На 1 октомври се навършиха 101 години от кончината на сърцатия революционер
Автор: Румен Стоянов
Тежката историческа участ на България и в частност ней съставната (по население, култура, език) Македония има сред безчетните си последици преизобилието с люде, извършили геройски подвизи в името на свободата. Уви, немалка част от имената им тънат в незаслужено забвение или недооцененост.
Сякаш чудим се кому по-напред да отдаваме почит или тъкмо напротив, чисто и просто нехаем за стореното от тия възхитителни радетели на българския устрем към самостоятелна държавност. Равнодушието и недолюбването ни разобличават неизбежимо: те са излагали в опасности, битки своя живот, дори в тях умирали, а нам, българята днешни, вчерашни, завчерашни, далеч, далеч от несгодите им, свиди ни се (чети мързи ни) да казваме по някоя топла, благодарствена дума за тия наши славни предходници.
Такъв е случаят с революционера, войводата и апостола Ефрем Чучков (21 ноември 1870 г. – 1 октомври 1923 г.), по време действал с Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров и дори оглавявал ВМРО, ала към делото му, самоотвержено и жертвоготовно, не сме оказали, включително досега, вече над сто години от смъртта му, нужното признание. В същото време, в Република Северна Македония неговата героична дейност за освобождение от османско робство и от по-сетнешната сръбска окупация търпи кощунствено изопачение.
През 2017 г. там излиза обемист изследователски труд, проследяващ стореното от Чучков. И него, храбро сражавалия се за съкровената му всебългарщина, изкарват го, че ратувал за скверната македонясваница. Книгата очевадно онагледява как дяволът чете Писанието.
И не става дума само за лично, авторско преинаквяване, а за цялостен – грабителски – подход към тогова българина: в Скопие девет филма са направени досежно Чучков и неговото взаимодействие със съратници, които филми биват въртяни телевизионно. И ради собствената ни мърлявщина излиза, че там хората знаят повече за него отколкото ние в България.
Нищо чудно: тамошняци, воглаве с държавата, усърдно и неотстъпно крадат нашето минало, защото иначе няма откъде да вземат нужните им поборници, с които да оправдават отцепничеството спрямо родината майка.
Озърнем ли се в София, не виждаме и помен от наши съответки, празнината ни разобличава спрямо тогова, чийто четник бил е Тодор Александров, а Иван Михайлов писар и после издигнали се ръководители благодарение препоръки, подкрепи на Ефрем Чучков.
Тоя срамен пропуск, че нямаме едно единствено обстоятелствено, широкообхватно проучване за живота и деянията му, повдига неудържимо въпроса: кога, кога най-сетне ще изтрием срама от челото? А за да съм напълно искрен: ще ли някога го направим? Щом не са ни достатъчни години 100, в добавък още толкова ще ли ни стигнат? Ако не, защо не? Кой, кое ни пречи? Какво печелим с тъй крещящото си мълчание? То необоримо обвинява: България е против България.
Народът наш насущний мъдро е отсъдил: имаш ли цел, път ще намериш. Та, с ръка на сърцето: имаме ли цел относно Чучков? Ако да, къде я? Каква е? Ако не, защо не? По/д каква причина не сме обнародвали Чучковата кореспонденция, съхранявана, по-точно българобезполезно прашасваща во София повече от век? Туй пренебрежение мигар не ни сочи укоризнено с пръст? И малка гнусота ли е, че допуснахме до писмата изследвач от Повардарието, съвсем хич даже не се ли досетихме, за чий те са му, че ще ги впрегне в лукава, користна служба на македонясванщината, сиреч против истината, против България?
Нима спрямо Ефрем подхождаме тъй предателски, както и спрямо Гоце, чиито кости подарихме на българомразещи злохулници? В едно село на мома щом излезе приказка, че она е дашна, ергенаши изреждат ѝ се, а после никой я не ще за съпруга. Е те го нá как постъпихме с Делчев и Чучков. Или за пореден път угодливо, низкопоклонски склапяме очета?
Президент, министър-председател, министерства, парламентарни комисии, протоколни началници на тържествените проверки-заря, издателства, на които по пилат-понтийски удобно е възложено съставянето на днешните български учебници, дружно мълчат и не отговарят на отдавна изпратеното до тях Възвание на нашите военни историци за отдаване на дължимата общобългарска почит към този апостол и мъченик на революционните борби на македонските българи, не им пука на дудука за някакъв си герой от войните за национално обединение Ефрем Чучков.
