Българинът, който живее от 24 години в Париж, е един от най-известните европейски цигулари
Автор: Георги Ваташки
Често го сравняват с великия Паганини, защото подобно на гения от Генуа може да изсвири с ненадмината виртуозност и без грешка всяка мелодия, която току-що е чул. Прочутият френски критик Ролан Дюксло е още по-красноречив: „Той има точността на демон, лекостта на елфически стрелец и увереността на архангел вестоносец. Способен е с неговата цигулка даже да пресъздаде края на света, докато го аплодирате“.
Тези думи са адресирани към българина Светлин Русев – един от най-известните и талантливи европейски цигулари, който от 24 години живее във Франция. Нашенецът става най-младия концертмайстор на Оркестъра на френското радио, а по-късно и на Сеулската филхармония. Само на 29 години пък вече е избран за професор и преподава във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.
Талантливият българин гастролира по световните сцени като солист на различни оркестри от ранга на Националния оркестър на Франция, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сидни, Симфоничния оркестър на Индианаполис, Националния оркестър „Джордже Енеску“ – Букурещ, Оркестъра на Румънското национално радио, Оркестъра „Анкара президеншъл“ и дори на Националната филхармония на Южна Африка в Йоханесбург.
Сънародникът ни работи с такива знаменити имена на камерната класическа музика като диригентите Мунг-Вун Чунг, Жозеф Луизада и Фредерик Касар от парижката „Опера Гарние“.
На 16 и 17 юли Светлин Русев за пореден път зарадва родната публика като взе участие в тазгодишния Международен фестивал „Варненско лято“. Талантливият цигулар бе солист на симфоничния концерт на детско-юношеската филхармония „Пионер” в курортния комплекс Албена. Над 80 оркестранти изпълниха откритата сцена и покориха публиката заедно с Русев с изпълнения на рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров и Симфония № 9 „Из Новия свят” на Дворжак.
Светлин Русев е роден на 5 април 1976 г. в Русе. Първите си уроци по цигулка взема от майка си, която преподава в местното Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов”.
„Честно казано, не бях запален по музиката и исках да стана пилот на изтребител. Днес обаче съм благодарен на родителите си, че са ме „натиснали“. Никога нямаше да имам тези професионални успехи, ако не беше тяхното безкрайно търпение“ – категоричен е Светлин.
Въпреки първоначалното си нежелание, той се заема сериозно с цигулката. И едва петгодишен започва да изумява публика и критици.
„Считаха ме за дете чудо, но аз не мисля така. Дете чудо е бил, да речем, Менухин, който се прочул на 8-годишна възраст, а на 10 вече бил свирил с всички известни оркестри“ – казва сънародникът ни.
Първата му поява на сцена е на седемгодишна възраст в Русенската опера, където свири с оркестъра като солист. „Не помня нищо, защото прожекторите много ми блестяха“ – връща се към дебюта си прославеният днес изпълнител.
Докато учи в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, Русев се запознава с прочутия английски цигулар и педагог Ифра Нийман, който остава очарован от младия ни талант. И става традиция, когато посещава училището, да дава специални уроци на талантливото българче. Резултатите не закъсняват и Светлин още като ученик започва да печели награда след награда. Той е лауреат на конкурсите „Светослав Обретенов” (1983 г.), „Ян Коциан” (Чехия, 1985 г.) и „Клостер Шонтал” (Германия, 1989 г.).
Първият му досег с Франция е през 1991 г. Тогава Койчо Атанасов, един от видните родни кларнетисти, го кани за организиран от него концерт-рецитал. „Много се притеснявах – бях едва на 15 години, но всичко мина много спокойно, даже бих казал успешно. След това Койчо Атанасов, който живееше във френската столица, ми предложи да ме приюти и да стана част от тяхното семейство, за да имам възможност да се явя като кандидат-студент в парижката консерватория“ – разказва цигуларят.
Речено – сторено. Той е приет да учи в класа на видните специалисти Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. Завършва с отличие, като след дипломирането си изкарва и двегодишна специализация по цигулка. На традиционния конкурс на дипломантите на парижката консерватория журито единодушно му присъжда първа награда за цигулка и специалния приз за камерна музика.
