На 15 километра от Кърджали, високо в Източните Родопи, се издига град от скали.
Автор: Фани Христозова
Сред руини от камъни, мистична красота и тайнства, тук се крие едно от най-големите светилища по българските земи и най-внушителният монолит на Балканите - Перперикон.
Наричан от старите жители “планината на духовете”,това според специалистите, е мястото, където е било легендарното сакрално средище на Дионис, посетено от Александър Велики. В него, докато виното се възливало над свещения огън, пророчица предсказала на великия пълководец: “Ще навлезеш в земите на персите и ще ги покориш. Светът ще е в краката ти”.
Хилядолетната история на този уникален мегалитен комплекс е предмет на дългогодишни проучвания. Част от тайните са разбулени, други предстоят да бъдат разкрити, трети ще се промъкват през воала на сказанията.
Перперикон всъщност се състои от четири основни части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха -Мощна крепостна стена, акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма, дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м, северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
При изследванията там археолозите се натъкват на материали, датиращи още от V-IV хил. пр. Хр., Най-много обаче са свидетелствата от късната фаза на бронзовата и от последвалата я ранножелязна епоха. Откритите културни пластове на хълма, керамика и култови предмети, съчетани със стотиците изсечени в скалата жертвеници, са доказателство за това, че свещеният град постепенно се формирал като монументален скален култов комплекс на траките с монументална архитектура.
Крепостните стени, които са изградени от масивни каменни блокове, полагани директно върху скалите без никаква спойка, се отличават с прецизна изработка и точна планировка. От същия период е и монументалният архитектурен ансамбъл, намиращ се в югоизточната част на крепостта и определен от археолозите като царски дворец.
Ансамбълът е изграден в непосредствена близост до монолитна скала с вероятно сакрално значение, което показва как древните са успявали да съчетават новите архитектурни достижения, без да забравят значението и на по-древните култови места. Вероятно централното помещение в двореца е представлявало малък храм, който обслужвал крипта от 15 масивни каменни гробници.
Разкрита е церемониална зала, а под нея – разположено помещение, в част от което са поместени шест шистови гробници. Те, заедно с вече споменатите по-горе петнадесет гробници от западната част, вероятно са свързани с погребален обряд на висши аристократи и членове на царското семейство. Животът на хълма Перперикон продължава и през елинистическата (IV-I в. пр. Хр.) и през римската (след I в. сл. Хр.) епохи.
През римската епоха скалният мегакомплекс се възражда. Именно тогава, в периода I-IV в. сл. Хр., Перперикон добива завършен класически вид с построяването на мощна крепост на хълма – така нареченият Акропол. Свещенният град става култово място и за прабългарите през периода на Ранното Средновековие – VIII-IХ в. сл. Хр.
За това говорят откритите прабългарски рисунки-графити, врязани по старите тракийски олтари.През Същинското Средновековие и особено след ХII в. Перперикон, който започва да се нарича Хиперперакион, се превръща в мощна крепост, заемаща важно място сред укрепленията на областта Ахридос и играеща важна роля в отношенията между Византия и възстановеното през 1185 година Българско царство.
През четиридесетте години на ХIV в. Хиперперакион е завоюван от войските на цар Иван Александър, който се намесва в спора за византийската корона на страната на малолетния Йоан V Палеолог, срещу претендента Йоан Кантакузин. Скоро след това обаче градът отново преминава във византийски ръце.
Последните сведения за Перперикон са свързани с турското нашествие и с превземането и разрушаването на града от тях. След ХV в. мястото остава свещено за мюсюлманите-шиити от сектата на алевитите или алианите, последователи на зетя на Мохамед, Али.
Днес, благодарение на усилията на няколко поколения изследователи, Перперикон отново привлича вниманието на хиляди съвременни поклонници на древното тракийско минало.
Мястото, според специалистите, е силен енергиен център. Група учени забелязали, че естественият радиоактивен фон на Перперикон и Тибет е почти еднакъв. Неслучайно родопското чудо бе признато от световноизвестния езотерик Филип Кар-Гом - магистър на Ордена на друидите. Британският учен и мистик включи Перперикон в списъка на 51-те духовни центъра на света.
