Почетните отличия на имената на епископ Вулфила и министър Димитър Кушев, учредени през 2020 г. от Общото събрание на тукашното население
Автор: Десант
По покана на видните български учени д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев на официално посещение в Поликрайще бяха Ружка Николова – президент на Асоциацията на българските дружества в Аржентина и д-р Густаво Естебан Гергофф Грозефф, преподавател в Националния университет на Ла Плата, провинция Буенос Айрес, Аржентина. Гостите бяха придружавани от д-р Валентин Воскресенски от Българската академия на науките.
За да пристигнат от Буенос Айрес в Поликрайще, Ружка Николова и д-р Гергофф бяха пропътували повече от 12 000 км. Визитата им бе по повод Деня на земеделско-стопанската задруга на Поликрайще – Кръстовден, който е официален празник на населеното място от 1937 г.
Те с интерес проследиха изпълненията на колективите и приготвянето на градинарската чорба в голям казан, за варенето на която от рано сутринта разбъркваше с черпака Тодор Кушев.
Д-р Марияна Георгиева разказа за историята на Земеделско-стопанската задруга в Поликрайще. Тя е създадена през 1937 г. въз основа на Наредбата-закон за създаване на Земеделските стопански задруги, приет през 1935 г. от правителството на Андрей Тошев. За неин председател е избран Марин Маринов Попхристов. Това е най-голямата обществена организация в населеното място и наброява 1834 члена.
За първи път Кръстовден тук е отпразнуван през 1937 г. Когато след 9 септември 1944 г. Земеделско-стопанската задруга престава да съществува, празникът е забранен и след години започва отново да се отбелязва под формата на Ден на плодородието. Възстановен е като официален празник на Поликрайще през 2021 г.
Ружка Николова живее в Аржентина от 1984 г. Със съпруга си Хуан Петкофф, аржентинец от български произход, издават вестник „Родна реч“, а след това и вестник „Български вести“. Работи в местния седмичник „Мундо де Берисо“. Сътрудничи на издания в България и в Аржентина. В момента поддържа интернет страницата на Аржентино-българската фондация.
През 1985 г. по нейна инициатива в Буенос Айрес се създава Аржентино-българската фондация. В момента тя е председател на тази организация. Работи като преводач към посолството на Република България в Аржентина. През 2015 г. е обявена за „Българка на годината“ от Държавната агенция за българите в чужбина.
Густаво Естебан Гергофф Грозефф е доктор по естествени науки на Националния университет на Ла Плата, Аржентина, инженер по агрономство и инженер по горско стопанство също от Националния университет на Ла Плата. Той е Научен сътрудник на Националния научен и технически Изследователски съвет (CONICET) – главната агенция по науки и технологии за горите на Аржентина. Автор е на 23 научни статии и 11 глави от книги.
И двамата получиха Почетните отличия на имената на епископ Вулфила и министър Димитър Кушев, учредени през 2020 г. от Общото събрание на населението на Поликрайще.
Епископ Вулфила създава по нашите земи готската азбука и превежда Библията от гръцки. Той е първият епископ на тервингите (визиготите), заселени в земите на Поликрайще и Мизия през 348 г. с разрешението на Римския император Констанций II. Тук – в земите на Поликрайще и на Никополис ад Иструм, той полага началото на германоезичната литература.
Никополис ад Иструм за света има същото значение както Йерусалим, Константинопол и Рим. За България и целия източен свят е като това на Солун, Велики Преслав, Охрид и Велико Търново, взети заедно.
Значението на делото на Епископ Вулфила за света е съизмеримо с това на св. св. Кирил и Методий, само че извършено половин хилядолетие по-рано. В своята история на готите „Гетика“ историкът Йорданес през 551 г. пише за огромен народ, който продължава да живее тук. Готите на епископ Вулфила са християни. Те имат различно разбиране за природата на светата Троица – Отец, Син и Дух от православието и католицизма.
Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев пък е един от най-изтъкнатите български специалисти в областта на земеделието. Роден в Поликрайще на 15 февруари 1889 г. Завършва агрономство във Виена и Германия и специализира винарство във Виена и Будапеща.
Той е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г. На 26 август 1996 година присъдата е отменена с Решение No. 172 на Върховния съд.
Той е един от хората, допринесли най-много за културното, стопанското и всестранното развитие на Поликрайще, тъй като доставя тръби от Германия и прави водопроводав селото. Открива Допълнително образцово земеделско училище „Поликрайще“ с пансион и столова. Назначава агроном, създава Коневъдно дружество, организира земеделски изложби, изкупвателен пункт на гара Поликрайще, откъдето са изнесени хиляди вагони с грозде, овошки и зеленчуци за Германия. Доставя елитни животни, качествени семена.
Удостоените приеха наградите с вълнение и голяма радост и изказаха благодарност на обществеността на Поликрайще за вниманието и високата оценка на тяхната дейност.
На снимката: (отляво надясно) Марин Маринов, проф. д-р Георги Георгиев, д-р
Марияна Георгиева, д-р Густаво Гергофф и Ружка Николова в двора на църквата
„Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще
Това е по-добро от всяка виагра. Съветвам всеки да го опита поне веднъж в живота си - ще подобри сексуалния ви живот многократно, прочетете го сами ----- https://welcome.to/biocom
1
Ниш е България
26.09.2023 02:05:26
0
0
Доколкото ми е известно, при заселването на славяните в Балкански полуостров (славяни както от бг, така и от сръбски род), единствената различна фонетическа черта между двата езика беше наличието на "щ" и "жд" в български, където сръбски имаше (и има) меки "ч" (ћ) и "дж" (ђ), например: къща-кућа, между-(из)међу
Ако носителите на преходните бг.-сб. говори, т.н. шопи и торлаци които имат твърди "ч" и "дж" в своите говори, първоначално, тоест при заселването на славяните в Балканите, бяха сърби (които имаха "ћ" и "ђ" в техен език), а чак после са влизали под влиянието на бг език, то те щяха да имат "щ" и може би и "жд", понеже в сръбски има "щ" от друг славянски произход, например думите "позорище" и "казалище", тоест наставка "-ище"). Те нямаха да изпитват трудност при подражаването на бг. произношения "къща", "пещера", "помощ" (като резултат на бг влияние) понеже има групировка от съгласни "щ" в сръбски език която произхожда от славянски, без това да се дължи на бг влияние (наставка "-ище", думи като прегрщ, штит и т.н.)
В обратен случай, ако носителите на бг-сб преходни говори, първоначално бяха славяни от бг род, които после са влизали под влияние на сръбски език (става дума за старото сръбско влияние, понеже след 1878 г. торлашките преходни говори са подложени на ново такова), то липса на типично сръбските съгласни меки "ћ" и "ђ" от говорите им и наличието на твърди "ч" и "дж" (в думи като "куча", "меджу") може да се обясни с това че българите не са били в състояние напълно да подражават срб. произношения с "ћ и "ђ", а са ги заменили с най-подобяващите бг съгласни "ч" и "дж" като "ч" присъства в български (думи като: вечер, черен, червен), а "дж" се образува лесно, от "жд" с обратно подредени съгласни "ж" и "д".
Така че торлаците и шопите първоначално са били българи, а не сърби.