„След като завърших, един от професорите ми, Жан-Жак Канторов, ми подсказа, че ще има конкурс за концертмайстор в оркестъра на Оверн. Много мъдър съвет! Работих там 5 години и това беше чудесен опит (като изключим стотиците километри, които трябваше непрекъснато да изминавам дотам и обратно, обикновено нощем). Но имах възможност за много солистични изяви. Имало е и доста случаи, в който работех с оркестъра без диригент“, спомня си първите изяви на френска земя русенецът.
През следващите години той има изяви на най-реномираните световни сцени. Солист е на концерти на Букурещката филхармония, Оркестъра на Парижката консерватория (с Леон Флайшер), Университетския оркестър на Гисен, Националния камерен оркестър на Тулуза, Брюкселския младежки оркестър и Камерния оркестър "Сузуки и приятели“ - Токио.
Нашенецът е аплодиран в много от най-престижните концертни зали: Болшой театър, Сънтори Хол - Токио, Центъра за изкуства – Сеул, и зала „Плейел“ в седалището на ЮНЕСКО в Ню Йорк.
Въпреки успехите, музикантът продължава да се явява на авторитетни международни конкурси, като печели „Маргарита Лонг – Жак Тибо” в Париж . Голямата награда на публиката и Специалния приз за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония, през 2001 г.
През 2005 г. побеждава и на конкурса за концерт-майстор на Френското национално радио. Надпреварата с другите кандидати е много оспорвана. „Конкурсът бе изключително тежък, в три тура, със сериозна програма. Явиха се хора – със солидни музикални биографии и с много опит. Доволен съм, че успях, защото да си концерт-майстор е като едно всекидневно обогатяване с различни солисти, диригенти, репертоар, и това ми харесва“, споделя сънародникът ни.
Две години по-късно той е поканен – този път без конкурс – и за концертмайстор на Сеулската филхармония, с което става първия източноевропеец на този престижен пост. „В Сеул имах изключителната чест да работя под ръководството на един от най-добрите диригенти в света – маестро Мунг Вун Чунг. Благодарение на него бяхме избрани през май тази година да участваме в заключителния концерт на Международния фестивал на световните оркестри. Иначе корейският език все още не съм го научил добре. Засега мога само да чета менюто в ресторант или да си поръчам такси“, обяснява българинът.
От 2010 г. той преподава във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж. „Студентите ми са от цял свят и са професионалисти. Голяма част от тях концертират. Опитвам се да ги науча на удовлетворение от добре свършената работа, на независимост. Като погледнат едни ноти, да усетят веднага как се случват нещата в музикален и технически план. Много от тях правят всичко инстинктивно. Затова съм изключително благодарен на българската школа, тъй като моята техническа база идва от България и в добрия смисъл имам инструментална ефикасност. Преподаването е най-добрият начин за контакт със следващите поколения музиканти“ – казва Светлин.
Цигулката му е уникална – автентичен „Страдивариус“ от 1710 г., която му е дадена от японската фондация „Нипон Интернешънъл“. „На нея е свирил първият ми професор в Париж – Деви Ерлих. Историята на инструмента започва през ХVIII век, когато прочутият италиански лютиер Антонио Страдивариус я сглобява. Аз я наследих от Ерлих, който ме препоръча пред японската фондация. Като всяка „Страдивариус“, и тази си има име – Camposelice, пояснява нашенецът.
Въпреки голямата си заетост и пътувания по света, Светлин Русев винаги намира време за концерт в Родината, с който да зарадва българските любители на класическата музика. Ежегодно води и свои майсторски класове в Националната музикална академия. Изявява се на „Варненско лято“ и със Софийската филхармония, както и концертите на „Фортисимо“ със своя приятел и колега Максим Ешкенази.
„Всичките ми български колеги са чудесни музиканти. Имат огромен потенциал, който във филхармонията трябва да се развие. Проблемът в България е изострен, защото това, с което се занимаваме, е изключително неблагодарно. Зле платено е, без признание. За съжаление – често и без уважение. А е трудно, благородно и жизненоважно за всички. Надявам се да мога с някаква капчица да допринеса за развитието на младите дарования“ – разкрива мечтата си нашият талантлив сънародник.
