Той бил записан в документи и паметници с първото име на героя на романа Александър Дюма „Граф Монте Кристо“ - Едмонд Дантес
Автор: Десант
С правителствено постановление в Русия бе поправена грашка в официалните документи за гибелта на Александър Пушкин. Проблемът бе, че в тях бяха объркани инициалите на Жорж Шарл Дантес, ранил смъртоносно поета на дуел. В тях той бе записан като Е. Дантес, като се предполага, че инициалът е объркан с първото име на героя на романа Александър Дюма „Граф Монте Кристо“ - Едмонд Дантес.
Във федералния регистър на обектите на културното наследство мемориалният знак край Черная речка в покрайнините на Санкт Петербург е зачислен като „Мястото, където на 27 януари 1937 г. се състои дуелът на поета Пушкин А. С. с Дантес Е.“.
Повече от две години за промяна на документацията в Министерството на културата и петербургския комитет по държавен контрол, използване и опазване на паметниците от историята и културата (КГИОП) се бори юристката Юлия Коновальова, пише „Комерсант“.
След като тя случайно открива досадната и нелепа грешка, първо позвънила в музея на Пушкин, откъдето потвърдили, че Дантес действително е Жорж Шарл, а не Едмон. След това юристката неколкократно алармира различните отговорни ведомства, като от КГИОП признали, че наистина има грешка, но тя „не бива“ да се поправя, докато не се нанесат съответните промени в правителството постановление на Руската федерация.
За да се поправят сгрешените инициали на Дантес, от Комитета организирали с извънбюджетни средства провеждането на държавна историко-културна експертиза. В крайна сметка, благодарение на нея буквата „Е.“ в Постановление № 527 на РФ от 10 юли 2001 г. е подменена с правилните инициали. Това вече е направено и на самия паметник, издигнат на мястото на дуела.
Латински "sclavus" = роб, крепостник
румънски "scheau" = славянин, предимно българин
да се сравни с английските думи Slav = славянин, Slave = роб
Проф. Павлов: 1396 г. не може да се смята за края на българската държава
https://www.youtube.com/watch?v=tVh6L6JPM8I
мин. 59:29
Проф. Павлов греши:
"Schei" (Произношение: "шкей") не е унгарско наименование за българите и няма общо със "секлерите".
Това е румънско име с латински произход, "scheau" е единственото число (Произношение: "шкяу"), "schei" множествено.
Членуваните облици: scheaul (произношение: шкяул), scheii (произношение: шкеи).
тоест: scheau, schei; scheaul, scheii; (произношение: шкяу, шкей; шкяул, шкеи)
Произхожда от латинската дума "sclavus" (Произношение: "склавус") = "роб", обаче и "славянин", особено "българин".
Има подобна дума на албански: shqa (Произношение: "шкя"), множествено shqe (Произношение: "шке")
Членуваните облици: shqau, shqete.
тоест: shqa, shqe; shqau, shqete
вижте сайта Wiktionary за тези 2 думи или:
книга Albanian Etymological Dictionary на Vladimir E. Orel (1998) за “shqa”, страница 432
https://en.wiktionary.org/wiki/shqa
Etymology
From Late Latin sclavus or Sclavus, from Byzantine Greek σκλάβος (sklábos, “Slav”) or Σκλάβος (Sklábos).[1] Compare Romanian șcheau (“Bulgarian, (South) Slav”), șchiau, Aromanian shcljau. Doublet of skllav (“slave”), a later borrowing.
Noun
shqa m (plural shqe, definite shqau, definite plural shqetë)
a Bulgarian (or generally any person of South Slavic ethnicity)
References
Orel, Vladimir E. (1998) “shqa”, in Albanian Etymological Dictionary, Leiden, Boston, Köln: Brill, ISBN, page 432
