Тези чувства са обусловени и исторически, и психологически. Вижте защо се пораждат
Автор: Капитан I ранг о.р. проф. д.п.н. инж. Илия Пеев
Имаме чувството, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят. Това са напълно реални чувства и причините за тях са две: историческа и психологическа.
Първата причина да не ни достига времето и да живеем в ускорен свят е свързана с Концепцията за непрекъснатото ускоряване на историческия процес, ускоряване на историческото време - акселерация на историческото време. Автор на тази концепция е руският учен Борис Федорович Поршнев.
Съгласно неговата Концепцията, всяка нова историческа епоха е неизменно по-кратка от предшестващата я, а плътността на историческите събития непрекъснато нараства.
В дългите епохи, на които се дели световната история, акселерацията винаги се изразява нагледно. Каменният век е по-дълъг от века на метала, който на свой ред е по-дълъг от века на машините.
Древната история е по-дълга от средновековната история, средновековната история е по-дълга от новата история, новата история е по-дълга от най-новата история.
Ние забелязваме, че реката на историята ускорява своя бяг, даже изучавайки отделни нейни струи. Едни или други процеси пресъхват, свършват своя цикъл в шеметното ускорение, но в същото време други набират вече сила и скорост. Това за обикновения човек означава, че процеси, които преди са се случвали десетки години, в момента се случват за един ден. От тук идва и нашето усещане, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят.
Това променя из основи нашето поведение. Един парадоксален пример: В миналото изпращаме писмо по пощата, то пътува до получателя, той ни изпраща своя отговор, като минават дни и седмици, докато ние получим неговото писмо. Очакванията и на двете страни – подател и получател, са съвсем спокойни.
Сега нашето поведение е коренно различно: По интернет ние изпращаме своя е-mail и нетърпеливо, недочакали отговора, започваме да звъним – защо не ми отговаряш, защо не ме лайкваш?!
Да, трябва да свикваме: Реката на историята ускорява своя бяг. Ускорява се историческият процес, ускорява се историческото време, акселерацията на историческото време е факт и плътността на историческите събития непрекъснато нараства. Динамиката на нашия живот нараства, от тук и нашето усещане, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят.
Дотук с историческата причина. Психологическата причина да не ни достига времето и да живеем в ускорен свят е свързана с психологичното време, респективно с Концепцията за психологичното време по Зигмунд Фройд. Той развива голямата идея, че несъзнаваното е истинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото поведение.
Психологическото време е субективно възприятие на времето от човека, което може да се различава от обективното, физическото време. То зависи от множество фактори – възраст, емоционално състояние, внимание, памет, контекста, в който се намира човек.
Съгласно Концепцията за психологическото време на Зигмунд Фройд, психиката функционира като мнослойна и многовекторна система, в която миналото, настоящето и бъдещето са взаимно свързани.
Някои основни характеристики на Психологическото време са:
Субективното възприятие на времето, което може да тече бавно или да лети, в зависимост от това, с какво е зает човек. Например в състояние на скука или мързел, минутите ни се струват часове, а в моменти на увлеченост или радост, времето лети незабелязано. Алберт Айнщайн казва: „Ако седите с красиво момиче, часовете минават като секунди."
Възрастови особености: С възрастта времето субективно се ускорява. На децата годината се струва дълга, за възрастния човек годината минава като кратък отрязък от време.
Емоционално състояние: Положителните емоции (радост, увлеченост) ускоряват възприятието на времето. Отрицателните емоции (страх, тревожност, заболяване) забавят субективното време. При депресия сякаш времето е спряло и тече безкрайно бавно.
Време и памет: Когато човек е съсредоточен върху нещо, струва му се, че времето лети бързо. Ако вниманието е разсеяно и човек не е концентриран, времето тече по-бавно.
Културни и социални фактори: В западните култури времето се разглежда като линейно и ограничено, което създава усещането за недостиг на време. В източните култури време е по-протяжно и циклично, от което произтича усещането за по-спокойни темпове на времето.
Освен това, когато е студено, времето субективно тече по-бавно, а лятото преминава бързо.
Това са само малка част от факторите, които ни показват защо имаме чувството, че времето не ни достига и живеем в ускорен свят.
Вместо да изпадаме безпомощно и комедийно-панически пред Времето с позицията „Спрете света, искам да сляза!”, нека да се обърнем с оптимизъм, вяра и надежда към нагледния урок, който ни е завещал Апостолът на свободата Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“.
