Паметникът на Съветската армия в София да бъде демонтиран, а с всички подобни монументи да бъде експониран в Музей на комунизма. Така ще може да се правят пари от тоталитарния туризъм, твърдят участници в набиращата скорост група в най-популярната социална мрежа Фейсбук.
Идеята се роди в София, ядрото на групата се състои от българи емигранти предимно в Германия, както и от антикомунисти, живеещи в България. Организирана е и подписка с петиция, която в определен момент ще бъде връчена на властите.
Каузата доби особена популярност и в рамките на няколко дни тя вече е подкрепена от българите в САЩ, Швейцария, Израел и т.н. Според информация на участници в групата, например, изграждането на „чинията” на връх Бузлуджа е струвало 70 милиона лева, а 2-3 войничета от строителните войски са загинали при злополуки тогава там.
„Бузлуджа наистина би станал един чудесен проект – „Музей на комунизма”. Даже и БСП би го подкрепила, защото паметникът и без това се разпада, и е занемарен”, коментира емигрант в Берлин. Според него от дом-паметник на светла социалистическа България, червената светиня се превръща все повече в символ на безхаберието. А и много от държавите, кръжали в орбитата на СССР, вече са демонтирали паметниците и печелят от „тоталитарния” туризъм.
„С други думи, за да превърнем тоталитарното си минало в атракцион и музей, трябва да сме се отделили поне на крачка от него. За да кажем „Гудбай, НРБ”, трябва да сме го направили първо в себе си. В други соцстрани са успяли отдавна да скъсат пъпната си връв с комунизма и да направят прочит на историята си от тази гледна точка”, пише радетел за освобождаването от паметниците на освободителите.
И посочва за пример унгарската столица Будапеща, където 8-метровата бронзова статуя на диктатора Сталин бе свалена от постамента след 1989-а година. От нея са запазени само ботушите, стърчащи върху нов постамент, но на друго място. Паметникът се нарича Мементус.
Вместо да са пръснати из цялата страна и да се рушат, и никой от младото поколение да не е наясно защо изобщо са издигнати, в един Музей на комунизма могат да се съберат всички подобни паметници, а държавата да печели пари от туризъм, настоява член на „демонтажната” група.
Нашите сънародници в чужбина са впечатлени и от единодушното решение на общинарите в Ямбол, които инициират издигането на най-големия православен кръст на Бакаджика. Предвидено е той да замени паметника на българо-съветската дружба.
„Демонтиране – да, но и запазване на паметта. Необходима е цялостна визия за общ комплекс „Музей на комунизма”, където да се съхранят паметниците на материалната, духовната и битовата култура, и където младите хора могат да видят истината неподправена”, предлага друг.
Очевидно българското общество се нуждае от дискусия за съдбата на комунистическите символи, от добронамерено отношение от страна на властите, както и от творческо включване. Дебатът обаче би трябвало да се състои „на живо”, а не само във виртуалното пространство.
Безспорно каузата на Фейсбук-групата „Демонтиране на Паметника на Съветската армия в София” не е стрелба напосоки, особено защото зад нея стои и едно наистина зряло и творческо предложение. Няма българин, който би зачеркнал или заплюл историята си. Важното е обаче нейните паметници да бъдат съхранени подобаващо за поколенията. Ще се случат ли в България добрите практики от екссоциалистическите страни, ще влизат ли млади и стари в Музей на комунизма, остава да се види...
