Хубав бокс на село? Възможно е

Автор: Кристиян Колев

Боксовият треньор Димитър Мутафов е роден през 1936 година в странджанското село Момина църква. Той започва да тренира бокс 15- годишен. Печели няколко пъти републиканската титла с екипа на "Тунджа"-Ямбол. От 1967 година се отдава на треньорското поприще. Създава Ямболската боксова школа. Неговите състезатели стават държавни първенци в четири различни години в жестока конкуренция по онова време. Изпраща свой състезател Жельо Стефанов на Олимпиадата в Москва през 1980 г., откъдето се връща пети в класирането. През 1988 г. бъдещия олимпийски шампион Ивайло Маринов. След 1989 г. работи в Ямбол. От края на 1999 г. се премества в село Бояджик, където създава своя отбор "Априлец". Увлича млади момчета и момичета в трениорвките, успехите не закъсняват. За билзо десетина години състезателите от селския отбор  "Априлец" печелят над 80 медала от държавни първенства. Успява да създаде и няколко юношески национали - Маньо Иванов, Стамен Пенчев и Кольо Събев. В момента е на 73 години, но продължава с упорития си труд край ринга в село Бояджик. От 2006 година спонсор на клуб "Априлец" е родолюбивата национална телевизия СКАТ.

-Г-н Мутафов, как се прави боксов отбор в едно село?
-Това беше предизвикателство за мен. Не мислете обаче, че на село не може да се прави спорт. Тук децата са много по-работливи, почтени и дисциплинирани. Показват качества, които липсват като цяло у градските момчета.
- Как започна всичко?
- В края на 1999 година бях неочаквано освободен като треньор от клуб "Ямбол". След над 40 години вярна служба като състезател и треньор същите момчета, които съм възпитавал и учил, прецениха, че вече съм ненужен. Затова потърсих другаде поприще. С жена ми се установихме в Бояджик. Реших да създам клуб там, за да докажа на себе си, че още имам какво да давам. С "Априлец" постигнахме много. Това е единственият селски боксов клуб в Европа.
- Каква е равносметката за десетилетие  в Бояджик?
- Десетки медали от държавни първенства, няколко отборни титли и 12 национала. По-важното обаче, е, че с нашата работа увличаме много млади хора да се занимават със спорт. Което значи здраве, трудолюбие, упоритост за постигане на успех в пълния смисъл на думата. Възпитават се хора.
-Как осигурявате финансирането?
- С помоща на община "Тунджа", на приятели. Много съм благодарен на всички, които дават своята лепта. Голяма помощ ни оказва от много години Телевизия СКАТ в лицето на нейният президент Валери Симеонов. Освен с финанси, телевизията излъчва нашите участие в състезания и ни популяризира.
- Къде на село може да се тренира?
- Пригодихме физкултурния салон, сами си направихме ринг. Постепенно се оборудвахме. Въпросът с базата обаче продължава да бъде актуален. Все пак се надявам да дойдат по-добри години за българския спорт, държавата също да помогне. Защото само с усилията на общините нещата няма да станат. Спортът трябва да бъде национална политика и приоритет.
- Как се чувствате на 73 години?
- Слава богу добре съм. В Бояджик е спокойно. Хората са кротки. Няма напрежение като в големия град. Направихме си зимнината, приготвихме дървата. Сега ще си сваря малко домашна ракийка. Така разбирам аз живота, когато съм у дома. А в бокса ще остана, докато Господ каже. Чувствам се добре. Състезателите ме слушат и са старателни. Със здравето нямам проблеми.
- Защо нямате мъжки отбор?
- На село е трудно да се сформира мъжки тим. Момчетата, когато станат на 18 години почват да си търсят работа. В бокса с днешна дата пари няма. Всичко е ентусиазъм, дребни бонуси, добро здраве и форма. Трябва да станеш голям шампион, за да получиш по-сериозна сума. Затова на село е трудно да се създаде мъжки отбор. Но кой знае, може и това да стане.


В категории: Спортен дух , Спортни новини , Личности