Навършват се 153 години от рождението на големия революционер и идеолог
Автор: Проф. Пламен Павлов
Невероятната личност на Гоце Делчев вълнува българската обществена мисъл още от времето на неговия кратък живот и героичната му гибел с оръжие в ръка на 4 май 1903 г. при с. Баница в поробена Македония. Изключителната историческа значимост на личности от ранга на Гоце ни задължава към напълно обективен прочит на неговите идеи и дела.
Тази цел би трябвало да е водеща и за политическия и културен елит на днешната република Северна Македония, в която личността на Делчев е предмет на своеобразен държавен култ. Днес големият революционен водач е национален герой на две държави – България и Северна Македония.
Независимо от казионното му представяне от северномакедонска страна, неговото ярко изразено българско съзнание периодично се превръща в проблем за скопската политика и пропаганда. Така или иначе, безцеремонното игнориране на историческите факти невинаги е възможно – ще припомним едно изявление от 2019 г. на тогавашния президент на републиката Стево Пендаровски: „Безспорна историческа истина е, че Гоце Делчев се е определял като българин ...
Фактът, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин е неоспорим, но същевременно няма нито един исторически факт, че се е борел за Велика България или Санстефанска България“. Както ще видим обаче, нещата не стоят точно така, а подобни внушения са много далече от истината…
Още от своето детство в родния Кукуш Гоце Делчев е закърмен с идеята за единството на българската нация. Затова не само „се определя“ и „декларира“, а е българин и никакъв друг… „Безспорната исторически истина“ по думите на Пендаровски е отразена в хиляди документи, в собствените му писма и позиции, в цялата му дейност. И това не е случайно. В хода на борбите за църковна независимост кукушани първи извоюват правото да бъдат „булгар миллет“, отделен български народ, а не „рум миллет“ пред османската власт. И това тяхно действие предшества фермана за създаването на Българската Екзархия!
Гоце е привлечен към идеите на националната революция като ученик в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Още на училищния чин Гоце и неговите приятели са решени да поемат пътя на борбата за свобода, вдъхновени от примера на Васил Левски, поезията на Христо Ботев, книгите на Захарий Стоянов... По тази причина Делчев постъпва във Военното училище в София, а по-късно става учител, назначен от Българската Екзархия.
Даме Груев разказва как заедно с Гоце Делчев като учители в Щип създават театрална трупа и представят пред местната публика историческата драма „Иванко - убиецът на Асеня“. „Взехме участие - пише Даме,- аз, Делчев, Делииванов...“ Младите учители организират лектория пред гражданството: „Държаха се сказки с чисто революционна тенденция, например: „Обединението на Италия“, „Съединението на двете Българии“... Коментарът просто е излишен.
За съжаление, в република Северна Македония съзнателно и, ако трябва да сме точни, арогантно и безочливо се премълчава категоричната връзка на делото на Гоце и неговите съратници с българската национална революция отпреди 1878 г. Не е необходимо да спорим с „историчарите“.
Не някой друг, а Даме Груев е написал: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски и пр. Бяхме изучили тая организация.
„Записките на Захарий Стоянов например бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина...“ За първата си среща с Гоце Делчев неговият събрат изрично отбелязва: „И той беше попаднал под влиянието на революционната литература в България...“ Нерядко комитети са създавани след четено на откъси от „Записки по българските въстания“ пред събралите се съзаклятници. Да не говорим за символиката на ВМОРО, за черешовото топче като „знак“ на въстанието, за девиза „Свобода или смърт“... Така се нарича и революционният вестник, списван от Яворов по идея на Гоце Делчев. И неслучайно британската историчка Мерсия Макдермот озаглави своята биография на Гоце Делчев „Свобода или смърт“.
В своята апостолска мисия сред македонските и тракийските българи Гоце Делчев следва принципите на Левски и организаторите на Априлското въстание (1876 г.) - изграждане на мрежа от революционни комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) - разбира се, от свободна България.
Издиганата от ВМОРО идея за автономия на Македония и Одринска Тракия не само не противоречи, но е в хармония с идеала за „целокупна“, Санстефанска България. Дори и при лансираните в онези времена идеи за балканска федерация - в случая автономната единица, обединяваща Македония и Одринска Тракия, става дума за държава на българите и останалите народностни групи в историко-географската област Македония.
Често Гоце Делчев е наричан „македонският Левски“, апостолът на поробените българи, „войводата на войводите“ на борците за свобода в Македония и Одринска Тракия... Разбира се, това е вярно, но пропагандата в Скопие съзнателно игнорира и изопачава общобългарските проекции на революционната дейност на Гоце. А тя е ясна - години по-късно старият поборник Коце Ципушев разказва:
„Веднъж няколко другари го питаме: „А бе, Гоце, защо ние се борим за автономия на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождение и обединение с майката татковина“?
Тогава Гоце ни отговори: „Другари, не гледате ли, че сега не сме роби на разпадналата се турска държава, а сме роби на европейските Велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономия на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за тяхното идно присъединяване към общата българска татковина...“ Това беше ясната и точна преценка на Гоце...“
Сред ярките изяви на идеята за национално обединение е един малко известен, но показателен исторически факт – през 1896-1897 г. в Скопие Христо Матов, един от идеолозите на ВМОРО, чиято близост с Гоце Делчев е известна, издава вестник с името „Санстефанска България“! Размножаван е с помощта на хектограф (копирна техника, сходна с т.нар. циклостил) и разпространяван тайно и в други градове в поробена Македония. Със сигурност вестникът е отлично познат и на Гоце Делчев предвид близостта му с Матов.
На 10 април 1897 г. при внезапна проверка на един от куриерите на Организацията (по онова името u е „Български Македоно-Одрински революционни комитети!), е открита торба с броеве на „Санстефанска България“.
Започват арести, а революционерите в Скопие настръхват при този провал. Най-застрашен е самият Христо Матов. За щастие, турските власти подценяват станалото, за което си казва думата и подкупът от 80 турски лири, даден на полицейския началник Дервиш бей...От вестника излизат едва 11 броя, които обаче не могат да бъдат открити в българските библиотеки. Както изглежда, пазените в Македонския научен институт в София екземпляри от вестника през 1946 г. заедно с костите на Гоце и архива на организацията са предадени от комунистическия режим с присъщия му „интернационализъм“ на управниците в Скопие.
Не е ли време течението на вестник „Санстефанска България“ да бъде издирено и публикувано като документална книга? Още по-добре като съвместно издание на историци от двете страни. За да стане още по-ясно за какво са се борили Гоце Делчев и неговите съратници!
