Едва ли има друга летопис в света, освен нашата, в която на жената така да са отричани възможностите в политиката
Автор: Стоян Вълев
Едва ли има друга летопис в света, освен нашата, в която на жената така да са отричани възможностите в политиката. Дали защото историята се пише от мъже?
А в интерес на истината в нашето славно минало има доста жени, които са притежавали качества и способности, достойни за възхищение. Една от тях е била Елена – сестрата на българския владетел цар Иван Александър и дъщеря на деспот Срацимир и Кераца Петрица.
Елена сключва брак със сръбския владетел Стефан Душан. Разбира се, това е чисто политически брак, но цената му е твърде изгодна и за двете съседни държави. Следствие на него се възцарява мир помежду им, а младото семейство с трепет зачакало дете. Това очакване се проточило цели пет години!
Раждането на престолонаследник във всяка една династия представлява и държавен въпрос. И след като Елена все не успявала да зачене, съпругът й започнал в един момент преговори за брак с немска принцеса.
Драмата на аристократичната българка наистина е била страшна – очаквал я или развод, или доживотно заточение в манастир. Но тъкмо преговорите за новия брак на Стефан Душан приключили и датата на сватбата била насрочена, и Елена заченала! Така синът й Стефан Урош се родил като спасител на майка си.
Влиянието на българката в сръбския владетелски двор нараснало. Самата съдба имала пръст в това, което се случило.
Византия се раздирала от вътрешни междуособици. А на Сърбия се предоставила възможност да изиграе ролята на арбитър, след като по съвет на Елена дала възможност на претендента за престола Йоан Кантакузин да получи убежище в страната.
На свикания в Сърбия военен съвет реч произнесъл не Стефан Душан, а неговата съпруга Елена! Тя начертала военно-дипломатически план, който предизвикал възхищението на Йоан Кантакузин. А сръбският деспот Оливер заявил, че българката е проявила „такава мъдрост и благоразумие, че и този, който се счита за най-умен, не можел да даде по-добър и по-полезен съвет”.
Познавала си хората Елена, щом като и на последния поданик се изяснило, че тя „оковала като във вериги” всички в кралството и ги подчинила на целите. Но тя не спряла дотук и се проявила също като добър дипломат. Пристигайки в Търново, Нейно Величество провела разговори с българския владетел – нейния брат цар Иван Александър. Така Сърбия и България се сдобили с общ план за действие спрямо Византия, изработен от Елена.
Той бил чисто по женски коварен и поради това резултатен – българите и сърбите трябвало да подкрепят различните враждуващи византийски групировки, за да се държи Константинопол в състояние на омаломощеност и да може да се откъснат парчета от империята.
Благодарение на Елениния план, Сърбия се сдобила с огромни териториални придобивки, а Стефан Душан се провъзгласил за цар. Коронясан бил от търновския патриарх Симеон! Това станало през 1346 г. и така
нашата Елена се превърнала в най-силния човек в Сръбско.
След смъртта на съпруга си тя станала свидетел на тамошните борби за власт, които повели синът й Стефан Урош и доведеният му брат Симеон Урош. Елена не взела страна в спора, а самата тя се опитала да завоюва царската корона.
Неочаквано се озовала в град Сяр и тук зацарувала, макар и приела сана на „монахиня Елисавета”. Макар и признала върховенството на своя син, Елена–Елисавета управлявала Сяр и околността като самостоятелна владетелка. Особена била щедростта й към манастира Хилендар, тогава сръбски, в Атон.
По-късно все пак била заставена да се оттегли от светския живот и намерила приют при сина си. Тук и височайшата дама – политик и дипломат склопила очи.
Елена изпълва целия 14 век и не е имало друга жена с власт като нейната на Балканите и в Европа. Страстта й била да управлява, да повелява, да бъде дипломат. Постепенно при Елена се преместили нейните двама братя – Йоан Комнин Асен и Драгушин, после сестрата Теодора, накрая и майката Кераца Петрица. Заговорило се упорито за „българска партия” в Сърбия.
Елена наредила в църквата при село Матейче до Куманово да бъде изобразено родословното й дърво. От него се вижда нещо наистина фантастично – тя се обявила за издънка на четирима български царе и четирима византийски императори.
Това, разбира се, не е истина, но доказва самочувствието на българката.
За да разберем случващото се в балканския регион през 14 век, трябва да се „запознаем“ с българката Елена – най-властната сръбска владетелка на всички времена.
Така българката доказа, че може да управлява дори в един мъжки и жесток свят като вечното „буре с барут“ – Балканите, заставяйки представителите на силния пол да изпълняват безапелационно нейните планове и повели и държейки в шах цялата могъща Византийска империя.
Една жена, след чиято смърт Балканите бяха вече други. Защото стана ясно, че женското присъствие в политиката може да се дължи не само на красотата, а и на ума. А Елена съчетава бляскаво и двете.
А как само са необходими днес такива управници като нея!
