Златната църква е сред шедьоврите на средновековна Европа. Името идва от златното покритие, с което е бил украсен купола й. Освен това я наричат Кръглата църква, защото тя е ротонда с план във вид на окръжност
14 Юни 2011, Вторник
Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва...
Автор: Фани Христозова
Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..:
„Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!" Из „Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в.
С тези думи авторът, който е сред най-талантливите книжовници от Преславския кръг, описва превъзходството на старопрестолния град. Втората столица на България, която по великолепие може да се равнява единствено с византийския Константинопол, не случайно е поставена сред десетте чудеса на родината ни.
Величествени дворци, храмове и обществени сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии.... българската столица била достойна да съперничи на най-големите световни центрове. В наши дни великолепието на някогашната столица е съхранено в Археологически музей „Велики Преслав”.
Изящните образци на преславската керамика и мраморни архитектурни детайли напомнят за блясъка на преславските дворци, надписи върху камък и керамика свидетелстват за богатата книжовна и просветна дейност. В съкровищницата на музея може да се види и прочутото Преславско златно съкровище – истински шедьовър на ювелирното изкуство.
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: диадеми, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14-и 22-каратово злато.
Преслав всъщност е възникнал десетилетия преди да бъде обявен за столица - вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. Градът бил здраво укрепен, охранявал близките старопланински проходи и едновременно с това бил ханска резиденция. Важното място на града във военно-административната система на държавата и установената християнска традиция, съществувала по тези места още през късната Античност, превръщат Преслав в новата столица на християнска България.
Преместването на столицата от Плиска в Преслав е обявено през 893 г. Княз Борис І изкачва на престола Симеон I Велики, (893-927), чието управление бележи връх в историята на първото българско царство, а страната ни достига до невиждано териториално могъщество и се превръща в средище на културен и духовен живот.
Българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. „И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството... И Преслав град гради и създаде в двадесет и осем години...“ – така в апокрифното историописание „Видение на пророк Исая“ от XI в. се разказва за новия престолен град, изграден от Симеон.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър, през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол.
След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто българско царство, градът е важен административен и митрополитски център. През 1388 г. Преслав е превзет от войските на османския пълководец Али паша.
