Как се интегрира тази паплач, завладяла жк "Меден рудник" в Бургас? Като им построим апартаменти с пари на честните данъкоплатци и труженици в тази община ли? - Снимка Митко Димитров
19 Октомври 2009, Понеделник
Арменският етнос се пресели в България с по едно вързопче преди 90 години и сме благодарни, че ни приюти. Останалото постигнахме с много труд и християнска вяра
Автор: Михран Бохосян*
Не съм експерт по етническите въпроси, но като член на едно от малцинствата в България, искам да споделя някои мисли относно циганския проблем. Знайно е, че циганите у нас, пък и в чужбина се делят на няколко племена с различни нрави и манталитет. Някои от тях отдавна са интегрирани в обществото, живеят цивилизовано, трудят се на общо основание и спазват законите. Но не за тях става въпрос. От години медиите ни тревожат с вести за изстъпления на отделни цигани и на цели банди, тероризиращи особено селата и малките градове. Свидетели сме на незаконно възникващи гета и на мерака им да живеят за чужда сметка. Обаче малцина се замислят и никой не разравя до дъно
КОРЕНА НА ЗЛОТО Циганите се обиждат, когато ги наричаме така. Защото били роми, сякаш тази дума е магическа и веднага ще ги промени, ще ги облагороди и ще промени отношението ни към тях.
Не съм расист и имам добро отношение към всеки народ и етнос. От години имам нормални приятелски връзки с циганска фамилия - хора цивилизовани, почтени, трудови. От десетилетие свободната стая на апартамента ми, по една случайност, е наета от представители на този етнос и нашите взаимоотношения са почти безоблачни. Но тези цигани, с които общувам, изпитват срам и отвращение от болшинството свои съплеменници. Те не използват майчиния си език, служат си само с български и всякак се стараят да скрият своя произход. Тази категория никак не е малка и в нея влизат такива, които са с добро образование, с професии, интелектуалци, хора на изкуството. Те, обаче, се държат настрана от „другите”.
В ТОВА Е БЕДАТА „Другите”, уви, преобладават количествено и съставят качеството „цигания”. Първите не общуват с тях и за съжаление не се опитват да им повлияят, да ги поведат нагоре по социалната интегрираща стълба, да ги обуздаят в традиционната им безконтролна раждаемост, да ги подтикнат да добият поне необходимия задължителен образователен ценз, за да усвояват доходни квалификации извън категорията „общ работник”.
Отмина времето, когато „здравата ръка” на тоталитарната власт беше стегнала и принудила този етнос да води уседнал живот, като ги беше вкарала в заводите, ТКЗС и АПК, в мините, в строителството. Почти всички припечелваха с полезен честен труд и мнозина живееха добре, построиха си къщи. Рядко си позволяваха беззакония. Бавно, но осезаемо напредваше интегрирането им в цивилизованото общество. Младите мъже бяха обхванати в Трудовите войски, където придобиваха ценни строителни навици, дори се ограмотяваха.
Днес тези фактори отпаднаха.Останали без поминък, лишени от стабилен доход, циганите възприеха демокрацията като „слободия” и стаената в душите им стихия се отключи. Циганията избуя отново с всичките си негативи. Те станаха и политическо зло поради продажността си по време на избори.
ЕВРОПА СЕ ТРЕВОЖИ за статуса им у нас и ни притиска да ги коткаме, отпуска им пари за интегриране, но не се знае в чии джобове потъват тези средства, защото ефект няма. Друг е въпросът, че Европа подхвърля тези финансови трохи не от благородни чувства, а просто за да ги закрепи у нас - да не се разселват на Запад и да размътят уредбата на обетованите им държави.
Това племе не плаща вода, ток и пр., и почти не внася нищо в държавната хазна, защото болшинството му работи в сивия сектор. Обаче вечно дири права и привилегии. Не регистрира и браковете си, за да може „самотните майки” да получават социалните помощи. Разковничето на проблема до голяма степен се крие във вулгарната фраза „спасяването на давещите се е в техните ръце”. Затова призовавам циганския интелектуален елит и т.нар. им тартори да не да ги използват за личните си користни цели, а да им въздействат как да се измъкнат най-напред от духовната и душевна нищета, за да изплуват над материалната мизерия. Да се заемат сериозно с
КУЛТИВИРАНЕ НА МАНТАЛИТЕТА и друга ценностна система. Ако самите цигани не се проникнат от съзнанието, че трябва да се издигнат духовно и Господ не може да им помогне. Всеки човек желае да живее добре, в хубав дом с модерно обзавеждане, да кара кола, да ходи на курорти, но това трябва да се заслужи с честен и квалифициран труд. „Общият” работник не може да го постигне, той ще живурка едва-едва. Изкушавам се да приключа моите мисли с един, може би не съвсем уместен, пример. Аз принадлежа към арменското малцинство. Моите родители, подобно на хиляди арменски бежанци от турските кланета, са дошли в България преди около 90 г. с по едно вързопче. България ги приела безрезервно, дала им подслон. Но нищо повече. Нито ги е оземлила, нито ги е настанила на работа. Заживяли в пълна мизерия. Но веднага се хванали на работа. Отначало каквато и да е. Но после постепенно създали вътрешни взаимоспомагателни и благотворителни дружества, направили си черкви, училища на роден език, културни и спортни клубове. И не след дълго - само след 10 години в България вече нямаше мизерстващи арменци, може би с изключение на някои престарели или болни без близки. С една дума, цивилизационният дух и
ХРИСТИЯНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ, заложени в арменската нация, им помогна да стъпят на крака, без да чакат наготово.
Циганите живеят по българските земи от векове. Но за съжаление Българската православна църква не се сеща за тях и не прави нищо за приобщаването им към християнската религия, т.е. към друга, по-висша нравственост и духовно издигане. От това се възползват някои секти със съмнителни подбуди. Възползват се и мюсюлманите, които ги въвличат в исляма с явната цел – турцизиране. Но това е друга, много по-сериозна тема. У болшинството цигани липсва амбицията да прихванат от съзидателната същност и почтеността на българина. Именно в тази насока трябва да се работи сред тях, това трябва да правят техните по-издигнати събратя. Ефект ще има само тогава, когато самите цигани-роми осъзнаят нуждата от това. В противен случай просто не ми се разсъждава върху това накъде сме тръгнали с тях. Във всеки случай не към цивилизованата част от Европа.
*авторът води предаването "Изгнаници клети" по СКАТ ТВ
