Срещата на Людмила Живкова с американския президент Джими Картър бе приета като символично събитие за отварянето на прозорци към други държави, региони и мирогледи
Името й е свързано с едни от най-знаковите археологически разкопки в Странджа - тракийската гробница на "Мишкова нива" и пещерата на Бастет
Автор: Борис Цветанов
На 26 юли в с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Оплювана в годините на прехода заради произхода й (дъщеря на Тодор Живков) и венцеславена заради заслугите й в областта на културата, нейната личност и днес се възприема като спорна. Името й е свързано с едни от най-знаковите археологически разкопки в Странджа - тракийската гробница на "Мишкова нива" и пещерата на Бастет. Една от най-големите загадки обаче си остава тази с нейната мистериозна смърт.
"Трети път ми се зави свят, стените се задвижиха пред погледа ми, сливаха се, понечих да изляза от банята, стигнах вратата... брава нямаше! Опипах отново вратата – не грешах! Брава нямаше!... Тогава си спомних за двама мъже в черно от охраната, които не бях виждала до тогава, но не обърнах внимание... Пак ми се зави свят... и поех към отвъдното...“
Това са думи на духа на Людмила Живкова, споделени при едно от виденията на Радко Радков – един от последните български литератори класици, поет със световна слава и драматург, чиито пиеси са взривявали световни сцени.
Един от най-близките на дъщерята на първия партиен и държавен ръководител от времето на соца. Истински, а не измислен екстрасенс, имащ видения от двадесетгодишен, надникнал в миналото, прероден Овидий. След смъртта на Людмила, срещал се с нея в неземното...
Писалите за тази кончина (името им може да запълни цял легион), и то преди всичко – преписвайки един от друг глупостите си, не са подозирали в него човека, държащ ключа към загадката, необяснена и до ден днешен.
Никой от тях все още не е дал безупречен отговор за случилото се на 21 юли 1981 г. във вила 32 в Бояна. Няма да се спираме на празнословието. Нито на самозвани магове, гадатели, пророци за проклятия на богинята котка Бастет, на цар Траян (?!) и пр.
Не ни интересува фалшификатора Димитър Мурджев, който бе агент на КГБ и Людмила директно му бе заявила: „Ти си изпратен от Москва да шпионираш семейството ни! Казвам ти го, за да знаеш, че знам“!
Няма да се спираме на безпочвената версия за самоубийство.
„Тя бе дълбоко религиозна, не би сторила този грях за нищо на света“ – отсича Радко Радков. Нито пък ще се спираме на мъглявостите на нарцисиста Любомир Левчев.
Ще търсим убиеца.
Досега той не е открит. Защото, както би казал добрият стар Авакум Захов: „Убиецът е търсен все там, където не е и не може да бъде!“.
И широко известното не ни интересува. Официалните заключения – и те. Там няма следи. И не би могло да има. Ще ги търсим в една обща картина. На България. Защото Людмила Живкова бе неделима от страната.
Професор Жак Пери пише до Държавния департамент на САЩ:„България е най-стабилната държава в Източния блок. На преден план в политиката й излизат позиции, твърде различни от прокламациите за комунизъм и социализъм. Дива лъжа е, жертва на стереотипи, че България е черно петно, имитация на Русия.
Живков използва съветските водачи за благото на България. Българите са образовани, културни, независимо мислещи, западно ориентирани, това е слабото място зад Желязната завеса. Като това слабо място има и друго – Людмила Живкова!“
И в Москва знаят това.
Генерал губернатор в София е Никита Толубеев, земляк на Брежнев. Железен мъж. С опит от Куба. Но иска помощ. Подкреплението идва в лицето на Черненко – идеологическият цербер на ЦК на КПСС. В жилите му тече не кръв, а догми. И двамата свиват знамената пред крехката и болнава жена.
При това „чувствителна и лесно наранима“ – както я характеризира Иван Славков. Тя не цепи басма и на двамата и им заявява в очите: „България не е част от културата на Русия! Вие не сте комунисти, а партийци. СССР е нецивилизована страна!“
Четири пъти викат Живков в Кремъл да му дърпат ушите за прозападната дейност на дъщеря му. А Тато отвръща: „Тя е просто разкрепостена! И държи на българското!“ На самата Людмила през 1981 година също на два пъти четат конско в Москва.
И за да сме докрай ясни за вярната картина, цитираме летописеца на ЦРУ Питър Швайцер:„През 1981 г. КГБ започна акции за смазване прозападното движение в Източния блок. Най-агресивна КГБ беше към Людмила Живкова ..."