Криво да седим, право да говорим, истината, непреинакованата, повелява да издигнем паметник на Чучков редом до неговите съратници Делчев, Груев и Александров в Борисовата градина. Той би представлявал скромен постамент и бронзова глава, струващи прескромна сума.
За срам и позор на целокупното ни отечество, тя се свиди на държавните ни институции, затова повтарям: България застава против България, в пълна противоположност спрямо РСМ, букви начални, които в съответствие с отдавнашната действителност трябва да произнасяме „Република Сръбска Македония”!
Бележка на редакцията: Текстът на видния български писател, преводач и изследовател Румен Стоянов е по повод отдавна изпратеното до държавните институции и неполучило отговор „Възвание на Българската национална комисия по военна история за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков”.
Присъединяваме се към надеждата на автора това да насърчи българските държавни институции най-после да отговорят на Възванието на Българската национална комисия по военна история от 2023 г., към което през настоящата година се присъединиха и Институтът за исторически изследвания при БАН, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, Фондация „Българска памет”, Фондация „Тангра ТанНакРа” и ВМРО – Българско национално движение, а своята индивидуална подкрепа към Възванието изразиха и десетки български общественици, историци и журналисти.
1.
Създаването на "македонски език" предимно от сърби (Блаже Коневски беше наполовина сърбин а той имаше няколко помощници власи) всъщност е голям автогол за сърбите.
Чрез този ход торлашките говори в източна Сърбия (преходни към български език; според бг. езиковеди те са български говори) са станали говори на "македонски език", понеже те най-наподобяват него от български или сръбски литературни/стандартни езици.
Например: "сакам" е торлашка дума, а и "македонска". Българската "искам" е по-различна. Сърбите даже нямат дума с подобен звук (доколкото ми е известно). "Желим" не звучи никак подобно на "сакам"/"искам".
Липсата на съгласна "х" също е торлашка черта, а и македонска.
Бг. хляб, сб. хлеб, мк. леб.
Сърбизмите, заимствали от македонците след 1912 г. ("сообраќај", от сб. "саобраћај", бг.: "улично движение", движение по пътищата") присъстват и в торлашките говори, обаче липсват от бг. литературен език, а и (много важно!!!) от българските говори в Благоевградско (Пиринска Македония), като тези са окачествени за "говори на македонски език" от македонските "езиковеди".
Така че пиротски говор (например) не е говор нито на бг., нито на сръбски, а е македонски говор.
2.
<<Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).>>
(от книга "Единството на българския език в миналото и днес", 1978)
Сърбите които днес опровергават големи сръбски патриоти и герои като Вук Караджич всъщност косвено ги обвиняват в предателство към Сърбия и про-българизъм. За тях Караджич и други видни сърби са про-български боклук!!!
Кой е по-авторитетен:
Вук Караджч или Блазхе Коневски (Благой Конев)?
3.
Румънска завист:
Cu ce salarii intră Bulgaria în zona euro / În România se câştigă în medie cu 145 de euro mai mult pe lună
Превод: С какави заплати България влиза в Еврозоната. В Румъния заплатите са средно с 145 евро на месец по-високи
Bulgaria va intra în zona euro cu cel mai mic salariu mediu. Cum stă România, prin comparație
https://www.dcnews.ro/bulgaria-va-intra-in-zona-euro-cu-cel-mai-mic-salariu-mediu-cum-sta-romania-prin-comparatie_973427.html
Cu ce salarii intră bulgarii în zona euro
https://www.cotidianul.ro/cu-ce-salarii-intra-bulgarii-in-zona-euro/
От статиите става дума за най-новата цел на бг. правителство за присъединяването на Бг. към Еврозоната през 2025 г.
Тоест Бг. още не е влизала в Еврозоната пред Румъния, а румънските журналисти (и политици) вече изпитват голяма завист.
1
Реалист 2
02.10.2024 12:01:06
0
0
Ефрем Чучков е велик български революционер от Македония. Покорната Евросъюзна територия България обаче има навика да забравя за героите си, особено ако са от Македония. Ще има да чакаме, Брюксел - най-големият враг на всичко национално, да се сети за Ефрем Чучков... А иначе евросъюзни грантаджийски министерства си имаме бол... Но за тях е най-важно Македония да бъде вкарана в Европейския съюз, а ние да забравим за българската история на Македония, за да има евроспокойствие и евронатовско щастие.