Една година след поемането на примеирския жезъл, Бойко Борисов ще остане в историята като най-талантливия шмекер сред политиците на прехода. Само обладаващите таланта на Остап Бендер могат да мамят публиката, че на окрадените да им е хубаво. Сутрин Борисов залива аудиторията с плоски умиления за генералската си кариера. С която се разделил на ползу роду. Тъй налагали висшите интереси на държавата.
На обед премененият в спортен екип министър-председател рита мачле с подбрани авери в Банкя. На които вече е харизал градежите на Околовръстния и Спортната зала. След което задължително нищи енергийни проекти пред
обгрижващи го репортерки, попиващи с възхита потната Му снага. Вечер изнуреният премиер стои самотен в боянска резиденция, пие немска бира, гледа еврофутбол и играе шах с охраната. Кучешки живот, би проплакал поетът, своевременно възпял в рими Човека от народа.
Едногодишното управление на Борисов е класика в кича, копираща шеметната кариера на близкия до Камората Силвио Берлускони – днес премиер на Ботуша. Но да не пропуснем другото италианско копие в родния политически будоар – Волен Сидеров. Верният до смърт партньор на ГЕРБ сам се сравни с италианския неофашист Джанфранко Фини – коалиционният пудел на Берлускони, без когото Силвио е загубен. Месец след бракосъчетанието си с гербаджиите, преливащият от възхита Сидеров коленичи пред Джанфранко в римския му офис и изрече любовно признание: „В България ме наричат българския Фини“!
Така тандемът „Берлускони-Фини” осинови българския си аналог „Борисов-Сидеров”. И се роди крепка дружба между сицилиански мафиот и софийски сикаджия и римски неофашист и ямболски черноризец.
По презумпция лошото копие на оригинала е фарс. Затова и поредната визита на премиера и атакиста във вечния град бе чиста проба фарс. Изигран от двама бездарни актьори, римският фарс се изроди в гротеска.
След като през пролетта двамата обгрижиха в Рим българската любовница на Берлускони, месец по-късно в София кацна човекът на Камората. За да открие скулптурно недоносче на площад „Гарибалди” и даде рамо на българското си копие. На 19 юли Борисов потегли за Виена, но пътьом навести Вечния град, отново с Волен Сидеров. Правителствената делегация отиде в Рим, за да постави възпоменателни плочи в базиликата „Санта Мария Маджоре” и църквата „Сен Винченцо и Анастазио”. В първия храм премиерът влезе в ролята на лингвист и свали старата плоча, загрозена от правописни грешки. С помощта на културния министър Вежди Рашидов, Борисов закова нова мраморна плоча. Но постави и втора плоча в другата църква, на която бе изписано ... Неговото име. Редом до името на папа Йоан-Павел Втори и под финалния надпис на плочата „От признателния български народ”. Което е грозно нарушение на установения от памтивека протокол, налагащ паметните плочи да се поставят от името на институциите, а не с подписа на временния им титуляр.
Нарцисизмът и суетата на герберския премиер са пословични. Но да изпишеш със златни букви името си във Вечния град е комичен акт, достоен за интелектуално състрадание.
Не така обаче мисли Сидеров. Ето какво четем в партийната многотиражка за величайшата визита. Под гордото заглавие „Сидеров и Борисов поставиха нови знаци на българската духовност в Рим”, атакисткият репортер пише: „Волен Сидеров и министър-председателят Бойко Борисов възродиха българския дух в Рим, като откриха две нови паметни плочи във Вечния град... ”Чест прави на това правителство, че отстрани грешка на Тодор Живков, след като вече почти се пребори с подводните мини, оставени от Сергей Станишев. Плочата с пропусната буква стои в храма 40 години и е важно, че сега този гаф е махнат. За мен е чест да бъда част от делегацията, която възстанови този знак на духовност", заяви лидерът на АТАКА...”
Защо ли правителственият протокол и кръжащите около премиера-слънце репортери не забелязаха асистенцията на Сидеров при поставянето на паметните плочи в римските базилики? Тъжно е да гледаш такова падение – прераждането на кълнящия се пред Апостола националист в боготворящ премиера атакист.
След римския фарс правителственият самолет отлетя за Австрия, където обаче се говореше само за пари. За много пари. В българското посолство във Виена бе подписано акционерно споразумение между Националната електрическа компания и австрийското дружество EVN за изграждане и експлоатация на хидроенергийния комплекс „Горна Арда”.
Това е същото ЕРП, което Борисов заплаши с одържавяване заради терора над българските потребители. На новинарския въпрос към EVN „Защо не се отказахте, след като българският министър-председател открито атакува дружеството ви в България и откри нередности”, генералният директор на компанията Бурхард Хофер лицемерно заяви: „Аз не бих нарекъл това атака. Ние от EVN искаме да докажем, че сме добър инвеститор в България, както с нашето разпределително дружество, така и с изграждането на тази водна централа”.
Още по-лицемерно премиерът се обърна към смирените австрийци и предупреди да не се взимат комисионни по договорите за консултанти. Тук Борисовото лицемерие мина границата на приличието. Защото до него стоеше главният комисионер по сделката – енергийният министър Трайчо Трайков. Същият Трайков, който преди година бе прокурист на EVN. Това не се ли наричаше конфликт на интереси? Или казано по-просто – Корупция!
Бутафорният виенски спектакъл се разиграваше пред безмълвния Сидеров, здраво затворил някога широко отворената си уста. А как клеймеше в СКАТ алчните австрийци от EVN и как искаше национализацията на ЕРП-та!
Но това е вече история. Днес Сидеров е модерен политик, с нова коалиционна култура. Няколко часа след виенския валс, атакистът се появи в някога ненавиждания „24 часа”. Ала това също е досадна история, към която е неприлично да се връщаме.
В интервю за вацовския вестник поклонникът на Берлускони и Джанфранко Фини поиска италианска коалиция с ГЕРБ и Сините. Ето така изглежда поредното идеологическо салтомортале на кълнящия се пред паметника на Апостола:
„- Как си го представяте? Коалиция на ГЕРБ, “Атака” и Сините срещу БСП и компания?
- Като модел от типа на италианския. Уедряване на политическото пространство, явяване на избори в политически блокове с общи програми. За да знаят хората предварително за какво гласуват. А не сегашното тото - гласуваш и после не знаеш партията в каква коалиция ще влезе...”
Господи, това ли ще е управляващата коалиция и след три години! Борисов ли ще е нашенският Берлускони? Сидеров ли ще е побългареният Джанфранко Фини!
Господ да ни е на помощ, ако повторим старите грешки!
