Мадарският конник е единствения в Европа средновековен скален релеф. Провеждани са редица експедиции за този величествен паметник и резултатът от тях е един единствен – Мадарският конник е паметник на българското изкуство от езическият период на Първото Българско царство.
Природната среда, в която е включен той е неповторима. Тук западният край на
Мадарското плато завършва със високи до 120 м. отвесни скали, които под влияние на природните процеси са набраздени и заоблени по един величествен начин. Обикновено се приема, че именно тази огромна скална стена стои в основата на обяснението на името Мадара. То се сближава с гръцкото „мадарос” – „гол, плешив”; или „мадарас” – буквално „голям камък”. Ако имаме предвид извора под Голямата пещера, е възможно името да произлиза от гръцката дума „мадао” – тека. Отдавна има и друго предположение – че Мадара е дала своето име на Матор планина – Котленския, Върбишкия и Карнобатския балкан, като МАДАРА преминава в МАТОР/МАТЕР, т. е. „майка”. При всички положения обаче името Мадара е свързано с природния феномен – съчетанието на високата скална стена с пещери и извор, която е само на 10 км. от Големия дворец в Плиска, който между впрочем е в пряка видимост с платото и терасата под него. Животът на Мадара датира от твърде стари епохи. До извора е имало селище от енеолитната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.), а по-късно там се появява тракийско светилище от ІІ – ІV в. Именно от него произхождат редица оброчни плочки на Тракийският конни, на Трите нимфи и на Херакъл. По-старо тракийско ямно светилище е имало на мястото на езическият български храм. През ІІ-ІV в. подножието на скалите е имало стопанско имение – вила, а през V-VІ в.около извора е съществувало селище, вероятно подградие на голямата византийска крепост на платото. Документирано е прекъсване на живота в началото на VІІ в.
Вероятно през VІІІ или началото на ІХ в. на най-просторната площадка под скалната стена – Даул таш, е изграден
български езически храм.
По начин н градеж той не се различава от монументалните градежи в Плиска. Представлява два вписани един в друг четириъгълника с размери н външния 23.60 х 16.60 м., а на вътрешния 20.80 х 11.50 м. Подобни езически храмове са разкрити в Крумовият дворец в Плиска и в Преслав от езическият му период. Счита се, че тези в тези храмове се е изповядвал особен култ към огъня, съгласно старите персийски вярвания. През втората половина на ІХ в. над храма е изградена християнска църква.
На 300 м. северно от Мадарският конник и на около 200 м. от храма под Даул таш са разкрити четири постройки. Без съмнение те са изградени в края на VІІІ и началото на ІХ в. и представляват три храма с отделна жилищна постройка. Храмовете са с особена планировка, като в някои случаи естествени скали са включени в помещенията. Над тях величествено се извисява Мадарският скален релеф. Той е изсечен върху отвесната скала, заедно с няколко надписа. Представени са конник, убиващ лъв, следван от куче. Конят е в церемониална поза, подчертана от неестествено вдигнатия преден ляв крак. Тялото му е в профил, но главата му е почти изцяло обърната към наблюдателя. Конникът държи с лявата ръка юздите, а с дясната е хвърлил копие, забито в гърба на лъва. Десният крак на ездача е с обувка във стреме. Косата му е дълга, буйна, а издатината на гърба му се тълкува като лък.
Надписите около релефа са на гръцки език. Въпреки че са доста зле запазени, в тях много ясно се четат имената на българските ханове Тервел, Крум и Омуртаг. Жлебовете на буквите са били запълнени с червена мазилка. Със същата мазилка са омазани и краищата на фигурите на конника, коня, кучето и лъва. По този начин релефът и надписите са се откроявали от скалата и са се виждали от значително разстояние.
Има дискусия относно изображението на конника. Според някои учени това е един от хановете, споменати в надписите, или дори хан Аспарух. Според други тук е изобразено тюркското върховно божество Тангра, ламаистко божество или контаминация на Тангра с български хан. Според покойният проф. Рашо Рашев конникът е обобщен образ на героизиран български владетел. Според него надписите около конника носят епически характер, те са триумфални като самата изобразена сцена. Именно началото на ІХ в. е такъв знаменит период от българската история, през който може да бъде изобразена визуално идеята за победоносната ханска власт. Това е действително героичен период в Българската история, през който България се простира до Странджа и долното течение на р. Тунджа на юг, а на запад до р. Тиса; спечелени са всички битки с могъщата Византийска империя и дори един византийски император е позорно убит от великия хан Крум.
При всички случаи обаче сцената, представена на релефа, е от източен произход. Представен е
триумфът на ханската власт
чрез сюжета „царски лов”, който има своите корени в далечното минало, но е особено характерен за сасанидското изкуство на Персия. Известни са многобройни подобни скални релефи от Северен Иран до Афганистан. Също така има и много луксозни метални сасанидски съдове с подобни сюжети, датирани от V-VІІ в. Известно, че подобни мотиви са били на мода във Византия доста дълго време. Много е възможно именно през Византия този сасанидски образ да е зает от българите, още повече, че те като конен народ имат особено отношение към героя – конник. Нека да споменем, че рисунките-графити от каменните блокове в Плиска и Преслав много често изобразяват конници.
Ще споменем и една дискусия, която епизодично се появява и тя е свързана с настояването за тракийския или римския характер на Мадарският конник. Посочени са твърде много повърхностни наблюдения относно „близостта” на Мадарският сюжет с оброчните плочки на Тракийският конник. Подобни тези са недоказуеми по ред причини. Само ще споменем, че разликата между монументален скален релеф и оброчна плочка са огромни. Още повече, че на тракийските оброчни плочки лъвът не е убиван, а напротив – той е помощник на ловеца. Темата е твърде обширна, поради простата причина, че изисква прекалено място за изброяване на аргументи против подобна теза. Многобройни са доказателствата за ранносредновековния български характер на релефа, но тук ще споменем само едно такова, което пряко свидетелства за това. На Мадарският скален релеф конникът е изобразен с крак в стреме, а азбучна истина е, че стремената са познати на Балканите именно от конните народи от Великото преселение на народите – хуни, авари, прабългари.
Мадарският конник е световна културна ценност, приет от ЮНЕСКО като такава преди повече от 30 години. Обявен е след специална анкета за глобален символ на България през 2008 г. Има предложение именно той да бъде изобразен на първата евромонета.
Това е накратко Мадара – култовият център на България от езическия период.
