Някои хора просто умеят да живеят от комисионни. Застават между продавача и купувача и си уреждат доволното харчене за година напред. Рекламният бос Красимир Гергов е един от тях. Той обаче не е от класическите комисионери, обучавали се дълги години на занаята. Неговата специализация е минала в ДС и УБО, та редовните му хвалби, че “рекламата е призвание, което ми е в кръвта”, може да си ги разказва на баба си.
Уменията му са свързани основно с обгрижване на актуалните правителство и президент и от изгодното експлоатиране на тези контакти в своя полза. Затова никак не е чудно, че той е предпочитаният консултант у нас, който се появява като посредник при почти всички крупни медийни сделки. А от друга страна е вечният печеливш при държавни и общински конкурси за реклама.
Последният – за рекламиране на България по света, Гергов получи като подарък от правителството в началото на септември. Но да се върнем на другата му страст – медиите.
Всеки път, щом на тезгяха се появи някоя телевизия или някое радио, Гергов е вече подреден там в очакване на купувача. И на тлъстата пачка, която ще прибере за помощта при сделката.
В България, макар уж медиите да са отделени от държавата, голяма търговска операция в бранша няма как да мине, без да е получила одобрение свише. При връзките на Гергов с всеки пореден премиер никак не е трудно да се сдобие с подобна санкция.
Обикновено той така поставя нещата пред контрагента за нуждата от политическо лоби в страната с балкански нрави, че се сраства с продаваната стока и върви в комплект с нея. А после остава консултант на медията дълги години след търговската операция.
По този начин се явява нещо като гарант на властта пред новия собственик и обратно. Прави го с такова умение, че дори спецовете в бранша си мислят, че самият Гергов е всъщност истинският притежател на медията, чиято продажба е консултирал.
В бТВ най-добре знаят как бившият щатен служител на Държавна сигурност ги постига тези работи – това критично предаване на Маргарита Михнева пада, онзи Иво Инджев, дето задава неудобни въпроси на Първанов, го изритваме, в новините спестяваме това-онова, а за по-сигурно направо агенцията му “Крес” взима един пакет от 10% от собствеността и всички са доволни. Хем властта има спокойствие и никой не я закача, а даже напротив – телевизионната програма е един нескончаем 24-часов рекламен блок на управляващите, хем портфейлът на Краси Гергов е постоянно издут. Той е продавал бТВ, а чрез нея и мурафетите си два пъти. И все, заедно със себе си.
Скоро номерата му предстои да научат и работещите в изданията на Пресгрупа “168 часа” и “Труд”. Вече не е просто слух. Два източника - служител в “Крес” и друг от рекламната му фирма “Пиеро” довериха пред “Десант”, че Гергов умирал от нетърпение и буквално се облизвал в очакване на часа на истината – денят, когато ще се разпише сделката за продажбата на двата най-големи всекидневника и съпътстващите ги газети и списания.
Още през пролетта в “Труд” изтече информацията, че ВАЦ смята да се отърве от тях. По традиция репортерите на Тошо Тошев също си мислеха, че именно Гергов ще ги купува. Това доведе до небивала еуфория в колектива, където финансовата криза, макар и в по-малка степен от останалите вестници, също оказа известно влияние. Т
е знаят, че там, където Гергов е консултант, заплатите и хонорарите са големи. Е, и цензурата също. В разгара на кризата, например, в бТВ два пъти правиха увеличения на надниците, макар и диференцирани за различните служители.
Миналата седмица обаче вече се разбра официално, че преговорите са в напреднала фаза. Името на купувача засега се пази в тайна, но се знае, че това със сигурност не е Нова медийна група холдинг на мама Ирена и мамин Делян Пеевски. Те проявявали интерес, но са много под нивото на Гергов. Самото му участие в подобна сделка значи, че купувачът е от чужбина и че досега не е оперирал в България. Иначе няма как да бъде омаян от бившия служител на ДС да си закупи вестници в комплект със самия него.
