На 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, се чества Еньовден.
Вярва се, че в нощта срещу празника звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. Тогава билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.
Смята се също, че в полунощ срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса, а сънищата са пророчески. Същестува поверие, че от мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък.
Еньовден се отбелязва като патронен празник на билкарите.
В нощта срещу него пък празнуват самодивите. Именно тогава тези мистични същества стават видими за хората и извиват своите самодивски хора.
Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества или духове, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, родопите и Стара планина. но Пирин и Странджа обаче са им любимите. В различните краища на България ги наричат още – самовили, вили, юди, русалии.
Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат месо.
Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро. Това място обикновено не обраства с трева.
Има едно цвете, което се нарича самодивско, и от което самодивите вият венци. Това е зимзеленът (Vivca herbacea).
Митичните същества се събират тъкмо на местата, които са обрасли с него. Там те танцуват, вярва народът.
Смята се, че зимзеленът има вълшебна сила и на Еньовден с набраната билка се гадае.