Но не КГБ поиска главата й. Агресивността на Комитета за държавна безопасност се оказа само манна небесна за истинските убийци. Защото отклоняваха вниманието от самите тях.
И още нещо работеше за убийците.
Драматичният символ на българското самосъзнание работеше всеотдайно в обкръжение от кариеристи, бюрократи, темерути, интриганти, клеветници, доносници на Шесто, блюдолизци, подмазвачи, интересчии, шарлатани, пияндета, курвари, шизофреници, маниаци и какви ли не.
Тя бе поддържана само от двама-трима верни приятели като Радко Радков и Емил Александров. Наред с огромната дейност по издигане културата и самосъзнанието на българина, Людмила Живкова се бе отдала изцяло на тайното учение на Блаватска, Ани Бизант, Рьорих, Бердяев, издигащо вечността на духа.
Бъдещето – набиваше тя в квадратните глави на властимащите – не е на технологията, а на ума. Тя бе разработила план за инвестиране у нас не в техника, а в култура. И започва безпрецедентни срещи в Тибет с учители и посветени...
И така влиза в полезрението на церберите на
Световната конспирация.
От уважение към знаещия читател, няма да се спирам на тая организация, в която споменатите в предишния брой на „Десант“ Билделберги са само звено от веригата. В своите търсения на Вселената на духа, Людмила Живкова влиза в контакт с посветени и представя своето разбиране за създаване на световно духовно братство.
На базата на разбирането си за всестранно развитие на човешкия мозък, тя изготвя план за прекършване рогата на Световната конспирация. За целта залага на една невинна на пръв поглед инициатива – събиране и картотекиране в София на талантливи деца от цялата планета под флага на безобидната асамблея „Знаме на мира“.
Един ден, след десетилетия, след много асамблеи, хиляди деца вече ще са зрели мъже и жени, лидери в своите си области: писатели, журналисти, публицисти, политици, държавници, учени, художници, музиканти, артисти – солта на земята.
Дори символиката ще се включи в битката за царство на ума. Ако се погледне от птичи поглед към камбаните на мира, ще се види, че това е Светият кръст. Той ще пренесе на земята космическата енергия на духа. И всички тия някогашни деца-творци, ще се превърнат във войници на Световното правителство в последна битка със Световното зло. Един истински Армагедон – битка на Духовното срещу Материалното.
Всичките й срещи – като да речем със Сей Баба, който според Артър Кларк е надарен от свръхцивилизация със свръхвъзможности, както и с различни гурута, са само показни действия за отклоняване вниманието на Световната конспирация от нейните истински важни срещи рандевута със Световното правителство.
Но церберите на Световната конспирация трудно могат да бъдат заблудени. Те разкриват подготвяното съвършено оръжие срещу тях. Смъртната присъда на Людмила Живкова е произнесена.
За суперагентите на Световната конспирация, на които и самата България не й е много присърце, е детска игра да бъде ликвидирана крехката жена, „лековерна и доверчива“ по думите на баща й Тодор Живков. Една загадъчна смърт е само епизод от веригата убийства, сред които и тези на Сталин, на Джон Кенеди, на Индира Ганди...
Само във възможностите на свръхагентурата на Конспирацията е една брава на врата да изчезне яко дим.
Това са жестоките закони на Световното зло, запретнало днес ръкави за построяване на Глобалното село.
Людмила Живкова трябваше да умре, защото се опита да постави основите на една идея, която би направила нашия свят едно по-добро място за живеене...
Като един от най-силните аргументи в полза на илирщината на албански език се използва това че на тракийски имаше съставни съществителни (Дардапара/Dardapara, Бессапара/Bessapara, които означават градът на дарданите, на бессите; Пулпудева/Pulpudeva, град на крал Филип) докато в албански език такива няма. Обаче такъв вид съставни думи има, например: gjakdhënës = кръводарение, gjak = кръв.
https://sq.wiktionary.org/wiki/gjakdh%C3%ABn%C3%ABs
Ai që dhuron gjak për t'ia dhënë një të sëmuri a të plagosuri, dhurues gjaku.
Може би това е ново явление, от 19. или 20. век? Аз не знам, не съм толкова специализиран по албански език.
