Къде си, вярна ти любов народна...

Автор: Мари Мишонова

Сливен. Първите дни на есента. Обичаен шум от потеглилите за работа граждани, хора, седнали по кафенетата, за да се досъбудят с първото кафе, моторни резачки, които премахват пречещите на строежите дървета, чукане и тракане по издигащите се на мястото им бизнес сгради...

Нищо ново и необичайно. Слънцето надниква иззад монолитната снага на местния универмаг и гали металното теме на даскал Добри Чинтулов, който спокойно почива, забил нос в зелената трева на все още неразкопаната градинка в центъра на любимия Сливен.

Паметникът на великия поет и възрожденец – символ на града сякаш прави дълбок поклон пред гения на бизнеса и на управляващите, а до него достигат мощните звуци на собствената му песен „Стани, стани, юнак балкански!” (мелодията на градския часовник).

Мъдрите общинари бяха решили, че на мястото, където се издига бюстът на бай Добри Чинтула, трябва да се построи многофункционална сграда. За това паметникът беше изтръгнат и пльоснат по очи край църквата. Там даскалът ще лежи и ще чака да му намерят място, където няма толкоз да пречи на своите наследници. Може пък в съседен Ямбол да го прехвърлят, където и  приживе е бягал човекът.

Тази лятно-есенна  импресия подейства различно на сливналии, завърнали се след августовските отпуски. Някой подминаха с безразличие, отнесени в собствените си мисли и грижи, въртящи се главно около проблема, как със средната си заплата от 350 лева ще покрият разходите на семействата си. Други открито роптаеха и попържаха избрания от тях за втори мандат световноизвестен кмет-футболист. Трети пишеха солени коментари в сайтовете на местните медии и яростно се заканваха на управляващите.

Хората заплашваха, че ще емигрират и никога няма да се върнат в града, който от будния и възрожденски Сливен се превърна в инкубатор за сутеньори, в доставчик на проститутки за Западна Европа.

Псуваха кмета, чийто най-нов подвиг бе да опоска до корен тополите край Куруча и да остави голо бърдо. Пустостваха го за топлото му приятелство с национално известните бизнесмени Пламен и Йоско. Проклинаха общинските съветници, които нямат наяждане и продадоха, каквото можаха.

Всъщност преместването на паметника и разораването на градинката беше оповестено още миналата година. Местните парламентаристи дадоха разрешение за строеж върху двата терена на изключително атрактивно място, точно в центъра на града. Парадоксалното в случая беше, че в същия ден Общинският съвет наложи мораториум върху строежите на зелените площи.

Лечков, който често бърка мораториум с меморандум заяви, че съдбата на градинката била решена по времето на предишния кмет. По думите на бившата зам.кметица по строителството Зорница Александрова обаче, устройственият план бил утвърден по времето на първия Лечков мандат.

Парцелите, на които ще се строи сега МОЛ са с  площ 1 382 кв. м. с начална тръжна цена  1 321 000 лв.
Според общински съветници апетит за строежа бил заявен от известния в Сливен каракачански  клан Батакови. Главата на клана - Димитър Батаков е общински съветник от ГЕРБ.

Застрояването на зелени площи току в центъра на града не е прецедент. Наскоро бе завършена  офис-сграда, която извисява снага точно зад паметника на друга емблема на града - Хаджи Димитър.

Апетитният терен е собственост на бившата депутатка от НДСВ Кръстанка Шаклиян и  собственикът на “Керамик” Венцислав Върбанов, екс.-министър на земеделието по времето на Костов. Въпреки недоволството на сливналии, собствениците се канят да изтипосат зад гърба на Хаджията и още една сграда - близнак на първата.

„А, бре, даскале!”, гърмеше в слънчевото утро гласът на Хаджията, който от своя пиедестал виждаше вандалския погром над паметника и в същото време това, което става през прозорците на общината. Никой не чуваше разговора на двамата сливналии от старо време, защото моторните резачки мощно колеха дърветата, а Лечков шумно паркираше мерцедеса си наблизо.

„Ще взема да им тегля на тези келемета по един куршум в кухите тикви! Да им опустее и алчността и намярата. Лакомо око човешко, само пръст го засища.” А Добри Чинтула, който кротко слушаше собствената си мелодия от градския часовник, горестно шепнеше „Боже, аз не съм желал такава свобода за народа си!”...


В категории: Общини , Възраждане