Редактор в “Труд” разкри, че когато шушукането по коридорите за Гергов придобило вече нетърпими мащаби, Тошев се принудил да загърби злободневните дописки по време на една от вечерните оперативки през юли и се опитал да опровергава мълвата. “24 часа” пък се отчете с един материал, в който изпълнителният директор на ВАЦ Бодо Хомбах хем твърди, че се оттеглят от Източна Европа и ще продават всичко там, хем уточнява, че не бил сигурен какво ще правят в България.
От друга страна макар самият Тошев да е пределно наясно какво се случва във ВАЦ, за главният редактор на “Труд” самата мисъл, че Гергов ще се сраства с тях, звучи ужасяващо. Той даде трибуна на Кеворк Кеворкян – най-големият враг на рекламния бос, и в момента, в който сложи ръка на вестника му, ще измете Тошев най-безпардонно. Защото Гергов е много злопаметен.
Предстоящата промяна във ВАЦ е само предвестник за голямото разместване на вестникарския пазар, което е крайно време да се случи. То трябваше да се състои още миналата година, когато кризата източи всички банкови сметки на газетите, а фирмите свиха рекламните си бюджети и спряха да рекламират в тях, което е едно от основните пера за финансиране на издателския процес.
Но собствениците им отложиха изкуствено събитията. Така “Новинар”, “Дума”, “Дневник”, “Сега” и “Земя” излизат и до момента на магия. С цената на жестоки съкращения на хора и заплати.
В началото на тази седмица главната редакторка на вестник “Класа” Неда Попова призна, че изданието й спира да излиза на хартия от първи октомври. Много хора приеха тази информация с учудване, доколкото “Класа” изчезна от 95% от будките в страната преди доста време и всички мислеха, че вестникът чисто и просто се е споминал. Та бе изненадващо да научат, че още се печатал. Те не знаеха, че и в момента “Класа” е с бутиковия тираж от 2000 бройки. Които отиват основно за административните абонаменти на държавните ведомства, за другите медии в страната и за столицата. Т
акива тиражи впрочем имат единствено вестниците в дълбоката провинция. По ирония на съдбата, изявлението на Попова се появи първо в “Дневник”, чието спиране на хартия също е предстоящо в близките месеци, макар окончателната дата за това все още да не е определена.
Засега неясно остава бъдещето и на “Новинар”, след като хонорарите там бяха спрени, а заплатите намалени почти двойно. Но най-големият удар върху вестника бе решението на основното му лице – Любен Дилов-син да стане главен редактор на списание “Л`юропео”.
В “Дума” заплатите са от порядъка на 300-400 лева и репортерите там заработват със странични занимания, за да оцеляват. Същото правят и служителите на “Сега”, кдето хонорари няма от повече от година, а месечните надници бяха намалени с 30%. Мярката бе обявена през юни 2009 от главната им редакторка Теодора Пеева като временна, но в България най-постоянни са временните неща..
“Земя” съкрати 70% от хората си и се опитва да оживее като стане официоз на Бойко Борисов. Това обаче е кауза-пердута, защото у нас от край време има само един официоз – “Стандарт”. Независимо дали собственикът му се казва Красимир Стойчев и “Трон”, Михаил Чорни, или довереникът му Тодор Батков, вестникът е подлога на всяко правителство. Хвалбите му са кравешки. Те се насочват в зародиш към бъдещия премиер два месеца преди избирането му. И съответно месец преди очаквано да сдаде властта, се дава старт на ругателства срещу него по страниците.
Всички премиери – от Жан Виденов, през Костов, та до Бойко са били свидетели на този процес, но всички те са нямали нищо против това именно “Стандарт” да им е малоумният официоз. Така газетата оцелява години наред и се очаква в близко бъдеще да остане единствен, заедно с вацовете, хартиен всекидневник. А като се знае, че Гергов ще командва парада в “24 часа” и “Труд”, е ясно, че у нас свободата на печата (или поне на всекидневния) си отива.
