Преди
50 години
Цели поколения българи израснаха с влогови книжки в джоба си, които спестителни родственици им откриваха още в мига на тяхното раждане. Доколко бе масово това явление, ни помага да си припомним дописка от Смолян, публикувана във в. „Труд” на 17 юли 1960 г.:
„Окръжната спестителна каса изпълни годишния план по влогонабирането. Вместо 18 милиона лева, които се предвижда да постъпят за годината, само за първото шестмесечие в касата бяха внесени 22 583 100 лв.”
Днешните ни съвременници едва събират стотинки да си платят хляба и едва ли им минава през акъла да си правят планове за спестяване. А при спомена за стопените им от инфлацията влогове от времето на соца, за които взеха жълти стотинки, направо ги заболява сърцето. Като стана въпрос за този важен анатомичен орган, ще цитираме една друга информация на БТА от същото време за направената първа операция на сърце в Пловдив:
„Във ВМИ „Иван Петрович Павлов” е на лечение 26-годишна работничка от Хасково Дафинка Илиева. Спасена от тежка болест, тя скоро ще се върне при своята рожба и семейството си. Преди два месеца Дафинка прекрачи прага на болницата, измъчена от придобит сърдечен порок. Макар че никога в Пловдив да не бе извършена операция на сърце, хирурзите от болницата с голяма готовност се заеха да помогнат на болната”.
Преди
70 години
С няколко кратки съобщения от града на стоте войводи ни посрещат страниците на в. „Вечерна бургаска поща” от 16 юли, но от 1940 г.:
„Тази година от Сливен са изнесли 100 000 кгр. череши на цена от 3 до 10 лв.”
Нямаме данни колко кила от вкусния плод са набрани тази година, но пък може да кажем как стоят нещата днес по отношение на следните данни:
„В Сливен се е почувствала липса на работна ръка. Надниците били повишени”.
Сега ситуацията е обърната на 360 градуса – в наши дни имаме излишък от работна ръка и надниците са намалени.
По отношение на летния сезон от вестника разбираме, че Бургас преди 70 лета е станал център на събора на българските туристи. По този повод газетата акцентира на различни позиви и мероприятия, имащи връзка с него. Така например:
„Главната дирекция на БДЖ е разрешила 50 на сто намаление по случай събора на българските туристи в Бургас, което важи за отиване от 27 до 29 юли. Елате на слънце, въздух и плаж”.
На другия ден пожълтелите страници призовават:
„Във връзка с туристическия събор, който ще се състои в края на месеца в Бургас, общогражданският комитет е издал позив към гражданството да укажат по-голямо гостоприемство към делегатите и гостите на събора и се дадат нови доказателства, че Бургас знае да посреща”.
Преди
100 години
В старите архиви успяхме да открием и един позив, публикуван през лятото на 1910 г. във втория брой на излизащия в Охрид в. „Македония”. В него се разкрива положението на Турската империя след младотурската революция и от Централния македонски комитет призовават българите да поемат отново борбата за автономия:
„Ние, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме тази борба, докато не се установи напълно автономията в Македония под управлението на християнин генерал-губернатор, гарантирана то държавите, подписавши Берлинския договор”.
