Те са останали в сградата на някогашното кино „Българка“, което повече от двадесет години е превърнато в заведение
Автор: Десант
В Националния музей на текстилната индустрия в Сливен бяха прожектирани седем стари киноленти за града и неговата история.
Те са дигитализирани по проект на фотографа Неделчо Великов, реализиран с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ – Сливен.
„Филмите попаднаха у мен съвсем случайно“, разказа в интервю за БТА Неделчо Великов. Те са останали в сградата на някогашното кино „Българка“ в града, което повече от двадесет години функционира като заведение. Собственикът на заведението му предоставя 28 киноленти, които той съхранява десетилетия.
Много години е търсил киномашина, за да ги дигитализира, но не намерил и смята, че така се е получило по-добре, защото с този проект лентите са възстановени и съхранени.
Преди три години успява да дигитализира два от филмите, като избира кутиите, на които е написано „Сливен“. През миналата година кандидатства пред общинския фонд, който финансира дигитализацията на седем филма, извършена от софийска фирма.
Филмовото съдържание разказва за епохата на Възраждането, за важни исторически събития, за развитието на текстилното производство, за индустриалния облик на града в края на ХХ век.
Най-старите кадри са от филм, обозначен с надпис „50 години от Освобождението“, което означава, че оригиналът е сниман през 1928 г. „Там има няколко кадъра на Аргира Жечкова“, допълва Великов.
Аргира Жечкова е родена през 1845 г. в Сливен. Била е ученичка на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Като учител работи за ограмотяването на момичетата в Сливен и се грижи за техните социални познания като жени и майки. Занимава се с обществена и благотворителна дейност.
Сред другите надписи са „Сливен – светлини и сенки“, „Д-р Иван Селимински“, „150 години български текстил“. Сюжетът на една от лентите е откриването на текстилната фабрика „Георги Димитров“ в Сливен.
Като автор на някои от лентите е посочен киноцентър „Бояна“, както и че са направени по поръчка на Окръжния комитет на БКП в Сливен.
„Първото ми впечатление от гледането на дигитализираните филми беше много доброто качество“, сподели Неделчо Великов. Той самият се е постарал да запази кутиите с лента.
„Това, което ме впечатли силно от съдържанието им, бе споменатия факт, че през 1800 г. бащата на Сава Доброплодни е създал светско училище, каза още фотографът. Това е много преди основаването на първото светско училище в България – Националната Априловска гимназия, създадена през 1835 г.“
Силно впечатление у него оставя версията за посещение на патриарх Евтимий Търновски през 1393 г. в манастира „Света Петка“ край сливенското село Сотиря.
Идеята за съхранение на националната памет винаги е съществувала в съзнанието ми, като смятам, че това е много важно, коментира Великов. По думите му, преди 1989 г. са се полагали значителни усилия в тази насока.
Съхраняването на историята и познаването й е причина за гордост и национално самосъзнание, което според него трябва да е насочено към младите, за да не смятат те, че светът започва с тях, а за да надграждат това, което е оставено от предците им.
Той предвижда да дигитализира и други документални филми, които са свързани със Сливен и историята му.
Съорганизатори на събитието в Текстилния музей са Неделчо Великов, Регионален исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен и Федерация на независимите синдикални организации от леката промишленост – КНСБ.
