Магическата скална арка, която лекува болести

Автор: Ерол Емилов

На няколко километра североизточно от село Крибул, община Сатовча, Гоцеделчевско, се намира местността Скрибина. Местност, забулена в тайни и мистерии. Скътано по средата на дъбова гора се намира и тракийското мегалитно светилище „Скрибина”. За него се вярва, че лекува всякакви болести.

Според археологическите проучвания неговата история датира от ІV в. пр. Хр. По времето, когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси. От тогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които отиват там с надеждата да оздравеят.

Това се случва и с лечителката Юлия Земеделска, която оздравяла, благодарение на скалната арка. Тогава дала обет, че и тя ще лекува и ще помага с каквото може на останалите. Функциите на лечителка Юлия наследила от майка си, която от дълго време ги практикувала. При нея идват хора с всякакви болести. Едни не могат да говорят, други не могат да имат деца, трети имат психични проблеми и т.н.



Няма човек, който да е бил там и да не е получил помощ, споделят жителите на селото и с усмивка разказват историята на младо момиче, дошло чак от Испания с надеждата да забременее. След няколко седмици чудото се случило и сега вече е майка на 3-годишен син.

В селото се пазят спомените за много такива истории. Скрибина е помогнала на десетки семейства да продължат рода си. Славата на мегалитното светилище се разпространява много бързо и край него вече се стичат хора от цялата страна. Изключително радващ е фактът, че то е излекувало и много млади хора.

Такъв е и случаят със студентка от Триград (Смолянско), която не можела нито да говори, нито да се движи.

Нейните родители я водили къде ли не, но от това нямало никакъв ефект. Последната им надежда бил манастирът в град Хаджидимово. Там обаче се срещат с жители на Крибул, които чувайки тъжната история на момичето, ги канят да посетят местността край тяхното село. Семейството без много да се чуди приема. И чудото става – след първия ритуал момичето започва да говори, а след втория вече се движи без никакъв проблем.

За да получиш помощ от камъка, трябва да отиваш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват крибулчани. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът.

Най-напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг колкото ръста му. След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата го притиска, толкова по-добре за търсещия здраве и изцеление.

След промушването се пали огнен кръг около стъпката – символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на слънцето на Земята. Символика и значение има и с разположението на отвора – входът сочи изгрева на слънцето, а изходът – залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.

Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която трябва да върже на едно от дъбовите дървета след ритуала. Така той оставя болестта си там и се връща здрав. На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети обаче не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че, който наруши това табу, всъщност взема болестта на този, който я е оставил.

Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия.

Тя се явява при всяко провеждане на ритуал, но не хвърля в паника посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек.

Не много възрастната баба Зейнепа Еминова разказа, че тя се явила пред майка й в образа на човек, окичен с одежди като Петко войвода. Тя го поздравила, а той само се усмихнал и изчезнал.

Юлиян Земеделски е мъж на средна възраст от село Крибул. Преди 27-28 години той претърпява тежка катастрофа с мотор, при която загива негов приятел. От тази вечер той постоянно сънува кошмари, които не го оставят на спокойствие. Докато една вечер не вижда в съня си, че трябва да отиде на светилището, за да се излекува. На сутринта отива там и вечерта всичко остава в миналото.

„Бях много зле, но след посещението вече съм добре, бих казал много добре”, споделя той.
С годините времето е изтрило от паметта на хората много факти, свързани с това древно светилище. Никой не може да определи точно кога е открито и от кой, но ритуалите са запазени, макар и с много изменена форма.

В този район на Родопите има много скални арки – светилища. Някои от тях – живи, където все още се извършват култови практики, а други – вече мъртви – с отскоро или отдавна затихващи лечебни функции. Всички те са правени на високи места, за да имат видима връзка с други светилища.

На около километър преди Скрибина например са намерени останки от керамика и от древен тракийски храм. В миналото там е имало малка ритуална сграда от суха зидария. Струпването на камъните по средата всъщност представлява централния жертвеник. За съжаление той е открит и ограбен от иманярите.




В категории: Новини , Пътеводител , Чудесата на България , Бит и култура , Забележителности