Пътеводител БГ: Село Богородица – единственото населено място в България, носещо името на Божията майка

Автор: д.и.н. Димитър Тренчев

Във високия пояс на източния склон на Огражден планина се намира единственото в България селище, носещо името на Божията майка – петричкото село Богородица.

Според достигналите до наши дни български и чужди документални свидетелства и преданията на неумиращата народна памет, селото е възникнало още през Средновековието. А пряко доказателство са многобройните археологически артефакти, открити в землището му.

Макар и косвено, за времето на възникване свидетелства и селищната топонимия, в която изобилстват наименования на местности, произтичащи от характерни за Средновековието лични имена, феодални титли, култови обекти и представители на тогавашната дива и домашна флора и фауна.

Друго косвено доказателство за средновековния времеви период на възникване на населеното място е неговият своеобразен селищен „близнак“, който за отлик е носел името село Долна Богородица. То се е намирало югозападно от Петрич в северното подножие на Беласица планина, в района Подгорие.

През 1689 г., по време на Карпошовото въстание, разбунило и селищата на Подгорието, село Долна Богородица е било унищожено от преследващите въстаниците османски наемници на кримския владетел Селим Герай. Впоследствие Долна Богородица е било заличено от местния селищен регистър. След години, съгласно съществувалата практика, османската власт продава землището на село Долна Богородица на тогавашното село Димидово – днешното петричко село Самуилово.

Първото пряко документално свидетелство за селото под името Голяма Богородица е османският данъчен регистър за периода 1570 – 1573 г. на някогашния Кюстендилски санджак (област – б.а.), към който административно се числяло и Петричко. Тогава село Голяма Богородица е наброявало 91 християнски домакинства, което съотносимо към средния брой членове на семействата означава, че в него са живели близо 500 души.

През последвалите повратни векове християнското население непрекъснато намалява....

През 1780 г., по време на избухналата между местните османски феодали война за приходите от легендарния Долянски панаир, село Голяма Богородица, което е било едно от наследствените владения на петричкия феодал Осман бег, е опожарено от неговия съперник мелнишкия властелин Талил бег.

През есента на 1878 г., във вихъра на Кресненско-Разложкото въстание, то отново е подложено на плячкосване и палежи от шайката на башибозушкия главатар Ерекмаз ага. Наказателната мярка е отмъщение към родения в селото Янкула Бирбочук, който бил един от десетарите на главния войвода на въстанието Стоян Карастоилов.

Местните жители търсят спасение в свободното българско Княжество и въпреки обявената по-късно от османските власти амнистия, едва четири семейства се завръщат обратно в Голяма Богородица.

Богородица, както е днес официалното му име, е родно мястно на разнолика професионална палитра известни личности, белязали не само местната, но и националната история, като най-известни са народната певица Гуна Иванова и художникът Живко Янев.

През 1951 г. атеистичната комунистическа власт го преименува на Сестрино, а стародавното име е официално възстановено чак през 1995 г.

Така Съдбата отрежда село Богородица да остане единственото и до днес, носещо името на Божията майка.

В категории: Новини , Населени места