Обаче такива вид съществителни имена (град хикс, град на хикс) и в славянските езици се образуват по необикновен начин: Белград вместо БелОград, Димитровград вместо ДимитровОград, тоест чрез юкстапозиция (съпоставяне). Такива съставни думи са невъзможни при който да било друго съществително като основен елемент: например им "градОначалник", а не "градначалник".
http://macedonia.kroraina.com/en/nm/kosovo.html
The strongest evidence, however, comes not from the meaning of the proper names (which is always open to doubt) but from their structure. Most Illyrian names are composed of a single unit; many Thracian ones are made of two units joined together. Several Thracian place-names end in -para, for example, which is thought to mean 'ford', or -diza, which is thought to mean 'fortress'. Thus in the territory of the Bessi, a well-known Thracian tribe, we have the town of Bessapara, 'ford of the Bessi'. The structure here is the same as in many European languages: thus the 'town of Peter' can be called Peterborough, Petrograd, Petersburg, Pierreville, and so on. But the crucial fact is that this structure is impossible in Albanian, which can only say 'Qytet i Pjetrit', not 'Pjeterqytet'. If para were the Albanian for 'ford', then the place-name would have to be 'Para e Besseve'; this might be reduced in time to something like 'Parabessa', but it could never become 'Bessapara'. And what is at stake here is not some superficial feature of the language, which might easily change over time, but a profound structural principle. This is one of the strongest available arguments to show that Albanian cannot have developed out of Thracian. [42]
http://groznijat.tripod.com/vg/vg.html
http://www.arberiaonline.com/viewtopic.php?t=579
Vladimir Georgiev (The Slavonic and East European Review 44, no. 103, 1960, pp. 285-297)
VIII. Albanians and Rumanians
Whether the Albanians are the successors of die Illyrians or the Thracians is a problem that has long been debated. Today the Albanians dwell in a region
that was known in antiquity as Illyria. For that reason the Albanians have often been regarded as the heirs of the ancient Illyrians. In the same way, the
Bulgarians might be considered as Thracians if the other Slavonic peoples and languages were not known.
But many linguists and historians, e.g. H. Hirt, V. Pârvan, Th. Capidan, A. Philippide, N. Jokl, G. Weigand, P. Skok, D. Detschew, H. Baric', I. Siadbei,
etc. have put forward very important considerations indicating that the Albanians cannot be autochthonous in the Albania of today, that their original home
was the eastern part of Mysia Superior or approximately Dardania and Dacia Mediterranea, i.e. the northern central zone of the Balkan Peninsula, and part of
Dacia.
Now, however, when it is clear that Daco-Mysian and Thracian represent two different IE languages, the problem of the origin of the Albanian language and the
Albanians themselves appears in quite a new light. The most important facts and considerations for determining the origin and original home of the Albanians
are the following.
1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been
directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the
ancient toponyms of Latin origin in this region.
2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin,
i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.
3. The Adriatic coast was not part of the primitive home of the Albanians, because the maritime terminology of Albanian is not their own, but is borrowed
from different languages.
4. Another indication against local Albanian origin is the insignificant number of ancient Greek loanwords in Albanian. If the primitive home of the
Albanians had been Albania itself, then the Albanian language would have to have many more ancient Greek loanwords.
5. The Albanians are not mentioned before the 9th century a.d., although place names and personal names from the whole region of Albania are attested in
numerous documents from the 4th century onwards.
6. The old home of the Albanians must have been near to that of the proto-Rumanians. The oldest Latin elements in Albanian come from proto-Rumanian, i.e.
eastern Balkan Latin, and not from Dalmatian, western Balkan Latin that was spoken in Illyria. Cf. the phonetic development of the following words:
Vulgar Latin caballum 'horse' Rum. cal, Alb. kal
Vulgar Latin cubitum 'elbow' Rum. cot. Alb. kut
Vulgar Latin lucta 'struggle, fight' Rum. lupt, Arum. luft, Alb. luftë
Therefore Albanian did not take shape in Illyria. The agreement in the treatment of Latin words in Rumanian and in Albanian shows that Albanian developed
from the 4th till the 6th century in a region where proto-Rumanian was formed.
7. Rumanian possesses about a hundred words which have their correspondences only in Albanian. The form of these Rumanian words is so peculiar (e.g. Rum.
mazre = Alb. modhullë 'pea(s)') that they cannot be explained as borrowings from Albanian. This is the Dacian substratum in Rumanian, whereas the Albanian
correspondences are inherited from Dacian.
The above arguments are well known, but they have not been regarded as sufficient for a definitive solution of the problem. The most important fact to be
revealed has been the separation of Daco-Mysian from Thracian. It has thus been established that the phonemic system of Albanian is descended directly from
the Daco-Mysian.
Let us consider some examples. The most typical features of the historical phonology of Albanian are attested in Daco-Mysian. Besides, in Daco-Mysian there
also appear the intermediate phonetic changes that explain the peculiar phonetic development of Albanian. Here are some samples:
IE Daco-Mysian Albanian
e ie je
() > > o o
> o o
> ö > e e
> ü y, i
ew e e
aw a a
