Базиликата в Плиска събужда националната гордост


Базиликата в Плиска събужда националната гордост
03 Ноември 2011, Четвъртък


Най-величественият исторически паметник от първата българска столица Плиска – Голямата базилика, възкръсва от руините,


Автор: Фани Христозова Снимки Светлана Николова

за да събуди националната гордост и разкрие величието на България. Построена от княз Борис I Михаил след покръстването на българите през 864 г. на мястото на стар езически храм, катедралата е била главната „резиденция“ на автокефалната българска архиепископия и представлява уникален архитектурен шедьовър. Със своите размери – дължина 100 м и ширина 30 м, светата обител е сред най-големите православни църкви за времето си.

Базиликата в Плиска представлява религиозно-дворцов комплекс, включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир. Защитена с четириметрова каменна стена от зъбери, в продължение на около 250 години  тя изпълнява едновременно функциите на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква. И става средище на духовно-религиозния живот на столицата Плиска.

На юг от базиликата е разкрита триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий (място за преписване на книги).  Освен богослужение,  в комплекса са се изучавали право, архитектура, строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис І ученици на Кирил и Методий, положили началото на  Плиско-преславската книжовна школа.

Внушителната постройка е вдигната върху т. нар кръстовиден мавзолей – един от най-загадъчните археологически обекти в първата българска столица. Историци твърдят, че откритата под основите на катедралата сграда е гробница на първия български мъченик – най-големият син на кан Омуртаг Боян Енравота, екзекутиран от брат си Маламир понеже отказал да се отрече от вярата си. След смъртта си той е канонизиран за светец.

Една от хипотезите сочи, че божията обител е разрушена по време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството. По–късно, в знак на тържеството на християнството в България, цар Борис І – племенник на Енравота, става ктитор на изградения на мястото на светилището храм.

Днес Голямата базилика е сред стоте национални туристически обекта на България.



В категории: Пътеводител , Забележителности , Старите столици

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки