За мишлетата и ченгетата
Навремето имаше стара глуповата песничка, как „девет милиона мишлета се изкарват взаимно ченгета“. Рефренчето намекваше за бившите структури на страховитата Държавна сигурност, но би прозвучало актуално и днес. Нищо, че мишлетата се стопиха до под 7 милиона и продължават да чезнат, а ченгетата съвсем официално завземат ключови позиции във всяка сфера на социалния ни живот. Без да се налага да се топят.
Борисов възражда Светата инквизиция и Народния съд
Когато след диктатурата на пролетариата идва диктатурата на простака, нещата са неспасяеми. Най-ужасното е, че вече 20 години сме свидетели на друг тъжен феномен - всяко ново правителство е по-лошо от предишното. Всеки следващ премиер засенчва с простотиите си предишния. Кабинетът на Бойко Борисов също не направи изключение от порочното правило и днес се наслаждаваме на ужасната комбинация от простотия и полицейщина. Тъй като първият порок е неизтребим още от древността, нека се съсредоточим върху полицейщината.
Идеята на Бойко Борисов и Цветан Цветанов за създаване на специални съдилища за
Частна собственост
Нахлухме на плажа на „Златна рибка” весела тайфа, а там ни чакаха още приятели, така че се очертаваше да бъде много забавно прекарване. Кой да ти гледа обстановката, всички бяха откачили от жега и се бухнаха в морето веднага, след като хвърлиха дрехите на пясъка.
И веднага го видяха... Подиум, всъщност квадрат три на три метра, със стени от бял покров, имитиращ балдахин, без таван. На фронталната му част, която гледа към плажа, някой беше провесил табела и с маймунски разкривени букви беше написал „Частна собственост! Не се качвай!”
За мечките и хората (нищо общо със Стайнбек)
Изобщо не мога да повярвам, че в България имало толкова милозливи хора, съпричастни към тежката съдба на баба-меците, ядящи баби-човеци, кученцата, глозгащи деца по улиците и изобщо животинките, населяващи таз земя, като една човешка длан, заедно с людете й.
На тази мисъл ме доведоха стотиците публикации в интернет форумите и новините по радио и телевизии, които затекоха като пълноводна река, след като мечка за трети път нападна и разкъса човек, за периода от октомври миналата година до 14 юли, миналата седмица. Общото между ловеца от габровското село Валевци, изяденият
Къде сме ние, българите?
Във вторник, 21 юли, за първи път в историята си Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите, в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е:
Министър убива българската култура с реформи
Когато в една своя статия споделих, че ГЕРБ е партия на парвенютата, дори не очаквах колко проницателен ще се окажа, защото какво друго, ако не чиста проба парвенющина, е поредната налудничава „реформа” на Вежди Рашидов, която зад благовидната маска на загриженост за финансите на данъкоплатците, директно ликвидира националанта ни опера и музикална култура. Всъщност довечрашният „мултак”, се оказа чиста проба „калтак”.
След шумотевицата около награждаването на Йълдъз Ибрахимова и т.нар. „Влак на дружбата”, който си беше една нахална провокация
Ще почивам, няма да почивам
След поредица от спорове, дебати, заплахи, обещания с последвало отмятане от тях, изясняване на конституционни казуси и прочее тумба лумби, наситили общественото пространство през иначе отпускарските летни месеци, най-накрая доживяхме окончателното решение по въпроса с невзетите отпуски. В горещия четвъртък след разгорещени препирни в парламента депутатите с голямо мнозинство отхвърлиха президентското вето върху промените в Кодекса на труда.
За пореден път лъсна непоследователността на герберите, която отново намери широко поле за изява. Първо,
Римският фарс и виенският валс на Борисов и Сидеров
Една година след поемането на примеирския жезъл, Бойко Борисов ще остане в историята като най-талантливия шмекер сред политиците на прехода. Само обладаващите таланта на Остап Бендер могат да мамят публиката, че на окрадените да им е хубаво. Сутрин Борисов залива аудиторията с плоски умиления за генералската си кариера. С която се разделил на ползу роду. Тъй налагали висшите интереси на държавата.
На обед премененият в спортен екип министър-председател рита мачле с подбрани авери в Банкя. На които вече е харизал градежите на Околовръстния и Спортната зала. След което задължително нищи енергийни проекти пред
Правосъдие в мрака
Имаше такъв филм, Майкъл Нури беше съдия, отчаян от пълната липса на правосъдие и абсурдните присъди, които му се налагаше да чете. С падането на нощта хвърляше тогата, обличаше кожени дрехи и на черен мотоциклет обикаляше мрачните улици, за да раздава възмездие на изродите, промъкнали се с подигравка през съдебната система. И това, представете си, в онази Америка, която постоянно цитираме настървено и където съдят кино- и музикални звезди до 101 и обратно.
Аз не съм етнограф, нито социолог,
Размишления в стил „АнтиБъкстон“
Преди няколко дни получих в електронната си поща едно странно писмо, което не беше толкова лично, колкото засягащо изконни въпроси на българската идентичност и битие. Затова и реших да го представя на читателите на в-к „Десант”. Писмото беше написано от г-н Кристофър Бъкстон, мой бивш преподавател в Английската гимназия в Бургас, женен за българка, който издаде двата романа „Далече от Дунав” и „Прудънс и Червения барон”: първият - исторически, а вторият - антикомунистически.
Онова, което е канавата на това писмо, е твърдението на
