В България се намират останките на двата най-стари европейски града. Единият от тях е в околностите на Провадия и е датиран между 4700 и 4200 г. пр. Хр.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Това означава, че той е възникнал 1500 г. преди Миненската цивилизация. По размера на заеманата от него площ и руините на сградите му се смята, че в него са живеели около 350 души. Основният им поминък е бил добивът на каменна сол, която се ценяла наравно със златото. А населението от ония времена още не е владеело технологията за добиването й от морето. Солни рудници съществуват и днес край Провадия.
Тъй като солта е била в изобилие, от нея жителите на древния град правели тухли, с които строели помещения за складиране на месо и други хранителни продукти. По този начин те са се запазвали дълго време годни за употреба. А приходите, които са получавали от продажбата на „бялото злато“, използвали за укрепяване и благоустрояване на града си.
От всички страни той бил ограден с крепостна стена, издигната от каменни блокове и дървени трупи, слепени с глина. Градът просъществувал до около 3500 г. пр. Хр.
Но изглежда, че това място е било привлекателно за заселване. През ІІ в. пр. Хр. в близост е основано тракийско селище, което е превзето от римляните в края на І в. и е преустроено по техен образец. Изоставено от тях при изтеглянето им от Балканите, през ІV в. е възстановено от византийците като Проватон (Овча крепост).И когато българите идват по тези земи, те създават силната крепост Овеч – една могъща твърдина срещу враговете на България чак до падането й под османско робство. Турците я наричат Тиш хисар (каменна крепост) и тя се обитава до края на ХVІІ в. След това населението й я напуска и основава селището Провадия.
Останките от още по-стар град са разкрити при разкопките на могила край село Юнаците в Пазарджишко. Те са започнати още през 1939 г., но след началото на Втората световна война са преустановени. Подновени са през 1976 и 1981 г. От 2002 г. се осъществява българо-гръцки проект, при което археолозите попадат на смайващи неща.
Създаването на града датира от 6000 г. пр. Хр. Той е основан от халколитните хора, които тогава са населявали тези земи, и е заемал площ от 100 дка. Разполагал е със сложна отбранителна система – вътрешният град бил опасан със стена, изградена от слепени с глина каменни блокове и заобиколена с дълбок ров, запълнен с вода. Преди него имало втора крепостна стена, която е била по-тясна и по-ниска.
Във вътрешния град са живеели по-знатните хора – управниците, техните приближени, богати търговци и занаятчии, както и войсковите командири и религиозните служители, а също и дребните търговци и занаятчии, войниците и наемните работници. Когато се е налагало, мъжкото население често заставало рамо до рамо с войниците, за да отбиват набезите на враждебни племена, опитващи се да завладеят и плячкосат богатия град. За това свидетелстват намерените черепи пред външната крепост, които се различават от тези на халколитните хора.
Но в един момент укреплението не е устояло на мощния напор на степните племена – най-ранните индоевропейци, нахлули по тези земи през около 3500 г. пр. Хр. Предполага се, че след многомесечна обсада, когато свършили хранителните продукти, войската и опълчението са направили опит да влязат в града. За това свидетелстват откритите в полето пред външната крепостна стена мъжки черепи, като в самия град са намерени само кости на жени и деца. Очевидно всички мъже са загинали, опитвайки се да пробият обсадата, след което крепостта е била превзета и са избити намиращите се в нея жени и деца.
Останките от двата най-древни града в Европа несъмнено трябва да се популяризират и тези места да се превърнат в притегателен център за развитието на историческия туризъм у нас. Никъде другаде на Стария континент не могат да се видят такива древни останки, при това доста запазени, като се има предвид, че са отпреди 6-8 хиляди години.
Те са значително по-стари от тези на прочутия град Ефес, превърнат днес в много посещавана туристическа атракция в Турция, макар не всичко да е автентично и по-голямата част да е в резултат на реставрация. Но когато тя се прави умело, създава впечатление за автентичност. Затова не бива да си позволяваме да се възстановяват по най-кичозен начин намиращите се на наша територия старини, каквито случаи, за съжаление, има немалко.
Патриотичен календар
31 октомври 1869 г. — Основан е Българският революционен централен комитет
1 ноември — Ден на народните будители
2 ноември 1912 г. — Победа на българските войски в Люлебургаско-Бунархисарската операция
5 ноември 1885 г. — Започва битката при Сливница, състояла се по време на Сръбско-българската война
