония „господин” Константин Драгаш.
Владетелките на средновековните сърби са Теодора-Косара, Белослава Асенина, Анна Тертер, Теодора Смилец и царица Елена (сестра на Иван Александър). Два пъти български принцеси са господарки на Босна, по един път - на Киевска Рус, Латинската империя, Ополе (Полша), “улуса” (ордата) на хан Ногай и османската държава. Налице са и нереализирани династични проекти с Византия, Унгария, а вероятно и с други страни.
Тези бракове илюстрират политическата тежест на страната в международните отношения и са един от пътищата за проникването на българското културно влияние в средновековния свят.
