Духовната биография на Николай Хайтов

Автор: Ивайло Христов

“Николай Хайтов. Духовна биография” е цялостно изследване на творчеството на големия български писател, превърнал се в един от стожерите на националния дух. През целия си живот той запази достойно и честно поведение в обременения от лъжи и предателства съвременен свят. Следвайки хронологично-тематичния принцип, книгата ни отвежда сред света на “Шумки от габър” и “Диви разкази”; подробно запознава читателя със спекулациите около родопските българи мохамедани и гроба на Апостола на свободата Васил Левски. Специално място е отделено на публицистиката на Николай Хайтов, разкриваща драмата на българското отродяване през 90-те години на ХХ век.
Към Николай Хайтов и преди, и след смъртта му не престанаха да валят обвинения, кое от кое по-абсурдни, преследващи една цел: колкото се може по-бързо да се забрави името му. В този смисъл духовната биография на Николай Хайтов е отпор на националната амнезия – един от най-щедро финансираните процеси в България през изминалото десетилетие. Водеща идея в изследването ми бе максимата: “Търси истината и истината ще те освободи”.



Срещата ми с личността и творчеството на Николай Хайтов се превърна в мое трайно изследователско и човешко пристрастие. Запознах се с него случайно и веднага ме порази неговата естественост, отсъствието на каквато и да било предвзетост и грандомания. Никога не съм бил близък на Николай Хайтов, общувах пряко с него през последните шест месеца от живота му и едва след време разбрах, че срещата ми с този човек, бе подарък от съдбата.  Насочих се към него не от желанието да “правя литературознание” под сянката на едно голямо дело, независимо, че обикновено сполучливите изследвания се раждат от съприкосновението с известни писатели, а за да си отговоря на два измъчващи ме в последните години въпроса: защо така бързо, светкавично дори, рухнаха ценности, отстоявани столетия наред, оголвайки неподозирани страсти в националния ни характер, и каква ще бъде съдбата на нашия народ в наченатия ХХI век.
В съвременната българска литература има творци, надарени с не по-малко забележителен ум и талант от Николай Хайтов, но няма автор с толкова ясно и силно изразено национално съзнание, автор, който така затрогващо и страстно да обича своята родина и да отстоява националните ни идеали. Николай Хайтов е сред малцината български писатели, които са с “мисия” в културата. Творец, който от първата до последната си книга отстоява своите убеждения, последователен и в успехите, и в грешките си! След Иван Вазов Николай Хайтов е най-българският писател. Той пишеше само за България и българите, никога не се изкуши да излъже в литературата и да тръгне по пътя на съглашателите. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината.
Животът му е въплъщение на мисълта на Хемингуей, че човек може да бъде унищожен, но не може да бъде победен. Той е типично българско явление. Писател, който идва от социалните низини, пробива в литературните среди и се превръща в автор от национална значимост. За кратко време той извървява пътя от неизвестността до славата, от “тръните до звездите”, както казват древните. Това не може да бъде обяснено. Само оня, който физически преживее този път, физически го усети и почувства, може да разбере цената на подобен успех. Николай Хайтов е автор с биография. В едно интервю той признава: “На мене в живота ми сладни само онова, което съм извоювал в борба. Аз идвам от гората, където са ме кастрили с брадва.” Личности като Николай Хайтов са многостранни и е трудно да бъдат определени с една дума и по един начин. При всички положения обаче фигури като неговата няма да се появят скоро в националната ни култура. Не че няма да имаме по-талантливи и по-надарени писатели. Напротив, ще има и това е и нормално, и естествено. Но чисто и просто бъдещето е на хора по-скептични, по-резервирани, по-компромисни дори. В този смисъл с Николай Хайтов завършва един етап от духовния ни живот.
Радетел на българската кауза, патриот и родолюбец, авторът на “Диви разкази” никога не е принадлежал към онзи слой от българската интелигенция, която гледаше безучастно, с предателско пренебрежение на физическия и духовния геноцид, на който е подложен нашият народ. Николай Хайтов е от малцината щастливци, които изживяха живота си гордо и истиски, с презрение към опакованите, изисканите, излъсканите, измитите и скучни сноби и с очи, отворени към доброто.
Изградена върху постиженията на съвременното литературознание, книгата “Николай Хайтов. Духовна биография” няма нищо общо със скучните и снобски почерци, целещи единствено да задоволят егото на своя автор. Напротив – в нея от първата до последната страница присъства мисълта за литературата като израз на историческата съдба и въплъщение на националната идентичност: кауза, на която остана верен до края на живота си.


 Ивайло Христов  е роден на 25 април 1970 г. в Горна Оряховица. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Доцент в Института за литература към БАН и хонорован преподавател по “Народопсихология” към Софийския университет и УНСС. От 2004 до 2008 г. е редактор във в. „Словото днес”, орган на Съюза на българските писатели. Автор е на множество статии и студии и осем книги, четири от които за Николай Хайтов: „Николай Хайтов. Апостол на духа” (2004, 2005, 2006), „Последната битка на Николай Хайтов” (2006, 2007), „Гласове за Николай Хайтов” (2008), „Николай Хайтов. Духовна биография” (2009). Последната творба ще бъде официално представена през септември в Бургас. Тя стана факт с любезното съдействие на Национална телевизия СКАТ.


В категории: Образование