Може ли погрешка да използваш жив човек за боксова круша, да го биеш до припадък, затова че е допуснал „фаталната грешка“ при своите не повече от 80 кг да изглежда „брутален" пред 120-килограмов пазител на реда, и може ли с престъпление да оправдаваш уж вменени от закона правомощия?!
В нощта на 19 срещу 20 август м. г. 27-годишният Николай Станчев, внук на
първия ни олимпийски шампион Никола Станчев, пътува с личния си автомобил от парк „Росенец“ към Бургас. На неосветен участък от пътя той е спрян от патрул с четирима полицаи. Двама от тях униформени, двама – облечени с черни дрехи. Става ясно, че служителите на реда провеждат спецакция срещу крадци на гориво. Станчев не оказва никаква съпротива при проверката.
Докато проверяват документите му, полицаите се интересуват дали носи оръжие и тъй като Николай е бивш служител на граничните части, ги информира, че носи законно притежаван пистолет. Като добре запознат с всички процедури младият мъж слиза от колата и им показва оръжието си. После дори запретва фланелката си, за да се уверят силите на реда, че няма друго оръжие в себе си.
Без никакви обяснения Хамбарлиев скача върху му и започва да го удря по главата и по врата, като го поваля на колене. „Изглеждаш агресивен“ - с тези думи униформеният обяснява действията си на потърпевшия. След цялата тази „проверка“, Николай си получава обратно оръжието и документите, а полицаите го отпращат с думите: „Не се обяснявай, тръгвай“.
Защо е бил респектиран по този начин младия българин, обяснение няма – той не само не е криминално проявен, но дори няма и фиш за нарушение на пътя. От години живее в Щатите, а подобен екшън, който нашите МВР-герои му разиграват наживо, не бил виждал дори в холивудските сериали. След срещата с българските полицаи Николай е с оток по лицето, драскотини по шията, кръвонасядания и охлузвания в областта на лявата ключица. Изумен от действията на родните униформени служители, той подава сигнал и до МВР, и до прокуратурата.
В нормална държава извършителят на тези действия, чийто престъпен състав подробно е описан в НК, отдавна щеше да е сменил удобната полицейска униформа с раиран костюм. И щеше да се взира в свободата през решетките на затвора.
В сбърканата ни родина ситуацията обаче е съвсем различна. Същият този човек продължава всеки ден да ходи на работа и да прилага закона по свое усмотрение.
„Да се притеснявам от нещо? Че защо?Аз съм си вършил работата“, най-нагло заявява 40-годишният служител от спецчастите на бургаската жандармерия Цветан Хамбарлиев. Униформеният действително няма за какво да се притеснява. Защото „нашата полиция го пази“. И вместо да го накажат за това, че си е позволил да пребие невинен човек, ръководителите му проявяват странна загриженост за емоционалното му състояние, накърнено от шумно огласения в медиите пореден случай на полицейско насилие.
И понеже Хамбарлиев не е обикновен гражданин, а от онази специална категория на „овластените“, над него бдят и магистратите. Напълно игнорирайки изискването на закона, магистратите позволяват ходът на разследването срещу него да бъде съобразено с работния му график и свободното му време.
Така се получава следният парадокс – разследване, което трябва да приключи в рамките на няколко месеца, вече се точи половин година. Предтекстът за това разтакаване е отсъствието на потърпевшия от страната. И настина Николай се завръща в Америка, без да дочака движение по неговия случай.
Разследващите не се наемат да обяснят защо, при условие, че пострадалият е бил в родния Бургас повече от месец след инцидента, никой от тях не си е направил труда да го разпита. От прокуратурата мълчат защо досъдебното производство за побоя, нанесен от полицейски служител през август м. г., се образува два месеца по-късно. А междувременно вътрешната проверка в служба „Жандармерия“ е заключила, че Хамбарлиев не е превишил правомощията си.
И докато прокуратурата се чуди как да се измъкне от неприятната ситуация да обвинява човек от своята черга за престъпление, което се наказва с 6 месеца затвор или пробация, внукът на първият ни олимпийски златен медалист вече е загубил всякаква надежда, че някога ще получи възмездие в България.
