Тази история започва с името на едно момче на 24 години. Но може да завърши с имената на подобни, които сте виждали из вашия град.
Тази история започва с името на младежа Горан Горанов, който влезе в редакцията на една медия в Бургас. Той влезе с най-тъжната и съсипана, но все пак одухотворена физиономия. Влезе плахо и с тъничък гласец попита „Може ли да ми обърнете малко внимание? Не съм дошъл да прося. Не искам подаяния. Търся работа, за да живея достойно.”
Жените и мъжете от медията изведнъж, в името на човещината, вкупом забравиха златното правило в журналистиката „Не вярвай на 100% от чутото и написаното и на 70% от видяното.”
Горан беше поканен да се изкъпе и похапне в истински, уютен дом. Какъвто не беше виждал от години насам.
После той ги наведе на мисли, които скъсаха сърцата на всички от екипа. И жени и мъже покапнаха сълза, заради ужасния му и несретен живот.
Бил намерен като вързоп ревящо месо пред казан за боклук, в родния му Лом (родния ли?) в една мразовита вечер. Оттам било ясно – в дом за изоставени деца, с десетки, като него пищящи бебета, искащи да сучат от майчина гръд, но всъщност, цокащи от стъкленото шише с биберон, което им подава строга леля, отегчена от мрачната си работа да храни и обира пикоча на невръстни отрочета, призвани да попълнят грозната картина на дечица, попълващи бъдещия контингент от евтини женски и мъжки проститутки, радващи от сърце възрастните педофили и извратеняци.
Горан, обаче, спести това на хората, които обявиха, че са твърдо убедени да му помогнат. Той ги остави да си представят тези неща, а вместо това им разказа, че няма нужда да говори в детайли за гадния си живот до момента, само спомена, че последната му обител бил дом „Гаврош” във Варна. От който излязъл отпреди две години.
Несретникът каза, че е наясно, че няма никаква квалификация и със завършеното си основно образование, би бил страшно доволен, ако си намери работа като общ работник на строеж. Обеща „Ще останат доволни от моята работа”. Всички зрители и слушатели на медията седнаха и заплакаха с бисерни сълзи – „Дайте му работа на това момче!”
Един от тях го извика при него да работи. „Храна и подслон, браво, има хора!”, развикаха се всички усетили дълбоко болката на момчето.
Само че, след четири дни, изобилно натоварен с дрехи и обувки, достатъчни за поне три сезона, горкият несретник избяга от своя благодетел. С елементарна лъжа, че трябва да отиде в големият град, за да се срещне с депутат, обещал му изобилие.
(Това, разбира се, беше пълна глупост, но благодетелят междувременно беше разбрал, че Горан не иска работа и спокойствие, а съжаление и подаяния.)
Защо да му се сърдим? Той е израснал в места, където не бихте и си помислили да пуснете своите деца. Горан е създаден, за да ни напомня, че каквото и да правим, ще Отговаряме за него. Горан е гадната досада, която отпращате с 2-3 лева в шепата му (когато иска да е просяк). Особеният му инстинкт за оцеляване го води до невероятно луксозни места, на които никога няма да стъпите. Този младеж е Болката, която виждате само в определени моменти.
Той е човечецът, който ви носи куфара и след малко сте привързани ужасно към него. Той е нещото, за което си мислите, че трябва да работите. Но това изобщо не е вярно.
И днес можете да видите Горан Горанов, който „търси работа”, но не особено интензивно. Най-вече можете да го намерите в големите държавни и частни фирми, които обикаля с плах глас, напомняйки „Моля, Помогнете!”
Онзи ден го видях да излиза от една държавна агенция. Видях 60- годишни мъже скритом да бършат очи, мълвейки „Боже, каква мъка, какъв сиротник”
Ако сте решили да помагате на Горан Горанов и подобните нему, браво!
Но, да знаете, че Лъжат.
А аз сигурно не съм прав...
